Решение № 4480 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „ББМ - Транс“ ЕООД, гр. Перник, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2048 от 09.12.2025 г., постановено по адм. д. № 59/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Перник, в частта, с която е отхвърлена / включително чрез изменение/ жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22002224001136-091-001/10.10.2024 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-22001424182807-003-001/21.10.2024 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – гр. София, в частта му, потвърдена чрез изменение с Решение № 1649 от 19.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ („ОДОП“) - гр. София при Централно управление /ЦУ/ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е извършил прецизна проверка на събраните по делото доказателства, а това е довело до незаконосъобразно определяне на данъчни задължения. Твърди, че всички издадени фактури са включени в дневниците за продажби, като констатираните разминавания се дължат единствено на техническа грешка в счетоводния софтуер, изразяваща се в несъответствие в номерацията на фактурите. Изтъква, че е налице идентитет на датите, контрагентите, данъчните основи и начисления данък в дневниците за продажби. В подкрепа на тезата си развива подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част /включваща и диспозитив за изменение/, отмяна на РА и в тези му части, както и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в о.с.з. оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Перник е законосъобразността на РА № Р-22002224001136-091-001/10.10.2024 г., поправен с РАПРА № П-22001424182807-003-001/21.10.2024 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, в частта, потвърдена чрез изменение с Решение № 1649 от 19.12.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП, с който на „ББМ-Транс“ ЕООД са установени задължения в размер на 24 176,71 лв. по ЗДДС главница за данъчни периоди м. 11.2018, м. 12.2018, м. 01.2019, м. 03.2019, м. 04.2019, м. 07.2019, м. 08.2019, м. 09.2019, м. 10.2019, м. 11.2019, м. 12.2019, м. 01.2020, м. 05.2020, м. 06.2020, м. 09.2020, м. 10.2020 г., ведно със съответните лихви за забава. За да достигне до извод за частична неоснователност на оспорването първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е повторна, а в нейния ход е установено, че основната дейност на „ББМ - Транс“ ЕООД през ревизираните периоди период е международен транспорт. С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на „ББМ - Транс“ ЕООД приходните органи са извършили проверка на представените от дружеството в отговор на ИПДПОЗЛ № Р-22002224001136-040-001 от 02.04.2024 г. документи и справки, както и насрещни проверки на негови контрагенти, в резултат на което са установили несъответствия между отразеното в издадените от дружеството на негови клиенти фактури и тези, декларирани в регистър „Дневник за продажбите“ и справките - декларации (СД) по ЗДДС. Според констатациите в РД част от фактурите са с различни номера, получатели, данъчна основа и размер на ДДС. В тази връзка на ревизираното лице (РЛ) е връчена покана по чл. 103 ДОПК № Р-22002224001136-177-001/03.07.2024 г. за отстраняване на установените несъответствия чрез подаване на коригиращи справки-декларации по ЗДДС за посочените данъчни периоди (от м. 10.2018 г. до м. 11.2020 г. и м. 03.2022 г.). На 13.07.2024 г. „ББМ - Транс“ ЕООД е подало коригиращи СД за част от периодите, като приходните органи са приели за коректно подадени само тези за м.12.2018 г., м. 01, м. 02 и м. 03.2020 г. За останалите са преценили, че с тях не са извършени корекции. След съпоставка на фактурите, получени при насрещните проверки и представените от РЛ с тези, включени в дневниците за покупки, ревизиращите са констатирали, че са налице различия в общата данъчна основа. Поради това за всеки данъчен период те са доначислили ДДС за разликата на основание чл. 86 ЗДДС. Установили са още, че дружеството не е декларирало получени услуги от чуждестранни доставчици, по които то е получател по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДДС, с оглед на което са доначислили допълнително ДДС по реда на чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС. В хода на съдебното производство е проведена съдебно – икономическа експертиза /СИЕ/, основното и допълнително заключение по която са кредитирани от съда като обективни и компетентно дадени, подкрепящи се от доказателствения материал по делото. Според вещото лице, анализът на подадените справки-декларации и коригиращите СД по ЗДДС сочат към разминаване между дължимия и внесен данък съгласно подадените данни и установения в ревизионното производство ДДС. Експертът е изтъкнал, че значителна част от фактурите, отразени в дневниците за продажби, не съответстват на данните по поканата по чл. 103 ДОПК по отношение на контрагент, данъчна основа и размер на ДДС, както и че част от фактурите, посочени в поканата, изобщо не са включени в дневниците за продажби за процесните периоди. