Решение № 9301 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6100/2016 г.

Решение № 9301 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6100/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Касационното производство по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на полицейски орган - командир на отделение при Второ РУ на ОД на МВР- Б., против решение № 559/30.03.2016 г., постановено по адм. д. № 90/2016 г. от Административен съд - Б.. Наведени са доводи за неправилност на решението, за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Д. К. М., в писмено възражение, изготвено от адвокат К., взема становище по касационната жалба с молба да бъде потвърдено решението на Административен съд - Б. и претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съдът отменя по жалба на Д. К. М. заповед рег. № 434зз-645/18.12.2015 г., издадена от полицейски орган при 02 РУ на МВР- Б. за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, но при липсата на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касатора за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Изводът на съда е формиран при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е изключил от доказателствения материал по делото, представен в проведеното на 21.03.2016 г. съдебно заседание писмен документ- препис от доклад, изготвен от административния орган на 18.12.2015 г. Лаконично съдът приема, че за същият липсват доказателства, че се е намирал в преписката по издаване на оспорения административен акт. Това разбиране на съда противоречи на чл. 171 АПК, сочещ че редовно събраните доказателства пред административния орган имат сила и пред съда, като ал. 2 с. закон оправомощава съда да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. В случая, съдът без да извърши проверка на истинността на документа, по реда на чл. 193 и сл. ГПК, директно отказва да приеме като доказателство соченият по горе доклад. В този доклад, представляващ официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и ползващ се с материална доказателствена сила, неоспорен както бе посочено по надлежния ред, се съдържат достатъчно данни, че М. има съпричастност към извършено престъпление- разбиване на офис, за което именно е издадена оспорената заповед. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите на касатора в този смисъл са основателни. Ето защо като отменя заповедта, съдът постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен с настоящото решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на Д. К. М. срещу заповедта за задържане като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,