Решение № 2013 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2013 г.

Решение № 2013 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от "Имвест и ко" ООД, ЕИК 128516671, със седалище и адрес на управление: гр. Чирпан, кв. Индустриален, Мелница "Първи Май, представлявано от управителя Цвятко Цвятков чрез адв. Адриана Станковска против решение № 734/28.03.2013 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. д. № 436 по описа за 2012 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 09110862/4.05.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 23/10.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, в частта, относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 166 332, 73 лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременно разчитане с бюджета. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Имвест и ко" ООД против Ревизионен акт /РА/ № 09110862/4.05.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 23/10.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, в частта, относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 166 332, 73 лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременно разчитане с бюджета. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на "Имвест и ко" ООД, първостепенният съд е приел, че по процесните фактури, издадени от "Тивамекс и Ко" АД и "Хрансервизинженеринг" АД, е констатирано, че същите представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от доставчиците, поради което пък, не се е породило и правото на данъчен кредит, т. е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението на Административен съд-Пловдив е неправилно по отношение на фактура № 53/29.04.2008 г. и следва да бъде отменено. ВАС в настоящият състав на Осмо отделение счита за основателна касационната жалба в частта по отношение на фактура № 53/29.04.2008 г., с данъчна основа 281500.00 и ДДС 56300.00 лв., издадена от "Тивамекс и ко" АД, с предмет на доставките "СМР на Мелница "Първи май" Чирпан". Неправилно първостепенният съд не е извършил цялостна и аналитична преценка на относимия доказателствен материал, който би го довел до извода, че в разглеждания случай е налице реална доставка на СМР. Неправилно е прието, че не са ангажирани други доказателства, от които е възможно да се формира основателна индиция за действителното извършване на казаните услуги, респ. в какъв обем са извършените услуги и от кои лица, съответно наети ли са по трудови или граждански договори. Представените доказателства - договор за СМР, протоколи образец-19, извлечения от счетоводна сметка 304/1 на "Имвест и ко" ООД, справка от "Тивамекс и ко" АД, извлечение от инвентарна книга на "Тивамекс и ко" АД, свидетелски показания разгледани в тяхната съвкупност дават извод за извършеното строителство. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретния положителен факт - доставка и теоретично се разпределят в две групи - установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката /материална, кадрова, техническа обезпеченост/ и прякото й реализиране /разплащане, протоколи образец 19 и др./. В конкретния случай, неправилно е прието от съда, че свидетелските показания не доказват кадровата обезпеченост на дружеството. Отказът на органа по приходите и съдът да признаят право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за услугата не е доказал кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и споменатото по-горе решение му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случая не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи и има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя услуги, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на представения ревизионен акт на доставчика "Тивамекс и Ко" АД, обхващащ процесните ревизирани периоди м. 04.2008 г. и м. 12.2008 г., през които с този ревизионен акт не са извършени корекции в съответните периоди, същият не съставлява безспорно доказателство за осъществяването на доставката, но пък е индиция за извършена доставка и се потвърждава констатациите и изводите в процесния ревизионен акт, относно осъществената доставка на стока по процесната фактура. В тази си обжалвана част решението като неправилно следва да бъде отменено. По останалата част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Съдът, като е обсъдил събраните в двете фази на спора доказателства - всеки един от протоколите от извършените насрещни проверки и приложенията към него, както и заключението на съдебно- счетоводната експертиза. За всеки от доставчиците са проследени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ДЗЛ. Анализирани са предпоставките за отказа, да се признае право на приспадане на данъчен кредит, като е обсъдена и съдебно-счетоводната експертиза. Съдът се е произнесъл с подробни мотиви, като е проследил от Тивамекс и ко" АД с предмет "аванс лабораторно оборудване" и от "Хрансервизинженеринг" АД с предмет на доставката "бяло брашно". В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Относно доставките на стоки по фактура № 1000000067/12.12.2008 г., издадена от "Тивамекс и ко" АД с данъчна основа 450000.00 лв. и ДДС 90 000 лв. за "аванс лабораторно оборудване " е установено, че фактурата е отразена счетоводно в счетоводството на ревизираното дружество като авансова доставка, като задължение към Доставчици по аванси. За покриването на задълженията към доставчици по тази фактура е взета счетоводна операция за прихващане на вземания на "Имвест и ко" ООД. С ПИНП описан подробно в т. 4 Процесуални действия на ревизионния доклад е установено, че "Тивамекс и ко" АД не е получило доставките по фактура № 697/28.11.2008 г. и № 698/30.11.2008 г., тъй като за тях са издадени ДКИ с номера № 699/28.11.2008 г. и № 700/30.11.2008 г. От представените дневници на счетоводни сметки на доставчика е установено, че фактурите са отразени в счетоводните и в отчетните регистри по чл. 125 от ЗДДС през м. 11.2008 г., а ДКИ - през м. 01.2011 г. В даденото писмено обяснение от страна на доставчика, е посочено, че ДКИ са издадени поради неосъществяване на сделките. Следователно, с оглед така установеното, ревизиращите са приели, че съставеният Протокол за прихващане е документ с невярно съдържание, тъй като не е налице осъществена доставка, и следователно, не са налице суми за прихващане по тези две фактури, за които са издадени ДКИ. Въз основа на така установеното, ревизиращите са приели, че не е доказано извършено авансово плащане във връзка с доставката по фактура № 1000000067/12.12.2008 г., като въпреки, че са изискани документи, удостоверяващи придобиването на активи от предходни доставчици, "Тивамекс и ко" АД не е представило такива. Не са представени и документи, установяващи, че лабораторното оборудване, е било продадено. Относно резервните части, визирани в договора за доставка на оборудване, за които е определено отлагателно условие за доставка - 31.12.2010 г., правилно е прието, че не е доказана нито доставка, нито авансово плащане. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 832/30.04.2009 г. с данъчна основа 100163. 67 лв. и ДДС 20032.73 лв., издадена от "Хрансервизинженеринг" АД с предмет на доставката "бяло брашно", в хода на ревизията е установено, че предходен доставчик е "Елина" АД, по издадена на прекия доставчик фактура № 90/30.04.2009 г. с данъчна основа 100163.67 лв. и ДДС 20032.73 лв. за доставка на бяло брашно. Прието е, че тъй като "Хрансервизинженеринг" АД не е получател на стоката - бяло брашно по фактура № 90/30.04.2009 г., която доставка не е осъществена, и е издадено ДКИ № 91/30.04.2009 г., то стоката реално не е доставена на "Имвест и ко" ООД и няма реална доставка. Освен това правилно е посочил Административен съд Пловдив, че по отношение на представения ревизионен акт на доставчика "Хрансервизинженеринг" АД за данъчен период м 04.2009 г., същият съдържа аналогични констатации, с тези в обжалвания ревизионен акт във връзка с неосъществената доставка от предходния доставчик "Елина" АД на прекия доставчик "Хрансервизинженеринг" АД, по която е издадено кредитно известие, което обстоятелство на практика потвърждава констатациите и изводите в процесния ревизионен акт, относно неосъществената доставка на стока по процесната фактура № 832/30.04.2009 г. от прекия доставчик "Хрансервизинженеринг" АД на жалбоподателя. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора решението следва да бъде отменено изцяло в частта на разноските. И двете страни претендират присъждане на разноски. Съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата, "Имвест и ко" ООД дължи да заплати на Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата 1274 лева - разноски по компенсация. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,