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е възприел изводите на приходната администрация за наличие на несъответствие между действително издадените от дружеството фактури и отразеното в дневниците за продажби и СД по ЗДДС, като част от издадените фактури са посочени грешно в дневника за продажби, а други от тях дори и не са отразени. Тези констатации следват както от заключението на вещото лице, така и от извършената от решаващия съд служебна съпоставка на фактурите, съдържащи се в преписката, с оглед на което той е приел, че ревизираният не е изпълнил надлежно задължението си за начисляване и деклариране на данъка. В тази връзка съдът е уточнил, че конкретният случай не попада в предвидените от законодателя възможности за корекция на допуснатите вследствие на неотразени или неправилно отразени документи грешки по реда на чл. 126, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, поради което правомерно на дружеството е изпратена покана по чл. 103 ДОПК, с която му е предоставена възможност да отстрани констатираните несъответствия чрез подаване на коригиращи СД и съответно привеждане на данните в дневниците за продажби в съответствие с действително издадените фактури. Отчел е още, че само за част от процесните периоди дружеството е подало коригиращи СД, но доколкото същите са депозирани след връчване на поканата и в рамките на предоставения в нея срок, то приложима е разпоредбата на чл. 103, ал. 2, изр. 2 ДОПК и същите следва да се считат за подадени в срок. Въпреки това той е приел, че съобразяването на тези КД е релевантно за размера на дължимия данък, който не е включен в предметния обхват на съдебното производството, но не е относимо към спорните данъчни задължения. Наред с горното съдът е констатирал, че при изменението на РА от директора на дирекция „ОДОП“ е допусната грешка при преизчисляването на задължението за данъчен период м.12.2018 г., поради което е изменил ревизионния акт в тази му част, като е намалил размера на главницата и съответните лихви. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните не касае реалността на процесните доставки и настъпването на данъчното събитие, а се свежда до това дали данъкът за тях е начислен и деклариран по предвидения в закона ред. В тази връзка обосновано е прието, че за ревизираното лице е възникнало задължение по чл. 86, ал. 1 ЗДДС да начисли данъка чрез издаване на данъчен документ, да включи неговия размер при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 ЗДДС и да отрази документа в дневника за продажбите за същия период. Неоснователно касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е осъществил прецизна проверка на събраните по делото доказателства, а това е довело до незаконосъобразно определяне на установените данъчни задължения. Решаващият състав е анализирал подробно твърденията и възраженията на страните, конкретизирал е релевантните за спора факти, включително констатираните от органите по приходите несъответствия в декларираните от дружеството данни в дневниците за продажби, в резултат на което е достигнал до обосновани правни изводи. Те са мотивирани както от основното и допълнителното заключение по изслушаната СИЕ, така и от осъществената от докладчика самостоятелна проверка на всички приложени по делото фактури. След като съпоставката между издадените от дружеството фактури и отразените в ДП и СД данни сочи, че са налице несъответствия, то законосъобразно съдът е приел, че ревизираният не е изпълнил задължението си по чл. 86, ал.1 ЗДДС да начисли дължимия ДДС. Несподелима е тезата на касационния жалбоподател, че установените разминавания се дължат единствено на техническа грешка в счетоводния софтуер, изразяваща се в несъответствие в номерацията на фактурите, тъй като липсват каквито и да е доказателства в тази насока. При изричното разпределение на доказателствената тежест, указано от първостепенния съд, именно ревизираният е следвало да установи чрез съдебно-техническа експертиза наличието на твърдяната техническа грешка. Тъй като това не е сторено, то обосновано съдът е приел, че констатираните различия не се изчерпват с номерацията на документите, а засягат и други съществени реквизити, включително дата на издаване, контрагент, данъчна основа и начислен данък. Горепосочените изводи не се променят от подадените от дружеството коригиращи декларации, тъй като те не дерогират спорните несъответствия в декларираните от „ББМ - Транс“ ЕООД данни в дневниците за продажби. Противно на разбирането на касатора, основното и допълнителното заключение на вещото лице по проведената СИЕ е обосновано с извършената проверка на релевантните за спора обстоятелства, свързани със съответствието между данните по издадените от дружеството фактури, отразяването им в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС, както и с отражението на подадените коригиращи справки-декларации върху размера на установените задължения. Заключението е изготвено въз основа на доказателствата по делото, съдържа фактически констатации и експертни изводи по предмета на възложеното изследване, като е обсъдено и в съвкупност с останалия доказателствен материал. То се подкрепя и от извършената от самия докладчик съпоставка между приложените по преписката фактури и съдържанието на дневниците за продажби, с оглед на което обосновано е кредитирано като обективно и компетентно дадено. Ето защо, като е достигнал до извод, че оспореният РА, в атакуваната му част, е законосъобразен, АС - Перник е постановил правилно в обжалваната му част решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 220 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение