Решение № 1896 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2020 г.

Решение № 1896 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 251 от 3.07.2020 г., постановено по административно дело № 701/2019 г. Административен съд - Перник е: 1) отхвърлил жалбата на С. Стойнев от гр. Перник против решение № КПК-26/10.10.2019 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Перник, с което е отхвърлена жалбата на С. Стойнев срещу разпореждане № РВ-3-13-00630159 от 22.08.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ - Перник, с което е разпоредено възстановяване от С. Стойнев на получено обезщетение поради общо заболяване за периода от 14.05.2018 г. до 12.07.2018 г. в общ размер на 1 374. 76 (хиляда триста седемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки); 2) осъдил С. Стойнев да заплати на ТП на НОИ - Перник съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от С. Стойнев, подадена от пълномощника му адвокат К. Петров. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли атакуваното съдебно решение и потвърдените с него административни актове да бъдат отменени изцяло. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Перник, в писмени бележки изразява становище за правилност на оспорения съдебен акт и неоснователност на касационната жалба против него, като иска отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение на Административен съд – Перник, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от Административен съд - Перник. В ТП на НОИ - Перник са постъпили удостоверения по образец от името на осигурителя "Бивест Консулт" ЕООД, съдържащи данни относно правото на парично обезщетение на лицето С. Стойнев, по болнични листове (БЛ) № Е20181236374 за периода от 14.05.2018 г. до 12.06.2018 г. и № Е20181236559 за периода от 13.06.2018 г. до 12.07.2018 г., по които са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от 14.05.2018 г. до 12.07.2018 г. в общ размер на 1 374. 76 лева. С писмо изх. № 1130-13-106#2/30.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ -Перник е изискана информация от директора на ТД на НАП - София, офис Перник, във връзка със сигнал от сектор "Краткосрочни плащания" (КП) към ТП на НОИ - Перник и сигнал от ТП на НОИ – София-град, за извършени плащания за временна неработоспособност на лица, работещи при двама работодатели – съмнения за злоупотреби и нарушения на осигурителното законодателство, е възложено извършването на проверка на разходите на ДОО на осигурителя "Бивест Консулт" ЕООД. В отговор с писмо вх. № 1130-13-106#3/03.05.2019 г. директорът на ТД на НАП - София, офис Перник, е уведомил директора на ТП на НОИ - Перник, че относно посоченото дружество няма данни за извършвани проверки; няма данни за извършвани ревизии и издадени ревизионни актове; няма данни за регистрирани ЕКАФП; налице е депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставени от НАП с КЕП (квалифициран електронен подпис), с титуляр "Бивест Консулт" ЕООД, с посочено физическо лице – автор в удостоверението за КЕП Б. Димитров. Видно от писмо на директора на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) - Перник изх. № 19055826/05.06.2019 г., директорът на ТП на НОИ – Перник е уведомен, че при извършени във връзка с негово писмо проверки по спазване на трудовото законодателство от горепосоченото дружество е установено, че пред ДИТ - Перник управителят на същото е заявил, че от 2017 г. дружеството не извършва никаква дейност, както и че уведомления до ТД на НАП за сключвани трудови договори са подавани от счетоводната фирма, обслужвала дружеството без негово знание и съгласие. В писмено обяснение от 5.06.2019 година управителят Б. Димитров е посочил, че никога не е работил с тази фирма, не знае какво се е случило с нея и не е назначавал лица на трудови договори в дружеството. Със заповед № 3 Р-5-13-00573493/03.06.2019 г. ръководителят на ТП на НОИ - Перник, на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно–ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложил на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Перник да извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя "Бивест Консулт" ЕООД. На 10.06.2019 г. управителят на "Бивест Консулт" ЕООД е депозирал пред ТП на НОИ - Перник декларация, в която е заявил, че през 2017 г. е "закупил" "Бивест Консулт" ЕООД, че в качеството му на управител не е назначавал лица по трудови договори, че не разполага с никаква документация на фирмата, че ще предприеме действия за закриване на същата и, че не е давал пълномощно на никого да представлява дружеството. На основание чл. 108, ал. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник е издал задължителни предписания с № 3 Д-1-13-00576924/10.06.2019 г. на "Бивест Консулт" ЕООД, да заличи подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на лица, по приложен списък, включително жалбоподателят и настоящ касатор С. Стойнев. Предписанията са връчени на управителя на дружеството на 10.06.2019 г. По делото не са налице данни тези предписания да са обжалвани, поради което се приема, че същите са влезли в сила на 25.06.2019 г. Определен е 20-дневен срок за доброволно изпълнение на предписанията, който срок, съобразно датата на влизане в сила на заповедта, е изтекъл на 23.07.2019 г. С докладна записка вх. № 1130-13-106#6/11.07.2019 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - Перник, директорът на ТП на НОИ - Перник е уведомен, че задължителните предписания не са изпълнени. Предложено е служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от "Бивест Консулт" ЕООД, предмет на задължителните предписания от 10.06.2019 г. С придружително писмо изх. № 1130-13-106#9/26.07.2019 г. директорът на ТП на НОИ - Перник, на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., е подал декларации образец № 1, за заличаване на данните, включително за подадени с декларации образец № 1 за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО, от "Бивест Консулт" ЕООД, за периода от месец януари 2018 г. до месец декември 2018 г., като вследствие на това данните за жалбоподателя за периода 14.05.2018 г. до 12.07.2018 г., подадени от "Бивест Консулт" ЕООД, са заличени. С процесното разпореждане № РВ-3-13-00630159 от 22.08.2019 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Перник, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение № КПК-26 от 10.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Перник, е разпоредил С. Стойнев да възстанови неоснователно получената сума в общ размер на 1 374. 76 лева, представляваща парично обезщетение за времето на отпуск за временна неработоспособност за периода от 14.05.2018 г. до 12.07.2018 г. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Перник не е уважил жалбата на Стойнев срещу това разпореждане, като е възприел и доразвил изложените в оспореното разпореждане аргументи. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Пернишкият административен съд е приел, че обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи в изискуемата форма и при спазени административнопроизводствени правила. Съдът е обосновал тезата, че е осъществена предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получените от жалбоподателя суми за обезщетение за временната неработоспособност поради общо заболяване по издадените болнични листове и за посочения период. Според първоинстанционния съд, към момента на изплащане на паричните обезщетения по издадените болнични листове не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове жалбоподателят не е бил осигурено лице. В решението е посочено, че е законосъобразен изводът на административния орган, че към този момент жалбоподателят не е имал качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно за него не е възникнало право на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплатеното му такова е получено без основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - Перник, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Видно от анализа на доказателствената съвкупност по делото се установява, че в случая жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно константната съдебна практика защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през релевантния период касаторът не е полагал труд в "Бивест Консулт" ЕООД, което изключва качеството му на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за временна неработоспособност. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на С. Стойнев са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото на изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства, досежно липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. Жалбоподателят не е провел пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявал трудова дейност в полза на дружеството. След като С. Стойнев не е упражнявал дейност в "Бивест Консулт" ЕООД, правилно и законосъобразно ръководителят на осигуряването на контрола по разходите в ТП на НОИ - Перник е постановил разпореждане за възстановяване на добросъвестно получените суми. След като жалбоподателят не е полагал труд и не е упражнявал трудова дейност при търговеца - работодател и въпреки това е заявил получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност и го е получавал за процесния период 14.05.2018 г. до 12.07.2018 г., той дължи неговото възстановяване. Касаторовите възражения срещу първоинстанционния съдебен акт не могат да бъдат споделени. Проведените в съдебните заседания по делото на 20.01.2020 г. и на 15.06.2020 г. разпити на свидетелите Петров и Методиев нямат съответстващата доказателствена тежест, за да опровергаят писмените доказателства, събрани в хода на административното производство, при анализа на чиято съвкупност съдът е достигнал до обоснования извод за законосъобразност на оспорения акт. Както правилно съдът е приел, свидетелските показания не установяват непосредствени лични впечатления, фрагментарни и противоречиви са и не кореспондират с писмените доказателства. С оглед посочените обстоятелства показанията не установяват по категоричен начин полагането на труд от страна на касатора в полза на дружеството през процесния период. Недоказани са и конкретната длъжност, изпълняваните трудови функции на жалбоподателя и обема и вида на неговите задължения. Такова доказване не се провежда и от представения екземпляр от договор за СМР от 27.02.2018 г., който касае различен период и от който не се установява, че касаторът е част от екипа на изпълнителя и е участвал при реализиране на дейностите, предмет на договора. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая административният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Перник също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, а такива не са претендирани и доказани от страна на ответника по касация, поради което не се дължат и на него. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,