Решение № 15644 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2014 г.

Решение № 15644 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи срещу решение № 10269 от 22.07.2014 г. по адм. д. № 126/2014 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Иван Димов Иванов от гр. Варна, чрез пълномощника си адвокат Петков, моли решението да бъде оставено в сила. Развива съображения, че фактическите състави на дисциплинарното нарушение и на деянието, за което държавният служител е оправдан с влязла в сила присъда съвпадат, поради което правилно тричленният състав на Върховния административен съд е отменил дисциплинарното наказание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 10269 от 22.07.2014 г. по адм. д. № 126/2014 г., Върховният административен съд, V отделение е отменил заповед рег. № К-5809 от 15.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Иван Димов Иванов от гр. Варна е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и служебното му правоотношение е прекратено. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от чл. 246, ал. 1 ППЗМВР форма. След като с влязла в сила присъда е установено, че държавният служител не е извършил деянието, което е описано и в оспорената заповед, то следва че Иванов не бил извършил и тежко нарушение на служебната дисциплина. В заповедта не било описано с какви свои действия, извън тези осъществяващи състав на НК, служителят е уронил престижа на службата, а самото нарушаване на етичните правила е основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. Прието е, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна като постановена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Решението, предмет на касационен контрол, е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 224, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, в редакцията му, изм., ДВ, бр. 69/2008 г., държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Това означава, че по аргумент от цитирания текст, производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са взаимно обусловени, поради което влязлата в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната му отговорност. В тази връзка е решение № 13122 от 10.10.2013 г. по адм. д. № 10445/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. В заповед рег. № К-5809 от 15.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи е посочено, че тежкото нарушение на служебната дисциплина се изразява в това, "че на 8.07.2008 г. в гр. Варна, главен инспектор Иван Иванов е задържан в момент на приемане на подкуп в размер на 400 лв. от гражданско лице с наложени ограничения за напускане на страната заради финансови задължения и образувани преписки за измама - деяния, несъвместими с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата и за което се налага задължително дисциплинарно наказание "уволнение". Наред с това административният орган се е позовал на обобщена справка рег. № 8377 от 5.08.2008 г. и становище рег. № 8727 от 18.08.2008 г. по описа на ГПУ - Варна. В цитираните справка и становище относно състава на дисциплинарното нарушение е посочено следното: На 8.07.2008 г., около 15.30 часа, военноокръжният прокурор на гр. Варна подполковник Чавдаров уведомява по мобилния телефон началника на ГПУ - Варна, че е задържан служител на ГПУ - Варна в момент на вземане на подкуп. Поискано е съдействие за извършване на следствени действия. На 9.07.2008 г., началникът на ГПУ - Варна, е уведомен с писмо вх. № 3209 от същата дата, че срещу главен инспектор Иван Иванов е образувано досъдебно производство рег. № 4-III/2008 г., за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 НК. На обвиняемия е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" за срок от 72 ч., на основание чл. 64, ал. 2 НПК. В цитираните писмени доказателства изрично е посочено, че случаят е станал публично достояние чрез средствата за масово осведомяване - национална и кабелни телевизии, местна и централна преса, и други средства за масово осведомяване, като следва цитиране на публикациите и прилагането им към преписката. В справката и становището е казано също така, че публичното задържане на главен инспектор Иванов като извършител на престъпление по смисъла на НК е предизвикало негативен обществен резонанс спрямо служителите от МВР, с което са нарушени т. т. 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Разгледано е движението на досъдебно производство рег. № 4-III/2008 г. От изложеното се налага изводът, че задържането на Иванов не е организирано и осъществено чрез началника на ГПУ - Варна, а последният е уведомен едва след задържането от военноокръжния прокурор на гр. Варна подполковник Чавдаров. При това положение не може да се приеме, че е било необходимо, като задължителен елемент от фактическия състав на административното нарушение, в процесната заповед да се посочи точното място и време на задържане. Достатъчно е, позоваването на осъщественото задържане, уведомяването за него и за образуваното досъдебно производство, което до момента на издаване на заповедта не е било нито прекратено, нито е приключило с оправдателна присъда. Трайна е съдебната практика, че неизлагането на пълни мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта, какъвто е настоящият случай. В тази връзка, доводът на тричленния състав на ВАС, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е неправилен. В този смисъл е решение № 9799 от 11.07.2014 г. по адм. д. № 5270/2014 г. по описа на ВАС, петчленен състав. От справка ДП № 4-III/2008 г. от 31.07.2008 г., издадена от прокурор във Военно-окръжна прокуратура гр. Варна (стр. 62 от адм. д. № 15814/2008 г. по описа на ВАС, III отделение) става ясно, че досъдебно производство № 4-III/2008 г. е образувано срещу държавен служител В. П. Т. - дознател в ГПУ - Варна, държавен служител Иван Димов Иванов - главен инспектор ПП ГКПП - ГПУ - Варна и гражданското лице Ж. К. М. от гр. Варна, за това, че на 16.06.2008 г. в съучастие, В. Т. като извършител, Иван Иванов и Ж. М. - като помагачи, поискали дар - сумата 60 000 лв., от гражданското лице Юрий Жеков Гайдарджиев - служител на Фирма "Варна Спед - 2" ООД - гр. Варна, която не им се следва, за да не извърши В. Т. действия по служба, като орган на разследване по досъдебното производство. В обобщена справка рег. № 8377 от 5.08.2008 г. и становище рег. № 8727 от 18.08.2008 г. по описа на ГПУ - Варна, изготвянето на които са етапи от административното производство и на които се позовава дисциплинарнонаказващия орган, изрично е посочено досъдебно производство № 4-III/2008 г. От присъда № 38 от 11.04.2010 г. по НОХД № 1106/2010 г. става ясно, че Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Иван Димов Иванов за невиновен в това, че на 8.07.2008 г. в гр. Варна, в качеството му на длъжностно лице - началник група ПП при ГПУ - Варна, е поискал и приел дар от Юрий Жеков Гайдарджиев в размер на 400 лв., който не му се следва, за да не извърши действия по служба, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 НК. В решение № 193 от 23.07.2013 г. по нак. д. № 15/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, което е окончателно и синтезира резултата по водените наказателни дела, е посочено следното: "Фактическите твърдения на прокуратурата са, че Иванов е получил парите, защото е пропуснал шестте контейнера на "Естрея 2003" ООД. Не се твърди, че той е взел парите при налични данни за нередности във вноса, които са му били известни и при анализ на риска биха обусловили проверка, чието извършване той не е предложил. Митническият контрол по внос на стоки е в прерогативите единствено на органите на митницата. Няма спор, както в доктрината, така и в практиката, че субект на престъплението "подкуп" може да бъде само длъжностно лице, което може лично да извърши или не извърши конкретно действие или бездействие по служба, произтичащо от служебната му компетентност или възложена работа. Длъжностното качество на подсъдимия не е включвало правомощия, упражняването на които би препятствало митническата проверка на вноса на Фирма "Естрея 2003". Относно преквалификацията на деянието като такова по чл. 283 НК, решаващият състав на Върховния касационен съд е приел, че след като първата инстанция е постановила оправдателна присъда и при наличието на съответен протест, въззивният съд може да осъди подсъдимия, упражнявайки правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, само ако е имало съответно обвинение в първата инстанция. При липсата на такова обвинение е безпредметно обсъждането на всички останали основания за преквалификация. От изложеното се налага изводът, че не съществува идентичност от фактическа страна между деянието, за което е образувано досъдебно производство № 4-III/2008 г. и това, по което е постановената оправдателна присъда. Последната не променя фактическата обстановка посочена в процесната заповед, както и в обобщена справка рег. № 8377 от 5.08.2008 г. и становище рег. № 8727 от 18.08.2008 г. по описа на ГПУ - Варна, към които заповедта препраща, а именно, че на 8.07.2008 г. Иван Иванов е задържан при получаване на сумата 400 лв. от лицето Гайдарджиев, че случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване, както и че публичното задържане на главен инспектор Иванов като извършител на престъпление по смисъла на НК е предизвикало негативен обществен резонанс спрямо служителите от МВР, с което е уронен авторитетът на службата. От мотивите към решение № 139 от 20.11.2012 г. по ВНОХД № 232/2012 г. става ясно, че по делото е било прието за безспорно предаването на 400 лв. от свидетеля Гайдарджиев на подсъдимия Иванов, както и че преди това банкнотите от по 50 лв. са предоставени доброволно на ВВОП от Гайдарджиев за тяхното индивидуализиране. Именно тези банкноти са били намерени у Иванов при задържането му. Така че банкнотите, в оперативен порядък, предварително са белязани като "подкуп". Що се касае до възражението процесуалния представител на ответника, че не е доказано, че Гайдарджиев е лице с наложени ограничения за напускане на страната поради финансови задължения и образувани преписки за измама, то това са твърдения на Иванов, които са част от защитната му теза в дадените в хода на административното производство обяснения. Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (ред.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Първата цитирана разпоредба се отнася до неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а не до осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Текстовете на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР визират тежки нарушения на служебната дисциплина, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата и за които се налага дисциплинарно наказание уволнение. Разпоредбите на т. т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изискват държавният служител да пази доброто име на институцията, която представлява, както и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Всяко от допуснатите нарушения е самостоятелно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Сравнението на възприетата в административния акт и предхождащите го обобщена справка от 5.08.2008 г. и становище от 18.08.2008 г. фактическа обстановка и установеното поведение на дееца в наказателното производство, налага заключение за липса на идентичност на фактическото основание, заради което е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и основанието, на което Иванов е бил оправдан с влязлата в сила присъда. Във връзка с изложеното, неудачно е позоваването на тричленния състав на ВАС на решение № 17383 от 20.12.2013 г. по адм. д. № 14799/2013 г. на седемчленен състав, тъй като това производство е по чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 АПК и с него не се решава спора по същество. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР (отм.) и ППЗМВР, в останалата й част, е спазена. Същата е описана в обжалваното решение, като настоящият състав споделя направените от тричленния състав изводи в тази връзка, които не следва да преповтаря. По изложените съображения се приема, че обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е постановена при отсъствие на отменителните основания по чл. 146 АПК, а подадената срещу нея жалба е неоснователна. Стигайки до различни фактически и правни изводи, тричленният състав на ВАС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли. Пред вид изхода на спора пред тази инстанция, направеното своевременно искане, както пред първата инстанция и пред настоящата, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на касатора се присъжда сумата 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,