Решение № 11942 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11259/2011 г.

Решение № 11942 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11259/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Цветомир Лъчезаров Симеонов против решение № 3588 от 18.07.2011 г. по адм. дело № 885/2011 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Симеонов против заповед № 03-27/03.01.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното му правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като функциите, изпълнявани от него, са запазени и жалбоподателят се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за малките и средни предприятия оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 03-27/03.01.2011 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 54, ал. 7 от Закона за администрацията (ЗА) изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в изпълнителната агенция). Административният акт е постановен в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същият е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено след като със заповед № РД-12-1/03.01.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия са предприети промени в структурата и длъжностите на администрацията на агенцията и е утвърдено, считано от 03.01.2011 г., ново длъжностно и поименно щатно разписание. Съгласно посочените промени отдел "Финансов контрол и отчетност на проекти" към Главна дирекция "Конкурентоспособност и иновации" е закрит. С това е закрито и териториално звено - Враца, в което жалбоподателят заема единствената бройка за длъжността "младши експерт" (длъжностно разписание от 01.12.20120 г.). Извършено е цялостно преструктуриране на отделите на Главна дирекция "Конкурентоспособност и иновации" като съществуващите три отдела "Подготовка и избор на проекти", Финансов контроли отчетност на проекти" и "Миниторинг" с териториални звена в гр. Враца са закрити, а с това са премахнати и общо четирите бройки за длъжността "младши експерт" - по една в териториалните звена във Враца в първите два отдела и 2 бр. в териториално звено - Враца на отдел "Миниторинг". Главна дирекция "Конкурентоспособност и иновации" е организирана по нов начин, като са създадени пет отдела: "Законосъобразност и административни нередовности", Вътрешен контрол и изпълнение на проекти", Информационни и аналитични дейности", "Оценка и договаряне" и "Мониторинг и финансово управление". Само последният отдел включва териториални поделения или регионални сектори, между които Регионален сектор - Враца с 2 бр. за длъжността "младши експерт". По този начин общият брой на служителите, заемащи длъжността "младши експерт" в териториално звено - Враца на агенцията е намален от 4 по длъжностното разписание от 01.12.2010 г. на 2 бр. съгласно длъжностното разписание от 03.01.2011 г. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените промени длъжността, заемана дотогава от жалбоподателя, е съкратена. С извършените структурни промени отдел "Финансов контрол и отчетност на проекти" на Главна дирекция "Конкурентоспособност и иновации", със съответните териториални звена е закрит. Закрито е и Териториално звено - Враца към отдела, в което жалбоподателят изпълнява длъжността "младши експерт". По този начин длъжността, заемана от служителя е премахната като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания (чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА). Дори да се приеме, че длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, с оглед разкриването на 2 бр. за длъжността "младши експерт" в Регионален сектор - Враца на отдел "Мониторинг и финансово управление", на Главна дирекция "Конкурентоспособност и иновации" на изпълнителната агенция, изводът за реално съкращаване на длъжността остава непроменен, тъй като е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение (съгласно длъжностното разписание от 01.12.2010 г. служителите на длъжността "младши експерт" в териториално звено - Враца са 4, а съгласно длъжностното разписание от 03.01.2011 г. бройките са 2). При липсата на законово задължение за подбор между служителите, изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат освободени е изцяло в правомощията на органа по назначаването. Възражението за прилагане на закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ също е неоснователно. Законът за държавния служител е специален по отношение на Кодекса на труда закон и урежда по различен начин отношенията по престиране на труд. Регулираните с него служебни правоотношения създават права и задължения различни от възникващите при трудовоправните отношения, които се регулират от кодекса. Държавната служба се изпълнява въз основа на назначение от съответния държавен орган по силата на административен акт, издаден в предписана от закона форма. Трудовоправните отношения възникват между равнопоставени страни по силата на договор. Всички тези основни характерни особености и различия при двата вида правоотношения за престиране на труд, са обусловени и от различната нормативна уредба, регламентираща особеностите им. В ЗДСл не е установена закрила при уволнение, свързано със здравословното състояние на служителя, а само за хипотезите, предвидени в чл. 107б от ЗДСл. Тази уредба, заедно с обстоятелството, че в закона няма норма, която да препраща към субсидиарно прилагане на Кодекса на труда, а напротив - нормите на кодекса се прилагат по отношение на държавните служители само в изрично посочени в ЗДСл случаи, обосновава извода, че разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда не се прилага по отношение на държавните служители. В случая не е налице непълнота на закона, предполагаща попълване по аналогия на закона и правото, а липса на законодателна воля за установяване на закрила, аналогична на предвидената в чл. 333 от Кодекса на труда при прекратяване на служебното правоотношение. Горните съображения налагат извода, че извършеното съкращение е реално и длъжността, заемана от служителя е премахната. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нормативно очертаните рамки, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,