Решение № 7776 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13320/2020 г.
ВАСII отделение29.06.2021 г.докладчик Славина Владова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1367 от 27.08.2020 г. постановено по адм. дело № 577/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград. ОСЪЖДА Г. У., И. У. и К. У. и тримата от гр. Банско да заплатят на Община Банско обща сума в размер на 900 /деветстотин/ лева, разноски за тази инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7776 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13320/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Г. У., И. У. и К. У. и тримата от гр. Банско, чрез процесуалния й представител адв. Пешев, срещу решение № 1367 от 27.08.2020 г., постановено по адм. дело № 577/2019 г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 01 – 19 – 42 от 16.05.2019 г. на Кмета на община Банско, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Г. У., И. У., К. У. и "Роялтех 2008" ЕООД със седалище гр. Асеновград да премахнат незаконен строеж: "Пристройки пред/към търговски обект с идентификатор № 02676.501.3096. 1. 54, 02676.501.3096. 1. 55, 02676.501.3096. 1. 56, 02676.501.3096. 1. 50 и 02676.501.3096. 1. 57 и нова търговска сграда за магазин за промишлени стоки", с местонахождение ПИ идентификатор № 02676.501.3096 по кадастралната карта /КК/ на гр. Банско, УПИ IX – 3096, кв. 1 по плана на гр. Банско. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че е неправилен извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като посочват такива такива, а именно, че административният орган не е установил кой е извършител или собственик на сачмите строежи, а е насочил заповедта към собствениците на недвижимия имот, както и поради липса на мотиви на заповедта, недостатъчно индивидуализиране на спорните обекти. Посочват и противоречие между приетите фактически основания за издаване на заповедта, а именно несъответствие на строежа с предвижданията на ПУП, и правните основания на които е издадена, а именно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като тази разпоредба касае извършване на строеж без строителни книжа. Твърдят и неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, тъй като посочват, че към момента на започване на строителството са разполагали с валидно разрешение за строеж № 91 от 9.10.2015 г., като последващата му отмяна с влезнало в сила решение на съд не води до извод за наличието на строеж извършен без строителни книжа, тъй като посочват, че релевантният момент за преценка на това е започване на строителството. Посочват и че преди постановяването на съдебното решение за отмяната на разрешението за строеж, спорният строеж е бил и въведен в експлоатация. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендират разноски. Ответникът Кметът на община Банско, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът "Роялтех 2008" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни – адресати на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при спазване на изискването за форма. Посочил е, че е неоснователно възражението за немотивираност на заповедта и писва на описание на наредения за премахване строеж, тъй като в диспозитива на същата е посочен с наименование в съответствие с разрешеното строителство по отмененото разрешение за строеж /РС/ № 91 от 9.10.2015 г., като вида му се установява от одобрените проекти на 9.10.2015 г., както и поради това, че съответствието и правилното описание на строежа е установено и от приетата и неоспорена СТЕ по делото. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като посоченото правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ разписва, че незаконен строеж е този, който е извършен без одобрени строителни книжа. Посочил е, че в случая за строежа е било издадено разрешение за строеж № 91 от 9.10.2015 г., което обаче е било отменено с влезнало в сила решение на АС – гр. Благоевград по адм. д. № 263/2016 г. Приел е, че отмяната на невлязло в сила разрешението за строеж се приравнява на липса на такова, тъй като с отмяната се заличават с обратна сила правните последици на издадените строителни книжа и като последица строежът се явява извършен без такива, което пък го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел е и че в случая е без значение дали строежът е изпълнен преди или след отмяната на разрешението за строеж, а евентуални претенции за имуществени вреди от отменения незаконосъобразен акт подлежат на обезщетение по друг ред и в друго производство. Приел е и че спорният строеж не е търпим строеж, съответно тези разпоредби са неприложими предвид годината на построяването му – 2016 г. По тези съображения е приел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. При постановяване на оспореното решение АС – гр. Благоевград не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Правилно съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и съответно същата е мотивирана. Правилно е прието и че спорният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, като описанието му е дадено съобразно отмененото разрешение за строеж, като наредените за премахване пристройки са индивидуализирани с техните кадастрални номера. Неоснователно е и възражението за допуснато съществени нарушение касаещо разминаване между посочените фактически основания за издаване на оспорената заповед и правното основание, на което е издадена. Действително в мотивната част на заповедта е посочено и че спорният строеж не отговаря на действащия ПУП, на в заповедта е и изрично посочено и че строежът е изграден без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, което посочено фактическо основание съответства на правното основание, на което е издадена заповедта – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователно е и възражението, че неправилно като адресати на оспорената заповед са посочени жалбоподателите, като съгласно чл. 225, ал. 6 ЗУТ същите като възложители на строежа и собственици на поземления имот, в който е извършен, се явяват лица, които могат и следва да са адресати на заповедта. При правилно установена фактическа обстановка, изводите на съда за наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са законосъобразни. По делото е установено и не се оспорва от страните, че с влязло в сила решение № 1819 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 263/2016 г. на АС – гр. Благоевград, оставено в сила с решение № 1059 от 25.01.2018 г., са отменение заповед № 01 – 15 – 124 от 9.10.2015 г. на Кмета на община Банско и Разрешение за строеж № 91 от 9.10.2015 г. на главния архитект на община Банско като част от комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 ЗУТ. Т. е. с посоченото влезнало в сила решение на АС – гр. Благоевград е отменено невлезналото в сила издаденото в полза на касаторите У. и "Роялтех 2008" ЕООД разрешение за строеж № 91 от 9.10.2015 г. на главния архитект на община Банско за наредените за премахване с оспорената заповед строежи. С отмяната на РС извършения въз основа на него строеж, предмет на оспорената в това производство заповед, се явява незаконен поради липса на строителни книжа, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Следва да се посочи, че строителството е започнало преди Разрешение за строеж № 91 от 9.10.2015 г. да е влязло в сила, т. е преди строежът да е разрешен по надлежния ред. От СТЕ се установява, че строителството е извършено в периода 10.05.2016 г. до 14.10.2016 г., т. е. в периода, в който е било образувано вече адм. д. № 263/2016 г. /образувано на 14.05.2016 г. по справка в сайта на АС – гр. Благоевград/ по оспорване на разрешението за строеж. Съответно с влизане в сила на съдебното решение за отмяна на разрешението за строеж, последиците от този акт отпадат с обратна сила, а осъщественото строителство въз основа на отмененото разрешение за строеж се приравнява на такова извършено без разрешение за строеж и е незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което подлежи на премахване, както е разпоредено с оспорената заповед /В този смисъл решение № 4422 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12541/2017 г.; решение № 5843 от 10.05.2017 г. по адм. д. № 11975/2016 г.; решение № 10671 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3875/2016 г. на ВАС и др. /. Правилен е и извода на съда, че с оглед времето на извършване на строежа - 2016 г., същият не отговаря на условията за търпимост по § 16 ПР на ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Кмета на община Банско за присъждане на разноски като основателно и доказано, представени са доказателства за направен превод на сума в размер на 900 лв. по договор за правна защита, следва да бъде уважено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,