Решение № 4849 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3593/2017 г.

Решение № 4849 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3593/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Д., от с. Г., област В. против решение № 29/02.02.2017 г. по адм. дело № 604/2016 г. на Административен съд - гр. В.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 14, ал. 3 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Б. С. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице наведените от касатора касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като фактическите основания на издадената заповед се съдържат освен в нея, но и в приложения към административната преписка констативен протокол. Налице е недобросъвестност при получаването на семейните помощи поради недеклариране на доходи на семейството. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 29/02.02.2017 г. по адм. дело № 604/2016 г. Административен съд - гр. В. е отхвърлил жалбата на В. А. Д., от с. Г., област В. срещу заповед № РД 01 0076/12.10.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Б. С., с която е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование за периода месец юни 2014 г. - месец май 2016 г. в размер на 2460,00 лева, ведно със законната лихва. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗСПД в случай на установена недобросъвестност и в случаите по чл. 6, ал. 9, чл. 6а, ал. 7, чл. 6б, ал. 4, чл. 8в, ал. 6 и чл. 10а, ал. 6 ЗСПД директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. По делото е установено, че жалбоподателката не е декларирала изплатени суми и доходи на съпруга и Г. П. Д. от ДФ "Земеделие", представляващи доходи от трудова дейност, трудово възнаграждение, получено от участие в Национална програма "ОСПОЗ". Наличната справка от ДФ "Земеделие" установява средномесечен доход на чл. от семейството от субсидиите в размер на 628,13 лева при допустим по чл. 7 във връзка с чл. 4а от ЗСПД 350,00 лева. Данните са потвърдени в рамките на извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Б. С., за която са съставили констативен протокол. Обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и в частност - чл. 14, ал. 3 ЗСПД. Налице е недобросъвестно поведение от страната на жалбоподателката, изразяващо се в недеклариране на обстоятелства, които е била длъжна да декларира и които при декларирането им биха довели до друга, различна преценка на административния орган относно правото на лицето на получи исканата помощ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че индивидуалният административен акт е немотивиран и страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният съд обосновано е приел, че фактическите основания на издадената заповед се съдържат освен в нея, но и в приложения към административната преписка констативен протокол, който ясно очертава реализираните форми на недобросъвестно поведение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение