Решение № 15543 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2011 г.

Решение № 15543 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП и на "Строй ДО" ЕООД гр. Сливен. Касационният жалбоподател Директор на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, обжалва решението, постановено по адм. дело № 374/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, в частта, в която е изменен ревизионен акт /РА/ № 200800223/12.01.2009 г. на ст. инспектор по приходите при ТД на НАП-Сливен като вместо определените задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 11 700 лв. са определени такива в размер на 11 200 лв., ведно със съответната лихва. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение- като необосновано, и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не е допусната техническа грешка при определяне на задължението, тъй като за средства с доказан произход не е приета от приходните органи сума в размер на 60 000 лв., а сума в размер на 55 000 лв. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на ревизираното лице. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Строй ДО" ЕООД Сливен, не взема становище. Касаторът "Строй ДО" ЕООД гр. Сливен, действащ чрез процесуалния представител адв. Ст. Евтимов, обжалва решението, постановено по адм. дело № 374/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 200800223/12.01.2009 г. на ст. инспектор по приходите при ТД на НАП-Сливен. Навежда касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК - за необоснованост, нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че неправилно съдът е приел, че са били налице основанията за облагане по аналогия, не са налице неотчетени приходи, нито укрити приходи или доходи. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което да се отмени изцяло РА. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на Д"ОУИ" Бургас, взема становище за неоснователността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от Директора на "АУИ" Бургас и за неоснователност на касационната жалба, подадена от името на "Строй ДО" ЕООД гр. Сливен. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите, наведените в тях касационни основания, и като извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустима - подадени са в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд /АС/ Бургас е бил ревизионен акт РА № 200800223/12.01.2009 г. на ст. инспектор по приходите при ТД на НАП Сливен, в частта, потвърдена с решение № РД-40/25.02.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" Бургас, в която за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. на "Строй До" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък и лихви. При извършване на ревизия по ЗКПО било установено, че не са представени документи, доказващи произхода на средствата, отразени по сметка 499 /"други кредитори" и по сметка 107 "сметка на собственика", прието е, че това са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, за което е изпратено уведомление до дружеството, че основата за облагане с данък по ЗКПО за периода 2005-2007 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. И за трите данъчни периода е установен прираст на сметки на дружеството - сметка 499 /за 2005 г. със сумата 90 000 лв., за 2006 г. със сумата 161 000 лв. и за 2007 г. със сумата 172 000 лв./ и по сметка 107 /за 2005 г. със сумата 14 996,80 лв./. Приходните органи приели, че част от сумите /90 000 лв. за 2005 г. и 55 000 лв. за 2007 г./ са с доказан произход - заем от лицето Петър Русев, което имало налични дадените в заем сумите, а за останалите са приели, че са с неустановен произход като източник на финансиране, приети са за приход и са обложени с корпоративен данък в размер на 15 % за 2005 г. и 2006 г. и в размер на 10 % за 2007 г. Съдът е приел заключения на основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, според които паричните средства, посочени по-горе, са осчетоводени по кредита на счетоводни сметки 107 и 499, за внесените суми има съставени приходни касови ордери /ПКО/, към сметка 499 са открити на кредиторите Добри Петков и Петър Русев. Дадени са в таблична форма началните и крайни салда за годишните обороти по двете счетоводни сметки, като към кредитните обороти са отразени описаните по-горе парични суми, а през м. 01.2008 г. по дебита на сметка 499 е отразена сумата от 177 100 лв., представляваща възстановени средства на собственика. В тази връзка по делото е приет като писмено доказателство РКО, както и оборотни ведомости и справки за движението по сметките на ревизираното лице. Административният съд е приел, че ревизията, проведена по реда на чл. 122 ДОПК, е възложена от компетентен орган, какъвто е и органа издал ревизионния акт, като последния е в изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания. Ревизираното лице надлежно е уведомено по реда на чл. 124 ДОПК за установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, дадена му е реална възможност за защита и представяне на доказателства. Съдът приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби. Коригира