Решение № 6051 от 20.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Иванов чрез процесуален представител срещу решение 3648 от 07.06.2021 г., постановено по административно дело 2714/2021 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН -01-1572/2019/04.02.2021 г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени обжалвания от него акт на Комисията за защита на личните данни и му присъди направените деловодни разноски. В хода на производството е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз дали в случая лицата, изготвили, редактирали и излъчили репортаж с журналистическа цел да прилагат организационни и технически мерки за заличаване на лични данни на разследването с репортажа лице, както и дали целта е журналистическа, когато по време на репортаж за едно събитие репортерът промени целта на репортажа са действали в съответствие с приложимите норми на Регламент (ЕС) 2016/679. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, а в случай, че отмени обжалваното решение прави възражение за прекомерност на претендираните деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Глобал Фрейм ООД в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на АССг. Ответникът по касационната жалба Нова Броудкастинг Груп ЕООД не взема становище по основателността на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Пи Ем Студио ЕООД в представено от процесуален представител писмено становище моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно и претендира присъждане на деловодни разноски Ответникът по касационната жалба Д. Върбанов не изпраща представител и не взема становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е валидно и допустимо, но разгледано по същество е неправилно. Неправилен е изводът за постановяване на оспорения пред него акт при спазване на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано пред КЗЛД по жалба с вх. ППН -1-1572/26.09.2019 г., подадена от Иванов срещу Пи Ем Студио ЕООД, Д. Върбанов, С. Мечев, Глобал Фрейм ООД и Нова Броудкастинг Груп ЕООД с твърдения за незаконно обработване на личните му данни от посочените лица с формулирано искане да бъде установено наличие на нарушения при обработване на личните му данни от страна на всеки един от ответниците, като им наложи разумна глоба, респ. имуществена санкция и при наличие на предпоставките за това да приложи мерките по чл. 58, § 2, б. а-з и й от Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламента) или по чл. 80, ал.1, т. т. 3, 4 и 5 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Направено е искане за извършване на проверка на всеки един от ответниците относно спазване на Регламента и ЗЗЛД като изиска съответната информация относно това кой и по какъв начин определя целите за обработка на лични данни чрез заснемане на репортажи и тяхното излъчване, както и споразумение за съвместна обработка. КЗЛД с писмо от 19.11.2019 г. информира процесуалния представител на Иванов, че по подадената жалба срещу Пи Ем Студио ЕООД, Д. Върбанов, С. Мечев, Глобал Фрейм ООД и Нова Броудкастинг Груп ЕООД има образувано производство. Първото заседание на КЗЛД е проведено близо 10 месеца след това - на 26.08.2020 г., на което председателят й е предложил проект на решение по протокол 35 да се обяви жалбата за допустима по отношение на Пи Ем Студио ЕООД, Глобал Фрейм ООД и Нова Броудкастинг Груп ЕООД, а по отношение на физическите лица Д. Върбанов и С. Мечев за недопустима и да се прекрати производството по делото, както и да се конституират като страни в производството жалбодател И. Иванов и ответни страни посочените дружества. Макар от съдържанието на протокола да се установява, че проектът е приет с пълно единодушие, по преписката липсват доказателства такова решение да е постановено, като произнасяне по частична недопустимост на жалбата е направено едва с окончателния акт. Въпреки липсата на акт за прекратяване на производството срещу посочените физически лица в изискуемата се по чл. 59, ал.2 АПК форма производството продължило, но без на тези две лица да е дадена възможност да участват в него. Административният орган е бил сезиран с жалба, в която са изложени твърдения за извършени нарушения при обработване на личните данни на Иванов, като жалбодателят точно и конкретно посочва лицата по отношение на които иска органът да се произнесе, с акта си - да установи извършено нарушение при обработването на личните му данни, като с оглед на това настоящият състав намира, че неправилно органът е провел производството без участие на всички посочени от него страни, а с акта си не се е произнесъл по същество по направените от него искания за издаване на административен акт независимо, че изложените съображения за недопустимост на жалбата в частта по отношение на Върбанов и Мечев да са такива по съществото на спора. В случая, предвид характера на производството пред КЗЛД следва да бъде посочено, че органът има задължение да конституира като страни и разгледа жалбата по отношение на всички посочени в нея лица, тъй като жалбодателят е този, които определя с твърденията в жалбата си, кои лица смята че са извършили нарушения при обработването на личните му данни. Поради това за органа е налице задължение да образува производство, в което да конституира като страни освен жалбодателя и всички лица за които се твърди, че са извършили нарушение на ЗЗЛД и/или Регламента, като им даде възможност да участват в производството и след изясняване на релевантните за спора факти се произнесе по всички искания, с които е сезиран с крайния акт т.е. по отношение на основателността на жалбата спрямо всички лица, за които се твърди, че са извършили нарушения, свързани със защитата на личните данни на жалбодателя. Посочената фактическа обстановка е установена от съда, но предвид изложеното, направеният извод за липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на акта е неправилен. Направеният извод, че на страните в производството е дадена възможност да се запознаят с приложените по преписката доказателства и да изразят становище по жалбата пред органа е необоснован и предвид изложеното по-горе не се подкрепя от събраните доказателства. Неправилен е и изводът на АССг, че постановеното решение на КЗЛД в прекратителната му част поради недопустимост на жалбата на Иванов спрямо Върбанов и Мечев е законосъобразно, тъй като изложените фактически и правни основания в акта са неотносими към допустимостта на жалбата, а са съображения по нейната основателност, но липсва постановен акт в тази насока. От съдържанието на обжалвания съдебен акт се установява, че в нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК АССг не е извършил пълна проверка за законосъобразност на акта по отношение на правилното приложение на закона и спазване на предвидените административнопроизводствени правила, а е обсъдил единствено наведените в жалбата доводи. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в протокола от 26.08.2020 г., в който е прието проекто решението за недопустимост на жалбата липсват изложени мотиви от органа за постановяване на акт за прекратяване на производството в частта срещу двете физически лица, а е налице разпореждане, с което е възложено на дирекция Правни производство и надзор да извърши необходимото, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност, тъй като задължението за постановяване на акта, с всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК е единствено на компетентния орган, а не на администрацията към него и по специално на посочената дирекция, която има други функции, различни от тези на органа, съобразно действалата към момента разпоредба на чл. 24 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, издаден от КЗЛД и предвид разпоредбите на Закона за администрацията. От своя страна съдът след като е бил сезиран с жалба против решението на КЗЛД, включително и срещу прекратителната му част срещу физическото лице Д. Върбанов със свое определение, постановено в закрито заседание на 06.04.2021 г. (л. 165) е конституирал като страна в производството това лице, но същото не е вписано в списъка за призоваване, не е призовано и съответно не му е дадена възможност да участва в проведеното съдебно производство, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е препятствало правото му на участие на в съдебното производство. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменена като незаконосъобразно, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което следва да бъде дадена възможност на конституираните в производството страни да участват в производството и бъде извършена проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по реда и начина, предвиден в чл. 168, ал.1 АПК, както и да се произнесе по направените искания за присъждане на деловодни разноски с оглед резултата по делото и чл. 143 АПК. Предвид така направените констатации за неправилност на обжалвания съдебен акт, постановяване на неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане по същество от друг състав намира, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 628 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение