Решение № 6912 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4044/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. М. М. и Л. М. М., двамата от гр. София, срещу Решение № 4572 от 04.02.2026 г., постановено по адм. д. № 8772/ 2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена исковата им молба (насрещен иск, изпратен по подсъдност от СРС), уточнена с молба от 09.09.2025 г., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 8000.00 лв. (осем хиляди лева) за всеки един от тях, за периода 01.07.2020 г. до 09.09.2025 г., произтекли от незаконосъобразно използване на техните три имена, ЕГН – та, домашни адреси и адрес на магазина, за който е установено в рамките на съдебно производство по гр. дело № 24362/ 2023 г. на СРС, че не е бил топлоснабден, като са осъдени ищците да заплатят на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 66.47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента). С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторите решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като те не са потребители на топлинна енергия и техният имот не е топлоснабден, поради което между тях и ответника не е възниквало облигационно отношение, т.е. липсва правно признат легитимен интерес за обработване на личните им данни. Настояват, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата преценка за пропорционалност, изискуема при прилагането на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. дали обработването на личните данни е било необходимо, съответно дали правата и свободите на касаторите не надделяват над твърдения интерес. Възразяват, че изводът на съда за липса на нарушение не следва от доказателствата по делото. Настояват, че съдът не се е съобразил със силата на пресъдено нещо на решението по гр. дело № 24362/ 2023 г. на СРС. Според касаторите от установената със сила на пресъдено нещо липса на облигационно отношение следва пряко, че ответникът не разполага с правно признат легитимен интерес за обработване на личните им данни. При тези доводи искат да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск или в условията на евентуалност да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД в писмен отговор, чрез юрисконсулт Д. Тодоров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторите, редовно призовани, се явяват лично, не се представляват. Поддържат касационната жалба. Касаторът Б. М. представя амбулаторен лист, три броя епикризи, искова молба от 2025 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу касаторите и решение на СРС, с което е отхвърлена претенцията по представената искова молба. Настоява, че представените доказателства установяват увреждане на здравето им в резултат действията на ответника. Молят да се уважи касационната жалба и претендират разноски, вкл. за адвокатски хонорар за преподписване на касационната жалба, за което представят доказателства. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни, за които първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу решение, което подлежи на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Б. М. М. и Л. М. М. (насрещен иск, изпратен по подсъдност от СРС), уточнена с молба от 09.09.2025 г., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 8000.00 лв. (осем хиляди лева) за всеки един от тях, за периода 01.07.2020 г. до 09.09.2025 г., произтекли от незаконосъобразно използване на техните три имена, ЕГН – та, домашни адреси и адрес на магазина, за който е установено в рамките на съдебно производство по гр. дело № 24362/ 2023 г. на СРС, че не е бил топлоснабден. С обжалваното пред настоящия състав решение съставът на АССГ е отхвърлил ищцовите претенции изцяло и е осъдил ищците да заплатят разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този резултат, съдът е приел за безспорен фактът, че ответникът е използвал личните данни на ищците, описани в исковата молба, за целите на съдебен процес, в който се претендира да бъде признато за установено, че дължат суми за ползвана топлоенергия, както и че няма спор, че предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД срещу ищците са отхвърлени. Същевременно съдът е посочил, че ответникът осигурява доставката на топлинна енергия, поради което и следва да предприема мерки за събиране на вземанията си, в която връзка е необходимо и да обработва лични данни, като администратор на лични данни, за да идентифицира пред съда длъжниците, срещу които иска да бъде насочено изпълнението на просрочени задължения за предоставяне топлинна енергия на топлоснабден имот, т.е. че личните данни на ищците са използвани от „Топлофикация София“ ЕАД единствено и с цел събиране на просрочени вземания. Счел е за ирелевантно за спора, че предявените от дружеството искове са отхвърлени като неоснователни, респ. че в хода на съдебното производство е установено, че магазинът не е топлоснабден. Отбелязал е, че личните данни на ищците са обработени от „Топлофикация София“ ЕАД и използвани в съдебен процес с цел дружеството да защити интересите си и да събере вземанията си за ползвана, но незаплатена топлоенергия, поради което са в пряка връзка с нормативно установеното задължение на дружеството да осигурява доставката на топлинна енергия и да предприема мерки за установяване на вземанията си. Позовал се е на чл. 6, § 1, б „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, като е приел, че са изпълнени условията на тази хипотеза за законосъобразно обработване на личните данни на конкретните лица и снабдяването с тях е по правомерен начин. Направил е извод, че данните не са използвани, респ. предоставяни с цел злоупотреба с тях в нарушение на целта на закона. Изложил е, че извършените действия по обработване по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламента, във връзка с § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД са в съответствие с чл. 6, §. 