Решение № 2131 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10750/2020 г.

Решение № 2131 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10750/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Русев против решение № 721 от 18.06.2020 г., постановено по адм. д. № 1318/2019 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – зам. кметът на Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на Б. Русев против заповед № 0291/28.01.2019 г. на зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "пристрояване и реконструкция на покрив на съществуваща двуетажна жилищна сграда", находящ се в ПИ с идентификатор 10135.3523.222 по кадастралната карта на гр. Варна. Обжалваното решение е допустимо. Съдът правилно конституира като ответник по делото зам. кмета на Община Варна, на който, съобразно т. 6 на заповед № 4793/25.11.2015 г., са делегирани права да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. При делегирането на права титулярът прехвърля своите правомощия за неопределен период от време на друго лице, което упражнява правомощията си съобразно делегираните права и именно последният следва да е страна по делото. В случая не е налица хипотезата на заместване, при която функциите се изпълняват от името на замествания орган, поради което и страна в производството е замествания орган. Следователно след като в случая са делегирани права на зам. кмета да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, то правилно същият е конституиран като ответник по делото, а доводите на касатора за недопустимост на решението, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа и заповедта за делегиране на правомощия. Правилно съдът приема, че административния акт е издаден в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство. Препис от акта е връчен на касатора, който депозира възражения, които са обсъдени от административния орган в оспорената заповед и са приети за неоснователни, поради което изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е правилен. Неоснователни са доводите на касатора, че в констативния акт липсва дата, напротив в същия изрично е посочено, че е съставен на 19.12.2018 г., като проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта, което е удостоверено с подписа му. Правилно съдът приема, че неучастието на съпругата на Б. Русев в административното производство, от която не е налице жалба против заповедта, не обосновава съществени нарушения на процесуалните правила спрямо Б. Русев, като изложените в този смисъл мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не следва да се приповтарят съобразно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Законосъобразен е изводът на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложените скици е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констативният акт има доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа, като доказателства, които да опровергават фактите, установени в акта не са ангажирани. За строежа не са издадени необходимите строителни книжа и като такъв е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Неоснователен е доводът на касатора, че строежът не е индивидуализиран. Съгласно констативния акт, приложените към него 2 бр. окомерни скици и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран. В оспорената заповед е налице подробно описание на всички части от незаконния строеж, които констатации се подкрепят и от заключението на съдебно-техническата експертиза. От приложенията към последната по несъмнен начин се установява, че извършеното пристрояване и реконструкция на покрив, изразяващи се в разширение на антре, тераса и премахване на балкон, както и промяната на покривните линии не са предвидени в одобрените строителни книжа и екзекутиви по време на строителство и за тях не са издавани строителни книжа. Законосъобразен е изводът на съда, че строежът не е търпим предвид годината на извършването му – след 2005 г., поради което и фактът, че сградата с допълнителните конструкции отговаря на устройствените показатели на ПУП 2002 г., е ирелевантен. Нанасянето на сградата в целия й обем в кадастралната карта не обосновава законност на извършеното строителство, тъй като кадастралната карта отразява фактическото състояние на недвижимите имоти на територията на Република България - местоположение, граници и размери, а не тяхното съответствие с нормативните изисквания. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,