Решение № 14235 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13216/2014 г.

Решение № 14235 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13216/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 1435/8.08.2014 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. д. № 1424/2013 г., с което по жалба на Иван Събев Тихов е отменен Ревизионен акт (РА) № 201201708/28.01.201З г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 135/8.05.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 236 348,93 лева - главница, изменен ревизионния акт, в частта на установени задължения за лихва, като вместо лихва в размер на 441 685,04 лева е определена лихва в размер на 183 938,37 лева, отхвърлена жалбата в останалата част и са присъдени в полза на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 369,38 лева.

Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас е срещу частта от съдебното решение, с която е отменен РА, в частта на установеното задължение в размер на 236 348,93 лева - главница и изменен РА, в частта на установени задължения за лихва, като вместо лихва в размер на 441 685,04 лева е определена лихва в размер на 183 938,37 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в оспорената част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас правилно съдът е приел, че продажбата на дружествени дялове е извършена през 2008 г., поради което доходът от продажбата е следвало да се декларира през 2008 г., но неправилно съдът е приел, че само част от дохода за продажба следва да се декларира през 2008 г., а именно тази част, която може да бъде определена към 2008 г., независимо, че не е получена. Иска се отмяната на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Иван Събев Тихов срещу РА, в отменената му част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Касационната жалба на Иван Събев Тихов е срещу частта от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, в частта в която е установено задължение за лихва в размер на 183 938,37 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в оспорената част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора Иван Събев Тихов неправилно съдът е приел, че продажбата на дружествени дялове е извършена през 2008 г., без да съобрази, че продажбата е извършена под условие, съгласно чл. 2.2 от договора за продажба, поради което след като е установено, че до края на 2008 г. не са реализирани тези условия, не е налице прехвърляне на дружествени дялове до края на 2008 г., няма извършено плащане по договора и реализиран доход през 2008 г., който да е подлежал на деклариране, поради което неправилно е установено задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на главница и лихви. Иска се отмяната на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло издадения РА. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Всеки касатор оспорва жалбата, подадена от другата страна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас е основателна, а жалбата на Иван Събев Тихов е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд (АС) - Бургас е образувано по жалба на Иван Събев Тихов срещу Ревизионен акт № 201201708/28.01.201Зг. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 135/8.05.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени задължения на Иван Събев Тихов по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 236 348,93 лева- главница и лихва в размер на 441 685,04 лева.

Ревизионният акт, предмет на обжалване пред административния съд е резултат от извършена ревизия на Иван Събев Тихов по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като органът по приходите е констатирал наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Установено е, че през 2008 г. ревизираното лице е получило доходи от продажба на дружествени дялове на "Уинд енерджи 2007" ООД, които са облагаеми доходи, за които обаче лицето не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа от продажбата на дружествени дялове е определен по реда на чл. 33, ал. 3 от ДОПК в размер на 17 325 593,86 лева, като общо получената сума от продажбата на дружествени дялове за периода от 2008 г. до 2011 г. в размер на 17 329 093,86 лева е намалена с цената на придобиване на дружествени дялове 3 500 лева. Към нея е включена годишна данъчна основа от доходи по трудови правоотношения, като получената сума от 17 332 379,86 лева е намалена с направени от лицето дарения през 2008 г. в размер на 60 000 лева. Формираната данъчна основа от 17 272 379, 86 лева е умножена с данъчна ставка от 10% по чл. 48 от ЗДДФЛ и е определен дължим данък в размер на 1 727 237,99 лева. От този размер е изваден размера на внесените суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и е определен данък за довнасяне в размер на 236 348,93 лева и лихва 441 685,04 лева. Органите по приходите са обосновали извод, че за този данък, ревизираното лице не може да ползва посочените в чл. 53, ал. 2 и ал. 3 отстъпки, тъй като не са налице визираните в нормата условия - не е подадена декларация за 2008 г. (годината, в която лицето е било длъжно да декларира дохода си от продажба на дялове) до 10.02.2009 г., а подадените през 2011 г. и 2012 г. ГДД до посочената в закона дата, биха дали основание за ползване на законовата отстъпка за данъка за доходите, реализирани през тези години, но не и за доходи, придобити през предходни години.

С обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон, АС - Бургас е развил съображения за незаконосъобразност на РА, в частта, в която на Иван Събев Тихов са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 236 348,93 лева главница и лихва за горницата над 183 938,37 лева до размера определен с РА от 441 685,04 лева. Макар да е посочено в диспозитива на съдебното решение, че се отменя РА в частта на установеното задължение за главница и се изменя в частта на установеното задължение за лихва, като вместо лихва в размер на 441 685,04 лева е определена лихва в размер на 183 938,37 лева, на практика съдът е отменил РА в частта на установеното задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 236 348,93 лева и установената лихва за горницата над размера от 183 938,37 лева до размера определен с РА от 441 685,04 лева.

От фактическа страна, АС - Бургас е приел за установено, че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 20.11.2008 г., Иван Събев Тихов и Тодор Йорданов Начев продават на "Грийн Пауър Дивелъпмънт Холдинг Къмпани Б. В." дружествените си дялове в "Уинд Енерджи 2007" ООД, представляващи общо 100% от капитала на дружеството. Въз основа на подробен и задълбочен анализ на клаузите в договора, съдът е приел че е уговорено прехвърлянето на собствеността върху дружествените дялове от "Уинд Енерджи 2007" ООД да стане на датата на приключването /чл. 2.2 от договора/, а приключването, като понятие, определено в чл. 1.12, във вр. с чл. 2.5 и означавало, че покупко-продажбата на дяловете и освобождаването на сумата по доверителната сметка съгласно чл. 2.4.1 се осъществява в срок от 10 работни дни след датата на подписване на договора или друга такава дата, каквато можело да бъде договорена между страните, но доколкото липсвали твърдения и не били представени доказателства за договорена друга дата, то съдът е приел, че собствеността върху дяловете е прехвърлена на 5.12.2008 г., т. е. считано от 10 работни дни след 20.11.2008 г. Освен това съдът е взел предвид и факта, че вписването в търговския регистър на продажбата на дружествени дялове е извършено на 26.11.2008 г., поради което заключил, че прехвърлянето на дружествени дялове по реда на Търговския закон и вписването на това обстоятелство в Търговския регистър е станало в края на 2008 г., поради което приходите от продажба на дружествени дялове, правилно са отнесени от приходните органи към 2008 г.