1, б. „е“ от Регламент 2016/679, преследват законна цел – събиране на вземания за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия (според дружеството), поради което в случая няма действие, което да е в разрез с нормативна рамка. Съдът е обсъдил и възражението на ответника за наличие и на основанието за допустимост и законосъобразност на обработването по чл. 6, § 1, б. „в“ от Регламента, а именно обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора обосновано с нормата на чл. 150, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като е приел, че същото е неоснователно, тъй като не е съществувал спор между ищците и дружеството, че помежду им не е сключван писмен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, а чл. 150, ал. 1, т. 7 ЗЕ определя какви видове лични данни се определят в Общите условия, като е извел, че Общите условия на писмен договор са неприложими в случая. В резултат съдът е приел, че ищците не притежават право на обезщетение в твърдяното от тях съдържание и вид и е отхвърлил исковете изцяло като неоснователни. Допълнително е изложил, че за твърденията за настъпили неимуществени вреди не са били ангажирани доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи, че решението на АССГ е незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон, като са обсъдени всички възражения на страните и са изложени ясни и конкретни съображения за приемането или отхвърлянето им. Неоснователни са твърденията на касаторите, че съдът не е извършил дължимата преценка за пропорционалност във връзка с това дали правата и свободите на ищците не надделяват над интереса на дружеството. Решаващият съд е обсъдил коректно целите, за които са използвани конкретните лични данни и е обосновал законосъобразността на използването им с воденото съдебно производство. Изискванията на закона са такива данни да бъдат посочвани, за да може да бъде проведено редовно съдебно производство, а последното е образувано за защита финансовите интереси на дружеството, поради което няма как правата и свободите на двете лица в съдебното производство да надделяват над изискванията на закона за провеждане на такова, т.е. посочването на личните им данни в искова молба/жалба от ищеца/жалбоподателя е в изпълнение изискванията на закона. В този смисъл съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, а неговото съдържание отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси съгласно чл. 172а АПК. Правилно съдът е отхвърлил предявените искове, след като не са установени незаконосъобразни действия на служители на ответника. В това производство сложният фактически състав по чл. 203 от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не се презумира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. За да възникне отговорността на ответника, е необходимо да се установи, че данните са обработени от администратора неправомерно, за физическото лице са настъпили вреди и същите са в причинно - следствена връзка с неправомерното обработване и използване на лични данни. В конкретния случай не са налице кумулативно изискуемите елементи за настъпване на отговорността. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е съобразил силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. дело № 24362/ 2023 г. на СРС. Напротив, съдът не само е съобразил това решение, а е изложил и ясни мотиви защо приема, че отхвърлянето на иска на дружеството не обосновава незаконосъобразност на обработването на личните данни на ищците. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, административният съд е извел обоснован правен извод за недоказаност на претенцията на ищците. Следва да се отбележи, че липсва нарушение при ползването на личните данни чрез снемане на информация от Регистъра при Агенция по вписванията с оглед обстоятелството, че тези регистри са публични по аргумент от чл. 93 ЗКИР. В процесния случай е безспорно налице обработване на личните данни на ищците, но последното е законосъобразно извършено по смисъла чл. 6, §1, б. „е“ от Регламент ЕС 2016/679. Правилно съдът е приел, че липсата на първата предпоставка на чл. 1 от ЗОДОВ представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Следва да се отбележи, че твърденията на касаторите за претърпени вреди по време на исковия период също са неоснователни и недоказани. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че не са представени доказателства в първоинстанционното производство, които да са в подкрепа на твърдението на ищците за реално настъпили неимуществени вреди. Не са доказани настъпили факти, представляващи неимуществени вреди, причинени в резултат на административни действия, състоящи се в незаконосъобразно обработване и използване на личните им данни. В исковата молба се твърдят неимуществени вреди, представляващи психически негативни изживявания, дискомфорт, стрес, вследствие получавани съдебни книжа, ангажиране на времето на ищците във връзка с въпросите по заведените от дружеството срещу тях дела. Провокираните от действията на ответника притеснения им пречели спокойно да изпълняват служебните си задължения, тъй като им се налагало да отсъстват от работа за участие в съдебни заседания. С Определение № 37718/ 14.11.2025 г. съдът е указал на ищците доказателствената тежест аз установяване на твърденията в исковата молба. По делото са представени съдебни решения по дела, водени между дружеството и ищците, уведомление, отправено от ищците към ответника, заповеди за парично изпълнение. В проведеното открито съдебно заседание ищците са заявили, че няма да сочат други доказателства. При така събраните доказателства правилно съдът е приел, че не са представени такива за претърпени неимуществени вреди от ищците. Пред касационната инстанция са представени като доказателства амбулаторен лист за Л. М. М. от 02.10.2025 г., която дата е извън претендирания период, а освен това в него е отразена в анамнеза [заличен текст], но не се доказва, че това състояние е възникнало в процесния период, респ. че е резултат от действия на ответника. Представени са като доказателства и три броя Епикризи за Б. М. М., от които само едната е в процесния период, но описаните заболявания не потвърждават изложеното в исковата молба, а отразените в Епикризата от 21.05.2026 г. такива не са относими към спора според характера си. В този смисъл и предпоставката за претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба вид не е доказана. На последно място, с оглед чл. 4 от ЗОДОВ целта на процесното производство е обезщетителна. В случая тази правораздавателна функция не следва да се приложи, тъй като ищците не са доказали по безспорен и категоричен начин претендирани от тях неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразни действия на ответника. Изложеното налага извода, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил ищцовите претенции, с оглед на което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, които съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото, упражнената защита и приключването на делото в едно съдебно заседание определя в размер на 51.13 евро/100.00 лв. (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/ сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,