основанието за провеждане на ревизия по аналог като приема, че не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а такива по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. При пълно изяснена фактическа обстановка съдът е направил фактически извод, който не е бил спорен между страните, а именно че посочените в РА суми, за които приходните органи са приели, че са източници на финансиране на дружеството с неустановен произход, са внесени в касата на дружеството с ПКО от едноличния собственик на дружеството. Приел е също, че произходът на внесените средства от едноличния собственик не се установява по отношение на техния вносител, поради което правилно органите по приходите приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК и е определена по специалния ред основата за облагане с корпоративен данък за 2007 г. Предмет на касационно оплакване за незаконосъобразност и необоснованост са изводите на съда за наличие на предпоставки за облагане по аналог и за наличие на неотчетени приходи, върху които е начислен допълнителен корпоративен данък. Жалбата е основателна. Съобразно процесуалните правила за разпределяне на доказателствена тежест органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. Незаконосъобразен е изводът на АС, че са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по аналог - наличие на данни за укрити приходи или доходи на дружеството като ревизирано лице. Необосновано е прието, че е доказано наличието на предпоставки за облагане по аналогия, а именно на обстоятелствата, както по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, посочена от приходните органи, така и по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, съобразно приетата от съда квалификация. В случая не са били налице укрити приходи или доходи, тъй като постъпилите суми по двете кредитни сметки на дружеството не са с неустановен произход. Налице са безспорни данни, че сумите са постъпили по сметките, по начина, по който това е извършено /с ПКО/, надлежно са осчетоводени като кредитни средства, индивидуализирани са физическите лица, вносители на сумите - Петър Русев и Добри Петков, последният - едноличен собственик на капитала дружеството. Сумите са внесени като кредитни и са осчетоводени като такива. Счетоводно операцията е оформена надлежно. Налице са и доказателства за частично погасяване на задължението чрез връщане на заетата сума /РКО от 27.12.2007 г., осчетоводено през м. януари 2008 г./. Не е установено основанието за внасяне на сумите от собственика Добри Петков - като заем или като допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ, но в случая това обстоятелство е ирелевантно за установения произход на средствата. Средствата на дружеството, получени като кредит или заем, както и внесените допълнителни парични вноски от собствениците на капитала не представляват приход за дружеството предвид т. 2 НСС 18 "Приходи", не са и обичайна стопанска дейност за предприятието. Съответно не дават отражение върху финансовия резултат на дружеството по ЗКПО, не подлежат на облагане с корпоративен данък като приходи. Предвид установения произход на внесените средства по кредитни сметки на дружеството, от две физически лица, не е налице укрит приход или доход за дружеството. Няма каквито е да било данни, че тези суми са получени на друго основание - като приход от търговска дейност, който не е отчетен по съответния ред. Предвид констатациите по РД и РА не са установени разлики между отчетените приходи от продажби и декларираните облагаеми доставки. Физическите лица, кредитори на дружеството като вносители на сумите по ПКО, не са ревизирани лица по процесния РА, поради което произходът на техните средства е ирелевантен в това производство. Твърдението за несъответствие между декларираните доходи на собственика на капитала на дружеството и размера на внесените от него вноски би било от значение в ревизионно производство по ЗОДФЛ спрямо физическите лица, но се явява ирелевантно в ревизионното производство, провеждано спрямо дружеството. Освен това, при липса на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, РА не се ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически установявания. В тази връзка следва да се ценят частните документи, чиято автентичност е установена, въз основа на които се установява получени заемни средства суми от Д. Петков през 2006 г. и 2007 г. в размери, съответстващи на внесените от него в касата на дружеството. Предвид изложеното касационният съд намира, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При произнасяне по съществото на спора следва да се отмени и потвърдения с решението ревизионен акт, като необоснован и незаконосъобразен, съобразно изложеното по-горе в тази връзка. При този изход на спора в тежест на бюджета на решаващия орган по ревизионния акт и в полза на касатора "Строй До" ЕООД се присъждат поисканите и направени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1675 лв. /1650 лв. разноски пред БАС и 25 лв. пред ВАС/. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение