Решение № 12805 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5740/2012 г.

Решение № 12805 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5740/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Люба Цекова Петкова, подадена чрез пълномощник - адв. Максимова срещу решение № 788 от 17.02.2012 г. по адм. дело № 6191/2011 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Младен Цеков Венков срещу заповед № РД-09-265 от 18.05.2010 г. на кмета на р-н "Нови Искър", с която е одобрено решение № 6 по протокол № 6 от 13.05.2010 г. на комисията за бивш земеделски имот № 37817 от помощния план кадастрален лист № Б-11-40-В с площ от 1200 кв. м., в частта за 538 кв. м. посочени като застроени, попадащи в част от имот пл. № 453 - изградено футболно игрище в с. Световрачене. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага, че съдът е кредитирал заключението на тройната съдебно - техническа експертиза, в която е участвало вещо лице, за което смята, че е заинтересовано и не е дало обективно заключение. Излага, че неправилно съдът се е позовал на съдебна практика, след като се отнася до спортен комплекс, а не за футболно игрище. Моли, да се отмени обжалваното решение и по същество се уважи жалбата, като се отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на район "Нови Искър", Столична община, чрез пълномощника си ст. юриск. Борислав Младенов, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Ответникът - Младен Цеков Венков, редовно призован не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, като делото е изяснено от фактическа страна, при което е установено по безспорен начин, че върху процесния терен е извършено строителство. Излага, че не се оспорва факта, че площа е заградена, затревена и са положени площадки за врати на футболно игрище. Смята, че законосъобразността на строителството е ирелевантно за спора, теренът не е свободен от застрояване по смисъла на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, а несъответствието в становищата на експертите е в това дали е извършено мероприятието или не, който въпрос е неотносим към настоящето производство. Смята, че съдът правилно е установил, че процесната част е застроена, поради и което правилно е отхвърлена жалбата срещу заповедта на кмета. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 788 от 17.02.2012 г. по адм. дело № 6191/2011 г. на Административен съд - София град, е отхвърлена жалбата на Младен Цеков Венков срещу заповед № РД-09-265 от 18.05.2010 г. на кмета на р-н "Нови Искър", с която е одобрено решение № 6 по протокол № 6 от 13.05.2010 г. на комисията за бивш земеделски имот № 37817 от помощния план кадастрален лист № Б-11-40-В с площ от 1200 кв. м., в частта за 538 кв. м. посочени като застроени, попадащи в част от имот пл. № 453 - изградено футболно игрище в с. Световрачене. В производството съдът е допуснал назначаването на единична и тройна съдебно-технически експертизи, като въз основа на тях е приел, че процесният имот попада в терен с изградено футболно игрище. Съдът е приел, че са налице строителни дейности по смисъла на § 1в от ПЗР на ЗСПЗЗ, имотът е застроен и е отхвърлил жалбата. Постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно. От доказателствата по делото се установява, че Младен Цеков Венков, като наследник на Цеко Венков Спасов, е оспорил по съдебен ред заповед № РД-09-265 от 18.05.2010 г. на кмета на р-н "Нови Искър", с която е одобрено решение № 6 по протокол № 6 от 13.05.2010 г. на комисията за бивш земеделски имот № 37817 от помощния план кадастрален лист № Б-11-40-В с площ от 1200 кв. м., в частта за 538 кв. м. посочени като застроени, попадащи в част от имот пл. № 453 - изградено футболно игрище в с. Световрачене. В останалата част от имота за площ от 662 кв. м., определена като незастроена, заповедта не е оспорена. От приетите в производството СТЕ /единична и тройна/ се установява, че част от бившият земеделски имот на наследодателя на касаторката с пл. № 37817 попада в границите на урбанизирана територия одобрена със Заповед № РД-50-09-549 от 18.111.1987 г. с част от 538 кв. м., която попада в кв. I, УПИ II отреден за "Спортен комплекс". За спорната процесна част от 538 кв. м. се установява, че попадат във футболно игрище - затревено, а теренът на игрището е заграден с водопроводни тръби и колена, боядисани в червено и очертаващи терена. Спорните моменти за експертите са били по отношение изводите дали е реализирано предвиденото мероприятие или не. Въз основа на тези данни и констатации първоинстанционният съд правилно е приел за процесната част от имота, че не е свободна от застрояване част, след като тази част от имот попада в изградено футболно игрище свързано с предвиждане по регулация "Спортен терен", поради което е потвърдил обжалваната заповед. Законосъобразно съдът е приел, че е ирелевантно в случая дали е реализирано мероприятието по предвиждането и доколко е законосъобразно строителството. Правилно съдът е преценил спорните въпроси на експертите относно осъществяването на мероприятието по предвиждането и фактическото изградено футболно игрище на терена. Относими към правния спор по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са характеристиките на реализираните строителни дейности и съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които определят възможността за възстановяване на собствеността върху земеделския имот, включен в урбанизирана територия, като се отрази застроената, респ. незастроената част. В случая предвиждането за урбанизираната територия е за "Спортен комплекс" за целия кв. I, УПИ II, а фактически претендираната процесна част от 538 кв. м. попада върху футболно игрище, за което са налице данни, че е затревен терен с врати, заграден с водопроводни тръби и колена, боядисани в червено и очертаващи терена. Без значение в случая е дали е осъществено предвиденото мероприятие "Спортен комплекс". По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. Безспорно процесният имот попада в спортен терен с характеристики на футболно игрище, с изградени обслужващи съоръжения, представляващи "строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, което е и застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, което препятства определянето на имота като свободен от застрояване. Неоснователни са доводите поддържани в касационната жалба, че съдът е съобразил заинтересовано заключение на вещо лице, след като фактическите данни обуславят извода за наличие на "строителна дейност" в процесната част на имота, независимо от това, дали е законно извършена и дали е осъществено цялото мероприятие по предвиждането. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не може да се обсъжда въпроса за законосъобразността на реализираното строителство. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, че върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение