Решение № 993 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3351/2008 г.

Решение № 993 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3351/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. К. и М. Г. П. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 378 от 9.04.2008 г. по гр. д. № 1586/2007 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 12.06.2007 г. по гр. д. № 8263/2006 г. на Варненския районен съд, с което е уважен отрицателно установителен иск, като е прието за установено по отношение на ищците, че ответниците - не са собственици на недвижим имот представляващ реална част от имот пл. № 206 по кадастрален план от 1997 г., находящ се в землището на кв. "Владиславово", гр. В., местността "Ментеше" с площ от 314 кв. м при посочени граници на реалната част. Наведени са доводи за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от предявения иск, с искане за неговото обезсилване и прекратяване на производство. Изложени са съображения и в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и на съществени процесуални правила, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Ответниците М. Г. Ш., Г. С. Д., С. М. П. и Д. С. Д. в писмен отговор оспорват касационната жалба. Излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: За да уважи отрицателно установителния иск, отричайки правото на собственост на ответниците в отношенията им с ищците върху реална част от 314 кв. м. от място, съставляващо имот № 206 по плана на нововъзстановените имоти за местността "Ментеше", кв. "Владиславово, гр. В. при посочени граници на реалната част, съдът е посочил, че ищците разполагат с положително решение № 745 от 11.10.2000 г. на Поземлена комисия гр. В., с което им е признато право на собственост, като наследници на Г. П. Д. върху лозе с площ 8,000 дка - имот пл. № 78 по кадастрален план от 1997 г. в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Ментеше", който включва и част от спорния имот. Относно правата на ответниците съдът е приел, че техния наследодател (ответникът М. К. П. починал в процеса на делото на 14.03.2005 г.) не е придобил валидно право на ползване върху процесната земеделска земя, поради липса на взето решение на ИК на ОбНС съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от ПМС № 4/12.02.1988 г., за предоставяне право на земеползване по правилата на ПМС № 26/1987 г. Посочено е още, че само лицата, на които първоначално е било предоставено право на ползване при спазване на нормативните изисквания на ПМС са правоимащи по § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което отрицателно установителният иск се явява основателен и с обжалваното решение е бил уважен. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос - налице ли и е правен интерес за ищците от предявения отрицателно установителен иск за собственост, ако те разполагат с възможността да предявят срещу ответника осъдител иск. Въпросът касае допустимостта на предявения иск, чието решаване предхожда проверката на правилността на решението по съществото на спора. Настоящият съдебен състав намира, че предявеният отрицателно установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес от такъв иск в защита на заявеното с исковата молба спорно материално право. Установителният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК е субсидиарна форма на защита на нарушени субективни материални права, затова допустимостта му изисква наличие на правен интерес от провеждането му. Нуждата от защита чрез установителен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено. Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск. От обстоятелствената част на исковата молба и доказателствата по делото е видно, че ищците, като наследници на Г. П. Д. притежават по реституция (решение № 745 от 11.10.2000 г. на Поземлена комисия гр. В. осем декара лозе, попадащи в терен по § 4 на кв. Владиславово в местността "Под ментешето", имот № 78 по кадастрален план от 1997 г. Ищците поддържат, че реална част от реституирания им имот от 314 кв. м попада в имот № 2* който по разписен лист на новообразуваните имоти в местността "Ментеше" е записан на името на наследодателя на ответниците. Твърдят още, че наследодателят на ответниците не притежава валидно предоставено право на ползване и ответниците не са придобили правото на собственост върху имота по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът обаче реално се ползва от ответниците и чрез предявения иск, ищците отричат правото им на собственост върху процесните 314 кв. м. По отношение на ответниците е установено, че през 1986 г. са изградили в имота едноетажно жилище на площ 60,20 кв. м, което е обитаемо. Ответниците са изплатили земята на собствениците и със заповед № 0845/31.10.2005 г. на Кмета на Община В. на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ им е признато правото на собственост върху новообразувания имот № 206 с площ 610 кв. м, местността "Ментеше", землищетона Владиславово, община В., при посочени граници. При тези обстоятелства за ищците липсва правен интерес от предявения отрицателно установителен иск. Това е така, тъй като те могат да защитят абсолютното си право на собственост чрез осъдителен иск. Правен интерес от отрицателен установителен иск би бил налице, ако абсолютното правото на собственост на ищците бе засегнато от ответниците, като носители на друго ограничено вещно право, каквото е правото на ползване или право на строеж, което тежи върху имота и пречи на ищците съсобственици по реституция да упражнят правото си на собственост. В случая правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и ответниците реално се намират в имота. Лишеният от владението собственик може да защити правото си на собственик срещу владеещия несобственик само чрез осъдителен иск т. е. ревандикация. Ищците ще постигнат пълна защита на правата си чрез осъдителния иск, който включва защитата, която се търси с установителния иск - да установят със сила на присъдено нещо, че са притежатели на правото на собственост върху спорната част от имота, и да осъдят ответниците да им предадат владението на спорната вещ, като се снабдят срещу ответниците с изпълнително основание. Решаващият съд е разгледал отрицателно установителния иск по същество без да изложи съображения за неговата допустимост. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за допустимостта на установителния иск, който предхожда неговото разглеждане по същество, респ. проверката на правилността на решението. Съображенията изложени по допустимостта на предявения иск налагат извода, че обжалваното решение е постановено по иск, от предявяването на който ищците не са доказали правен интерес - абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Решението, с което иска е уважен, като постановено по недопустим иск, също е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по отрицателно установителния иск да се прекрати. Ищците ще следва да заплатят направените от ответниците съдебни разноски за всички инстанций общо в размер на 795,06 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.