Решение № 9029 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5102/2015 г.

Решение № 9029 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5102/2015 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" против решение № 484/29.01.2015 г., постановено по адм. дело № 9551/2014 г. на Административен съд С.-град /АССГ/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. И. се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - С. Д. С. от град С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил изричен отказ обективиран в писмо рег. № КА-1423/2.09.2014 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" за достъп до обществена информация по заявление вх. № РД-5813/22.08.2014 г., подадено от С. Д. С. и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № РД-5813/22.08.2014 г. С. Д. С. е поискал от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" да му бъде предоставен достъп до обществена информация относно следното: 1. Има ли изготвени документи в Държавна агенция "Национална сигурност" във връзка със Стратегията, приета през 2011 г. от Народното събрание, в раздел "Политики за финансова и политическа сигурност" и в записаните от т. 72 до т. 78 включително аспекти за изпълнение на Стратегията; 2. Изготвени ли са анализи или други документи, от които да е било известно какво е състоянието в банковата система, които са възложени от ръководството на Агенцията по собствена инициатива на база вътрешен анализ на различните отдели в Агенцията; 3. Има ли депозирани сигнали от външни на Агенцията източници по явен път или като класифицирана информация от държавни или други институции, както и от банки; 4. Извършва ли се в момента анализ на риска и какво е отношението към хипотезата, че задълбочаването на кризата с КТБ води до обезценяване на активите и на други банки, както и на всички граждани, имащи активи в РБ /подобно на кризата през 1997 г., когато банковата криза доведе до девалвация не само на финансовите активи, а и на всички имуществени активи на гражданите без изключение; 5. Направен ли е анализ, каква е причината за успешното стабилизиране на ПИБ и другите банки и невъзможността същата процедура да се проведе и за КТБ. Каква е причината за невъзможността да се намери решение, което да стабилизира освен финансовата и икономическата сфера, в която участници са всички български граждани; 6. В подкрепа на хипотезата на т. 4 и т. 5 и с оглед липсата на експертна оценка от страна на компетентен орган ще си позволим да ангажираме експертизата на г-н И. К. - ръководител на Лаборатория за изследване на рискове към Н. Б. университет, публикувано в публичното пространство чрез електронното издание "Клуб Z". С решение рег. № КА-1423/2.09.2014 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", е отказан достъп до исканата информация с мотиви, че исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че същата предполага изготвянето на документ. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Според АССГ липсват мотиви в постановения отказ досежно фактическите и правни основания, като единствено са изложени мотиви, че исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ - не е свързана с обществения живот в Р. Б. и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти. По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира следното: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" е длъжен да предостави съхраняваната обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Правилно е преценено, че исканата информация в заявлението на молителя, касаеща информация, във връзка с дейността на Държавна агенция "Национална сигурност" свързана с извършени действия от същата до момента, съобразно правомощията й, в изпълнение на приетата от НС стратегия, извършен ли е анализ на банковата система и нейното състояние, включително и за стабилизирането й по отношение на ПИБ и други банки, след кризата с КТБ, както й дали са депозирани сигнали, представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация е свързана с дейността на задължения субект - председателят на Държавна агенция "Национална сигурност". Върховният административен съд намира за неоснователни възраженията на касатора, че по същество искането е за изготвяне на писмен отговор по поставени от заявителя въпроси, като същият цели да получи оценка и становище относно интересуващи го обстоятелства, а не достъп до обществена информация. Предмет на искането са сведения и данни относно дейността на задължения субект, като поставените въпроси не съдържат становище и мнение на сезирания орган във връзка с конкретни обстоятелства, а информация, свързана с дейността на задължения субект, даваща възможност на гражданите да си съставят мнение относно неговата дейност. Оспореното решение обаче е неправилно в частта, в която е задължен административния орган да предостави в 14-дневен срок поисканата информация. В тази част решението следва да бъде върнато на задължения субект с указания да се произнесе мотивирано по всяка от поисканата в т. 1 - 6 обществена информация, като изложи мотиви дали не са налице основания за отказ, посочени в чл. 37 от ЗДОИ: а именно, представлява ли исканата информация класифицирана информация, или друга защитена тайна, налице ли е надделяващ обществен интерес и други законови основания. В частта, в която отказът да бъде предоставена обществена информация е отменен, решението следва да бъде оставено в сила като правилно. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не се присъждат от настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение