Решение № 13197 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2009 г.

Решение № 13197 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмил Спасов Янков от гр. Тутракан против Решение № 48/17.06.2009 г., постановено по адм. дело № 57/2009 г. по описа на Административен съд гр. Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 48/12.03.2009 г. на началника на РУ на МВР гр. Тутракан, с която е отказано продължаване на срока на разрешително за носене на огнестрелно оръжие и е отнето разрешение за носене на огнестрелно оръжие № 1-СС-0123939/1998 г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Началника на РУ на МВР гр. Тутракан, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Силистра е отхвърлил жалбата на Людмил Спасов Янков срещу Заповед № 48/12.03.2009 г. на началника на РУ на МВР гр. Тутракан, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) му е отказано продължаване на срока на разрешително за носене на огнестрелно оръжие и е отнето разрешение за носене на огнестрелно оръжие № 1-СС-0123939/1998 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по ЗКВВООБ е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели и при всяко искане за издаване на разрешение по ЗКВВООБ - първоначално или последващо, в тежест на лицето подало искането е да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие. Изложени са мотиви, че в случая необходимостта не е доказана. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост. В настоящият случай, в административният акт се сочи основанието "отпаднала необходимост". В нормата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също е предвидено, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Анализът на тези разпоредби налага извода, че в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, е да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно решение. Издаденото в полза на Янков Разрешение № 1-СС-0123939/1998 г. е със срок на действие до 20.02.2009 г., с изтичането на който се погасяват учредените в негова полза права. След като действието на акта е ограничено със срок и условията за издаването му са свързани с личността, то правото, произтичащо от административния акт се погасява с изтичането на този срок. Подновяването на издадено разрешение се извършва в самостоятелно и независимо производство, което съществува отделно и производството по издаването му не е зависимо и от резултата на вече приключилото такова по издаване на първоначалното разрешение. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от носене и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие. В хипотезата на подновяване срока на вече издадено разрешително, органът също не е длъжен да установява, че необходимостта от носене на оръжие за заявителя е отпаднала. Изложеното налага извода, че при всички случаи на първоначално издаване или продължаване срока на вече издадено разрешително за дейности по ЗКВВООБ, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. Обстоятелствата заявени от Янков в искането му от 26.02.2009 г., при липсата на данни за конкретна необходимост, не могат да се приемат като пораждащи правото му за носене на оръжие. Приемането на обратна теза би довело до пожизненото право на лицето да носи и съхранява оръжие и би било в противоречия с въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Силистра съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение