Решение № 5718 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1273/2013 г.

Решение № 5718 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1273/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Данаил Стоянов Папазов, гр. Варна, чрез проц. представител адв. Никола Камбуров, против Решение № 2720/6.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1092/2012 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 226 АПК по върнато за ново разглеждане от друг състав дело като се е съобразил със задължителните указания на ВАС, съобразно изискванията на чл. 224 АПК. Жалбата, с която е бил сезиран, е срещу решение № 1732-13 по протокол № 17 от 13-14.10.2009 г. и решение № 1809-2 по протокол № 18/13.11.2009 г., и двете на Общински съвет Варна, с които е приет ПУП - ПУР за с. о. "Ален мак", в частта относно имот 3061 в кв. 19. Съдът е оставил в сила оспорените административни актове като е отхвърлил жалбата като неоснователна и незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Мотивите на обжалвания съдебен акт са ясни, подробни и обосновани. Съдът обстойно е разгледал фактическата обстановка и приложил съответните норми. Безспорно е установено, че процесният ПУР не засяга жилищната сграда в процесния имот, макар и същата да не е нанесена в действащата кадастрална карта. Засегнати са част от подпорна стена и ограда, като оградата не е поставена по действащата регулационна линия на имота 3061. Верен е изводът на АС Варна, че обжалваният план отговаря на изискванията на чл. 125, ал. 2 ЗУТ в частта, касателно имот 3061, тъй като, освен че се съобразява с техническото задание, той съответства и на действащия ПЗР, без значение, че последният не е приложен относно регулацията, след като в частта за застрояването е приложен. Верен е и изводът на АС Варна, че освен, че отговаря на установените в ЗУТ изисквания за него, той е и по-икономично осъществим и по-устройствено целесъобразен. За целта е допусната и приета СТЕ, видно от заключението на която е, че експертите са предложили два варианта и първият такъв (идентичен с оспорения) отговаря на тези условия. Изложените, в тази връзка мотиви, са достатъчни и убедителни и настоящият съд изцяло ги споделя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,