Решение № 16736 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2011 г.

Решение № 16736 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 1034 от 13.06.2011 г. по адм. дело № 315/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Спорът между страните е по въпроса е ли учителски осигурителен стаж по § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) времето от 11.10.1980 г. до 16.09.1986 г., през което Михаил Дончев Михайлов от гр. Пловдив е работил като преподавател по математика в средно учебно заведение в Мароко, изпратен на работа по реда на Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина (утвърдена с необнародваното ПМС № 13 от 1975 г., с последващи изменения и допълнения, отменена с § единствен от заключителните разпоредби на ПМС № 114 от 16.11.1990 г. обн., ДВ, бр. 95 от 27.11.1990 г.). С разпореждане № 4706204766 от 16.11.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е приело, че този стаж не е учителски, защото според чл. 19, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) учебни и възпитателни заведения по смисъла на чл. 19, ал. 1 от същата наредба са (само) създадените по реда на Закона за народната просвета. Затова с посоченото разпореждане това длъжностно лице е отказало да отпусне исканата от Михаил Дончев Михайлов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. С решение № 389 от 20.01.2011 г. касационният жалбоподател (директорът на РУСО) е отхвърлил жалбата на Михаил Дончев Михайлов срещу посоченото разпореждане. За да постанови този резултат касационният жалбоподател е приел, че правилата на чл. 19, ал. 1 и 3 НПОС възпроизвеждат правилата на чл. 41, ал. 1 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - сега отменен), поради което за да бъде признат трудовият стаж за учителски, той трябва да е придобит в посочените в чл. 41, ал. 3 ППЗП (отм.) учебни заведения. В случая осигурителният стаж на жалбоподателя е положен извън пределите на страната, което означава, че не е придобит в посочените учебни заведения, а между кралство Мароко и Република България няма спогодба за обезпечаване в областта на социалното осигуряване, поради което не могат да се приложат горните разпоредби. С посоченото по-горе решение, оспорено с касационната жалба, Пловдивският административен съд е отменил решението на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесният осигурителен стаж е учителски осигурителен стаж по силата на § 4 от заключителните и преходни разпоредби на Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина (отм.), защото според тази разпоредба времето, прекарано на работа в чужбина, по условията на тази наредба се признава за трудов стаж за пенсия и по дял II и III от Кодекса на труда , както и за трудов стаж по специалността, като се има пред вид еднаквостта и сходството на задграничната работа със съответната длъжност у нас. А правилата на чл. 41, ал. 1 и 3 ППЗП (отм.) и чл. 19, ал. 1 и 3 НПОС са създадени значително след това и не са приложими по отношение на процесния трудов (сега осигурителен) стаж, защото са материалноправни норми и законодателят не им е придал обратна сила. Това становище е оспорено с касационната жалба така: "Считам, че на това основание (§ 4 от цитираната наредба) неправилно съдът е приел, че стажът на г-н Михайлов е учителски, тъй като под трудов стаж по специалността се има предвид стажът не като учител, а по придобитата специалност - знания и умения в определена област - в конкретния случай това е математика. Освен това ясно в разпоредбата са разграничени понятията "трудов стаж за пенсия" и "трудов стаж по специалността" и не е отбелязано, че този стаж следва да се признава за учителски или учителска служба, съгласно действащите за периода 11.10.1980 г. - 16.09.1986 г. разпоредби на чл. 57 от ЗП (отм.) обн., ДВ, бр. 91/1957 г." Това становище не може да бъде споделено. Правният спор по настоящето дело е идентичен с предмета на адм. дело № 10987/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. С решение № 1539 от 5.02.2010 г. по това дело Върховният административен съд е изразил становище, че "заключителната разпоредба на § 4 от Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина предвижда придобитият трудов стаж от лице, изпратено на работа в чужбина по реда на наредбата, да се зачита като трудов стаж по специалността на съответната длъжност у нас", т. е. щом като българският учител е изпратен по официален ред да работи като учител в Кралство Мароко, този му трудов стаж следва да бъде зачетен едновременно като трудов стаж на учител в българско средно училище и като трудов стаж по съответната специалност (учебна дисциплина). По силата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО този учителски по своята същност трудов стаж следва да бъде зачетен като учителски осигурителен стаж по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. Впрочем доводите в настоящата касационна жалба са идентични на доводите, инвокирани с касационната жалба по посоченото адм. дело № 10987/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Със сега отменените от Пловдивския административен съд актове длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО и директорът на РУСО - Пловдив очевидно са дали разрешение, което вече е обявено от съда за незаконосъобразно, а това е недопустимо, защото административните органи са длъжни при еднакви условия да третират сходните случаи еднакво (чл. 8, ал. 2 АПК). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и съобразено с основния принцип за еднакво разрешаване на идентичните случаи, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,