Решение № 6412 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2016 г.

Решение № 6412 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на С. М. А. от гр. П., чрез процесуалния си представител, против Решение № 956/19.05.2016 г. по адм. д. № 1788/2015 г. на Административен съд - Б. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му, ведно със законните последици. О. О. П., чрез процесуалния представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. О. Й. Н. Х., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна, като претендира разноски Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу оценката по Протокол № 26/18.05.2015 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, поради недоказаност на твърдението за завишен размер на определената пазарна цена на УПИ II, кв. 12, по ПУП на гр. П., одобрен с решение № 680/27.09.2007 г. на ОбС - Приморско и на 4792 кв. м. ид. ч. от ПИ 58356.47.24, целият с площ от 85 463 кв. м. по КК на гр. П., одобрена със Заповед № РД-18-106/09.12.2008 г. на изп. директор на АГКК. Прието е, че въпреки дадените изрични указания от съда не са ангажирани доказателства, вкл. СИЕ, а възраженията за несъответност на изготвената оценка с изискванията на ал. 4, чл. 16 ЗУТ са неоснователни. Изложени са подробни мотиви за наличие на влязъл в сила ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, който урегулира придобития от наследниците на П. К. /между които и С. М. А./ имот по Договор за замяна от 28.09.2006 г, което сочи на изискуемост на оценка по ал. 4 от Комисията по чл. 210 ЗУТ. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Доказателства, оборващи размера на оценките на УПИ II, кв. 6, по ПУП на гр. П., одобрен с Решение № 680/27.09.2007 г. на О.-П. и на 4792 кв. м. ид. ч. от ПИ 58356.47.24, целият с площ от 85 436 кв. м. по КК на гр. П., одобрена със Заповед № РД-18-106/09.12.2008 г. на изп. директор на АГКК. не са ангажирани както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Възраженията на касаторката са насочени към вида на одобрения с Решение № 680/27.09.2007 г. на О.-П. ПУП-ПР, които обаче са ирелевантни, тъй като плана е влязъл в сила. Обстоятелството, че в решението на О.-П. за одобряване на плана не е изрично визирано правното основание по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, не променя характера на плана, тъй като с него се урегулира неурегулирана по смисъла на ал. 1, чл. 16 ЗУТ територия, т. е. одобрена е "първа" регулация. Този план има непосредствен отчуждителен ефект /ал. 5 в действащата редакция преди изм. ДВ, бр. 13/2017 г./, поради което собствеността върху УПИ II, кв. 6 по ПУП е придобита от наследниците на П. К., вкл. и С. А. по силата на одобрения ПУП, а не с Договора за замяна. Безспорния по делото факт, че оценката на Комисията по чл. 210 ЗУТ не е изготвена успоредно с одобряване на ПУП само по себе си не води до незаконосъобразност на оспорвания протокол. Освен това в настоящето производство е представена последваща заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ /№ 823/02.09.2015 г. на кмета на О. П./, която е влязла в сила на 17.09.2015 г. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявеното искане от ответника О. П. за разноски и изхода на делото, касаторката дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 600 лв, и на Й. Н. Х. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,