Решение № 4393 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7330/2013 г.
ВАСIII отделение31.03.2014 г.докладчик Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191 от 11.04.2013 г. по адм. дело № 130/2013 г. на Административен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4393 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7330/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Стефан Величков Стефанов, от с. Куцина, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, подадена чрез адв. Пламен Пенков, срещу решение № 191 от 11.04.2013 г., постановено по адм. дело № 130/2013 г. от Административен съд - Велико Търново. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът - Областна дирекция на МВР - Велико Търново (ОД на МВР) не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Великотърновският административен съд е отхвърлил предявения от Стефан Величков Стефанов иск, с който се претендира да бъде осъдена ОД на МВР - Велико Търново да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 310 лв. и е осъдил ищецът на заплати на ОД на МВР - Велико Търново разноски в размер на 150 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: С наказателно постановление № 934 от 16.12.2011 г., издадено от началника на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Велико Търново на ищеца е била наложена глоба в размер от 2000 лв. С оглед на охрана на неговия интерес последният е ангажирал адвокат за обжалване на това постановление, като е сключил с него договор за правна защита и съдействие, заплатил е сумата от 300 лв. за осъществената правна помощ и 9 лв. за завеждане на делото. По повод на обжалването на това постановление било образувано НАХД № 432/2012 г. по описа на Великотърновския районен съд, който с решение № 831 от 27.09.2012 г. е потвърдил наказателното постановление. Това решение е обжалвано с касационна жалба, по която с решение № 496 от 20.12.2012 г. по адм. дело № 10487/2012 г. Административен съд - Велико Търново е отменил посоченото решение на районния съд и е постановил отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност. Разноски не били присъждани и по двете дела. Според ищеца заплатеният на адвоката хонорар представлява претърпени в резултат на незаконосъобразното наказателно постановление имуществени вреди, които в едно с посочената сума от 10 лв. се претендират като обезщетение, тъй като са в пряка и непосредствена връзка с увреждането. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че исковете по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са основани на вреди, причинени от незаконосъобразни актове на административни органи, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като неприсъждането на разноски за проведени съдебни производства по отмяна на наложено административно наказание не попада сред тези основания. Разноски по дадено съдебно производство можело да бъдат претендирани само в един висящ процес (ако това е допустимо), като ответната страна имала право да иска тяхното намаляване в определени от закона хипотези и съдът съгласно вътрешното си убеждение постановявал своя съдебен акт, представляващ в частта си относно разноските определение. Обстоятелството, че в производствата по ЗАНН е налице специален ред, изключващ възможността за претендиране на разноски, тъй като в тази част бил приложим процесуалният ред разписан в НПК (арг. от чл. 84 от ЗАНН), не предоставял a prori възможност да се претендира чрез иск по чл. 203 и сл. от АПК да бъде осъдена държавата, чрез съответния административен орган, да заплати тези разноски, които били недължими предвид разписания процесуален ред в специалния закон. Дейността по налагане на административно наказание не представлявала административна дейност, а по своя характер била особен вид правораздавателно производство, което се осъществявало от администрацията, която в тези случаи изпълнявала ролята на административнонаказателна юрисдикция и не действала като административен орган по смисъла на АПК. Производствата по ЗАНН, каквото било проведено по повод отмененото наказателно постановление, имали санкционен характер и били правозащитна дейност. Самото наказателното постановление представлявало правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, сезиран със съставен акт за установяване на административно нарушение, който се издавал при състезателно производство. Дори и да се приеме, че заплатеният адвокатски хонорар представлява накърняване на имуществената сфера на ищеца, а оттам и да бъде изведен като вреда, то той не бил пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Сключването на договор за правна помощ и съдействие, представляващ по същността си договор за поръчка, представлявал договаряне на равнопоставени субекти и се сключвал след изразено тяхно взаимно съгласие, т.е. тук липсвала пряка и непосредствена последица от самото наказателно постановление. Вредата, доколкото такава била налице, в настоящия случай не била резултат на поведението на ответника, а на изразената воля и съгласие на ищеца да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитаван от него. Решението е правилно. Заплатеното адвокатско възнаграждение по проведените административно-наказателни производства по оспорване законосъобразността на наказателни постановления не представлява имуществена вреда, нито пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Направените разноски по водене на НАХД, по което е отменено наказателно постановление, не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, доколкото законовата възможност да се поиска присъждане на направените разноски се определя от правилата, действащи в съдебното производство по ЗАНН, в което този акт е отменен. Хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК включва само актове, издадени и впоследствие отменени по съответния ред на АПК, а не и по други закони. Доколкото наказателните постановления, като актове на административен орган, действащ с правораздавателна цел, като особена юрисдикция, не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, тези актове са изключени от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като редът им за отмяна по реда на ЗАНН, макар и препращащ относно касационните производства към АПК, е несъвместим с общия ред по АПК, което изключва възможността за оспорването им заедно с иск за вреди в хипотезата на чл. 204, ал. 2 от АПК. Чрез тази несъвместимост за съединяване на исковете, законодателят е свързал производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ само с производствата по издаване и отмяна на административни актове по АПК, което налага извод, че претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е издаден и впоследствие отменен по реда на АПК, а не и по реда на друг закон. Според ТР № 2 от 3.06.2009 г. на ОС на ВАС, в производството по административно-наказателни дела не се дължат разноски. След като разноски не се дължат в производството, по което се преценява законосъобразността на наказателното постановление, не е допустимо те да се присъждат в друго нарочно производство, провеждано по други процесуални правила и материално правни норми. В този смисъл, не се дължи обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК за разноски, направени при обжалване на наказателно постановление. Този извод се извежда и от препращащата нормата на чл. 84 от ЗАНН, която повелява, че за производството пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК, а същите в глава петнадесета, раздел III от НПК не предвиждат присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, включително за процесуално представителство. След като приложимият процесуален закон (ЗАНН и НПК) не признава право на жалбоподателя за разноски по водене на административнонаказателно дело, то държавата не дължи заплащането им под форма на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Да се приеме противното би означавало заобикаляне на процесуалния закон - НПК и ЗАНН. По изложените съображения решението на Административен съд - Велико Търново като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,