Решение № 34 от 30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 860/2019 г.
ВКСI търговско отделение30.03.2020 г.докладчик Кристияна Генковска
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 252/24.10.2018 г. по в. гр. д. № 305/2018 г. на Апелативен съд - Велико Търново. ВРЪЩА делото на АС – Велико Търново за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 34 от 30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 860/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. М., чрез адв. М. М., срещу решение № 252/24.10.2018 г. по в. гр. д. № 305/2018 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 217/14.05.2018 г. по гр. д. № 379/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе за отхвърляне на иска на касатора против КСК"Русенска популярна каса" за сумата от 45 000 лв., представляваща неплатена дялова вноска при прекратяване на членство, както и сумата от 10 294 лв. – обезщетение за забава за периода 28.02.2015 г. - 30.05.2017 г. Касаторът поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно. Иска неговата отмяна и постановяване на друго за уважаване на исковата молба. Ответникът по касационната жалба КСК"Русенска популярна каса" в писмения си отговор оспорва основателността на същата. Не е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач "Кредиткооп-България"АД /в ликвидация/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл. 14, ал. 1 ЗК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Установено е било членството на касатора в ответната кооперация от 2001 г., както и внасянето от него на дялови вноски в общ размер на 45 000 лв. Членственото правоотношение е било прекратено с изтичане на едномесечния срок от депозиране на предизвестие в тази връзка от страна на Р. М. до кооперацията. ВТАС е счел, че касаторът е подписал декларация с оглед сключен договор за заем между "Кредиткооп"ЕАД и "М. груп"ООД /с управител Р. М. /, с която касаторът е дал съгласие за срок до шест месеца след погасяване на заема от 380 000 лв. по посочения договор сумата в размер на неговото дялово участие в кооперацията да остане на разположение на последната. Поради което съдът е заключил, че изплащането на дяловата вноска на Р. М. по негова собствена воля е поставено в зависимост от погасяването на дълга на "М. груп"ООД към "Кредиткооп"ЕАД. Условието по декларацията, при което се дължи връщане на дяловата вноска, не е настъпило, тъй като в изпълнителното производство с взискател "Кредиткооп"ЕАД от длъжника "М. груп"ООД е събрана част от дълга, а именно в размер на 231 697, 75 лв. С определение № 585/20.12.2019 г. по т. д. № 860/2019 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост. Съобразно възраженията в писмения отговор на ответника по касационната жалба и видно от вписването в търговския регистър на 19.10.2018 г. по партидата на кооперацията съставът на ВКС установи, че спорът е по осъдителни искове за вземания срещу кооперация, спрямо която в хода на делото е било открито производство по несъстоятелност и в рамките на последното се е развила процедура по чл. 685 и сл. ТЗ. На осн. чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. На осн. чл. 637, ал. 2 ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693 ТЗ, респ. ако не бъде прието, на осн. чл. 637, ал. 3 ТЗ производството се възобновява и продължава с участието на лицата, посочени в т. 1 и т. 2. Въззивният съд не е констатирал горепосочената пречка за развитие на производството по делото, не е изследвал въпроса дали вземането на касатора срещу ответника е било предявено в производството по несъстоятелност, респ. дали е било прието или не. Поради което е постановил един недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора е необходимо да се извърши проверка от ВТАС на релевантните факти по чл. 637, ал. 1-3 ТЗ. С оглед изхода по спора въззивният съд ще следва да присъди и направените по делото разноски за всички инстанции. Предвид така изложените съображения, Върховният касационен съд