Решение № 5553 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2011 г.

Решение № 5553 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на АГКК София против решение № 384 от 18.11.2010 г. на Административен съд-Смолян, постановено по адм. дело № 357/2010 г., с което е отменена негова заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Доспат в частта за нанасяне на имот с проектен идентификатор № 501.424 и делото му е върнато като преписка за произнасяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния защкон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът Асен Съботинов Плявов писмено оспорва жалбата. Останалите ответници Красимир Събев Плявов, Хранимир Събев Плавов и Бисер Антимов Борянов не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният адмиинстративен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна по отношение нанасянето на границите и площта на имот с идентификатор № 23025501.424. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че площта на процесния имот по решението на ОСЗГ за възстановяване на собствеността е 529 кв. м., а спорната му граница към имот 23025.418 е материализирана на място. При отразяването им в кадастралната карта са нарушени изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Последната сочи приоритетността на данните за установяване в кадастъра на границите на поземлените имоти. При несъвпадение между съществуващите на място материализирани граници и тези по акта за вещното право приоритет имат първите, освен ако границите по акта са означени на място със специално регламентираните трайни знаци /чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР/ и са безспорни като подписани от заинтересуваните лица по реда на чл. 39, ал. 5 от наредбата. В случая не е установено специално озночание на спорната граница, а приложения по делото споразумителен протокол за имотни граници не е съставен и подписан по предвидения ред. Подписването му обаче от Бисер Борянов-собственик на съседния имот стар № 1068 / сега № 23025.501.418 и № 23025.501.426/ е индиция за липса на спор относно границата с поземлен имот № 23025. 501.424. В този случай границата е следвало да бъде нанесена по съществуващите на място материализирани граници- чл. 14, ал. 1, т. 2 от наредбата и изместването й на север, от което се променя и площта на имота е незаконосъобразно, както правилно приема и административният съд. Този извод не се променя от приложения нот. акт за покупко-продажба на недв. имот от 02.02.2000 г., който установява единствено, че Бисер Борянов е собственик на нива, представляваща стар имот № 1068, който факт не е спорен, но не и че този имот е нанесен законосъобразно в КК съобразно приоритетите за установяване на границите на ПИ. При спор за собственост и граници между съседните имоти, той следва да се реши по съдебен ред /чл. 53, ал. 3 ЗКИР/, след което одобрените КК и КР бъдат изменени. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Вещото лице със специалност геодезия е назначено по предвидения ред. Заключението е депозирано в срока по чл. 199 ГПК и не е оспорено от касатора. При липса на основания за освобождаване на вещото лице, правилно заключението му е кредитирано от съда. Изводите в заключението почиват на извършен оглед на място и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,