Решение № 6679 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2019 г.

Решение № 6679 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. Я. от [населено място], чрез адв. Стоянов срещу решение № 527 от 19.07.2019 г. по адм. д. № 534/2019 г. на Административен съд – Пазарджик. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения. Ответникът кмет на Община Пазарджик, чрез гл. юрк. Виячева, излага в писмено възражение доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 1509/13.07.2018 г. на кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "едноетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ II-968, кв. 149 по плана на [населено място], описан в мотивната част и Констативния акт № 153/25.06.2018 г. като североизточната част на сградата, съставляваща обособен обект, собственост на В. Я. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 225а от ЗУТ орган при условията на заместване по силата на нарочна заповед на кмета. Изложени са подробни мотиви, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, V-та категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ, с безспорно установени параметри и извършител, изграден през 2018 г., без изискуемите проекти и разрешение за строеж - чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Прието е, че незаконния строеж не попада в нито една от хипотезите на търпимост по § 127 от ПЗР на ЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ, както и че не съставлява "единствено жилище" за да се приеме, че са нарушени чл. 8 и чл. 13 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, във връзка с чл. 6 от АПК. В изпълнение указанията на ВАС в отменителното решение № 6783/2019 г. по адм. д. № 14679/2018 г. са събрани доказателства дали процесния строеж е единствено жилище на извършителката и семейството й. Установено е по безспорен начин, че Я. живее в [държава] от 2017 г., не обитава процесния незаконен строеж, както и членове на нейното семейство, а също разполага и с друг имот - жилище в [населено място]. В тази връзка е прието, че не е налице и нарушение на правото на зачитане и неприкосновеност на личния и семеен живот и жилището по реда на КЗПЧОС /чл. 6 и чл. 8/, доколкото съобразно принципите на пропорционалност и съразмерност, семейството на оспорващата няма да е лишено от единственото жилище. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. След изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция по решение № 6783/2019 г. по адм. д. № 14679/2018 г. на ВАС, административният съд е обсъдил събраните доказателства и е установил, че оспорващата се позовава неоснователно на нарушение по чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от КЗПЧОС. Обосновани са и изводите за законосъобразност на процесната заповед. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 153/25.06.2018 г. досежно параметрите и местонахождението на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден през 2018 г., съставляващ сграда на основно застрояване в имота, собственост на извършителя на незаконния строеж Я., изграден на мястото на премахнатата сграда, съставляваща североизточната част на сградата - обособен обект с идентификатор по КК 55155.502.154. 1. 1. Установено е също, че процесния строеж е извършен от оспорващата след закупуване на 1/2 ид. ч. имота с описаната в нот. акт № 113 от 11.12.2015 г. н. д. № 867/2015 г. обособена чест от сграда № 1 / идентификатор по КК 55155.502.154. 1/, с точно описана квадратура и местонахождение по приложената кадастрална скица. При тези доказателства, приобщени към административната преписка и изричното описание на процесния незаконен строеж в мотивната част на оспорената заповед, се явява неоснователно възражението на касаторката за разпоредено премахване на цялата едноетажна сграда. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. " Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,