Решение № 8576 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4560/2015 г.

Решение № 8576 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4560/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие "Р." - гр. П., против решение № 2852/22.12.2014 г., постановено по адм. дело № 237/2014 г. на Административен съд - П., с което е отменен изричен отказ, обективиран в Писмо с изх. № 18/7.01.2014 г. за въвеждане на промяна в регистъра на имоти и собственици в землището на с. Б. поле, община Р., П. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на административния съд да бъде отменено, като вместо него ВАС, постанови друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Е. Т. М., не взима становище по подадената жалба. Редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителя на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като намира, че решението следва да се отмени като материално незаконосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение на Административен съд - П., е уважена като основателна жалбата на Е. Т. М. от гр. П. против Писмо с изх. № 18/7.01.2014 г. издадено от началника на Общинска служба по "Земеделие" Р. - гр. П., с което е обективиран отказ за въвеждане на промени в регистъра на имотите и регистъра на собствениците по картата на възстановената собственост (КВС) на землището на с. Б. поле, общ. Р., обл. Пловдивска, както и издаване на скица на имот № 050385 по плана за земеразделяне, а по плана на Стопански двор - парцел 26 от масив 182 с площ 1000 кв. м. като отказът, обективиран в процесния акт е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по Заявлението с вх. № 33-06/1/ от 2.01.2014 г., подадено от М. при съобразяване с указанията дадени от съда. За да стигне до този извод, първоинстанционният съд, след като е съобразил представените по делото доказателства е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Установил е, че по отношение на процесния имот са налице както Акт за частна държавна собственост, така и постановление за възлагане на недвижим имот от 6.03.2013 г. по изпълнително дело № 33/2012 г. на ЧСИ - Д. М., а също и Решение № 999/2.07.2010 г., постановено по гр. дело № 2254 по описа на Окръжен съд - П. за 2009 г, с което е оставено в сила решение № 1155/7.05.2009 г., постановено по гр. дело № 156 по описа на Районен съд - П. за 2008 г. Посочил е, че административният орган правилно е заключил, че е извън неговата компетентност да разглежда и разрешава материалноправен спор, с предмет собствеността върху конкретен земеделски имот, като е съобразил също, че такъв спор е недопустимо да бъде разглеждан и в съдебно производство пред административен съд. Посочил е още, че в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (в действащата й понастоящем редакция от ДВ, бр. 46 от 2014 г.) е предвидено, че при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице, за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи, поради което при липсата на изрична уредба в Наредба № 49/5.11.2004 г. правилото на цитираната разпоредба ще следва да се прилага до момента на одобряването на кадастралната карта и регистри, но само по отношение на административната процедура по поддържане на кадастралния регистър. Въз основа на това е направил извод, че в конкретния случай не е налице пречка при условията на действащото правило на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и въз основа на представените от касационния ответник по делото доказателства по делото в регистъра на имоти и собственици към картата на възстановената собственост да бъде извършено исканото записване и съответно да се издаде скица на имота, като е отменил оспорения акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, Административен съд - П., е достигнал до законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Безспорно установено по делото е, че Е. Т. М. със Заявление с вх. № 33-06/1/ от 2.01.2014 г. е поискал от началника на Общинска служба по земеделие "Р." П. да бъдат въведени промени в регистъра на имотите и собствениците относно имот 050385 в землището на с. Б. поле, обл. Пловдивска, като бъде вписан като собственик на имота и съответно да му бъде издадена скица, съобразно картата за възстановената собственост. Към заявлението е приложено Постановление за възлагане на недвижим имот от 6.03.2013 г. по изпълнително дело № 33/2012 г. на Д. М., частен съдебен изпълнител, с което на Е. Т. М. е възложен недвижим имот с площ от 1000 кв. м, намиращ се в местността "Анчов бунар", представляващо имот № 0503385, образуван от имот 150182, по плана на землището, а съобразно Решение № 063000/1996 г. на Поземлена комисия Р. - П. съставляващ парцел № 26 от масив 182, по плана на стопански двор с. Б. поле, община Р., П.. Постановлението е надлежно вписано в Агенция по вписвания с № 7221 на 26.03.2013 г. № 184, том XIX. Установено е също, че с Писмо с изх. № 16-00-3843 от 12.11.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. П., е представено на началника на Общинска служба по земеделие "Р." - П. за сведение и отбелязване Решение № 182/17.01.2013 г., постановено по гр. дело № 22306, по описа на Районен съд - П. за 2011 г., с което на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите са прогласени за нищожни договорите за продажба на недвижими имоти - държавна земя, частна държавна собственост, сключени на 17.07.2001 г. между Министерството на земеделието и горите и В. К. Б., като е прието за установено по отношение на държавата, че Белева не е собственик на имотите предмет на посочените сделки, включително и върху имот - парцел 26 от масив 182, с площ 1000 кв. м, намиращ се в стопански двор с. Б. поле. Обосновано и в съответствие с представените по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че материално правен спор с предмет собствеността върху конкретен недвижим имот, какъвто е конкретния случай, е недопустимо да бъде разглеждан както от административен орган така и от административния съд постановил оспореното решение. Законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай в Наредба № 49/5.11.2004 г. липсва изрично указание по какъв начин следва да се произнесе административният орган, когато по отношение на един и същи земеделски имот са депозирани документи за собственост от различни правни субекти. В този смисъл съдът правилно е приел, че в конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, с оглед § 4, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗУТ, която гласи, че при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице, за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Обосновано е прието от съда, че Постановленията на съдебния изпълнител за възлагане на земеделска земя са документи, предвидени изрично в т. 14 от Приложение № 6 към чл. 35, ал. 1 от Наредба № 49 5.11.2004 г. въз основа на които следва да се извърши съответното отбелязване в регистъра към картата за възстановена собственост. С оглед на изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а след служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,