Наред с това, съдът е приел, че в сключения между страните договор за покупко-продажба на дяловете били договорени четири етапа на плащане, като за първите две плащания имало точно фиксирана сума - 5 000 000 лева и 2 000 000 лeва и дата на плащане (чл. 2.4.1 и чл. 2.4.2 от договора), а по отношение на третото и четвъртото плащане, сумата не била уговорена в точно фиксиран размер, нито била определяема към датата на сключване на договора, а наред с това зависила от сбъдването на бъдещо несигурно събитие (условие) - да бъдат достигнати определени количества MWs, като е договорена формулата, по която ще се изчисли плащането, след като настъпят условията за него. Въз основа на това съдът е приел, че към датата на продажбата на дружествените дялове не можело да се определи продажната цена, поради което неправилно данъчния орган е определил получения доход от продажбата на дружествени дялове като сбор от всички получени плащания, извършени от дружеството-купувач на дяловете, на продавача Иван Събев Тихов в периода 2008 - 2011 г. Според първоинстанционния съд, след като към 2008 г. може да бъде определен само дохода, който ревизираното лице би получил по първото и второ договорено плащане, който бил в размер на 70% от 5 000 000 евро + 2 000 000 евро или 4 900 000 евро, то това била сумата, която следвало да бъде декларира като доход от продажба на дружествени дялове през 2008 г., а по отношение на останалите плащания, над тази сума, ревизираното лице не било длъжно да ги декларира през 2008 г., защото конкретното им изражение зависило от условие, което не е осъществено през 2008 г. В тази насока, съдът се е позовал на заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което към края на ревизирания период - 31.12.2012 г. все още не е известен пълният размер на цената по договора за покупко-продажба на дружествените дялове, тъй като не са изпълнени всички условия по договора към този момент, а освен това договора, сключен между страните на 20.11.2008 г. за покупко-продажба на дружествените дялове бил изменян на 12.11.2010 г. и на 18.05.2011 г. относно размера на третото и четвъртото плащане и условията по тях.

По тези съображения, съдът е приел, че ревизираното лице за 2008 г. на основание чл. 33, ал. 3 и 4, във вр. с чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ е следвало да декларира доход от покупко-продажба на дялове, в частта относно първото и второто договорено плащане, а именно сумата от 9 580 067 лв., вместо приетата от ревизиращия орган сума от 17 325 593,86 лв. Съдът е изчислил общата годишна данъчна основа в размер на 9 526 853 лева, а дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 952 685,30 лева и като отчел авансово внесения данък към 27.04.2012 г. в общ размер 1 490 889,06 лв., от които 100 000 лв. внесени на 29.04.2009 г., 925 701,46 лв. внесени на 28.04.2011 г., 464 509 лв. внесени на 27.04.2012 г. и авансово внесения данък за дохода от трудово правоотношение в размер на 678,60 лв., приел, че неправилно с РА бил определено допълнително задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 236 348,93 лева, поради което отменил РА, в частта на установеното задължение за главница.

Наред с това, съдът е приел, че определеното от съдебното решение задължение за данък в размер на 952 685,30 лева е следвало да бъде внесено най-късно до 30.04.2009 г., а видно от събраните по делото доказателства, касаещи размера на авансово внесения данък същия бил погасен на части, като само първата част в размер на 100 000 лв. попадала в срока, в който се дължи данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., поради което за остатъкът над 100 000 лв. до размера на данъчното задължение за 2008 г. съдът е приел, че следва да бъде начислена дължимата лихва, изчислена за периода 1.05.2009 г. - 28.04.2011 г., явяваща се в размер на 183 938,37 лв., поради което е изменил РА, в частта, в която е определено задължение за лихва, като вместо лихва в размер на 441 685,04 лева е определил лихва в размер на 183 938,37 лева и отхвърлил жалбата в останалата и част.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, в частта, с която е отменен РА, в частта на установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 236 348,93 лева - главница и лихва над размера от 183 938,37 лева до размера на 441 685,04 лева, а в останалата част е правилно.

1. По касационната жалба на Иван Събев Тихов:

Спорът е концентриран върху въпросите: извършена ли е продажба на дружествени дялове от ревизираното лице през 2008 г., кога е придобит дохода от продажба на дружествени дялове и възникнало ли е задължение за ревизираното лице да декларира получен доход от продажба на дружествени дялове през 2008 г.

При възмездно разпореждане с права по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, в случая с дружествени дялове, доходът е придобит в момента на възникване на вземането за парична или непарична престация срещу прехвърлените права, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ. Видно е, че разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ предвижда изключение от общото правило, че дохода се смята придобит на датата на плащането или получаване на престацията, като при прехвърляне на дружествени дялове е предвидено, че дохода се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

Правилно в оспореното решение е разрешен спорния по делото въпрос, че прехвърлянето на дружествени дялове от ревизираното лице Иван Събев Тихов е станало през 2008 г. В тази насока, настоящата инстанция споделя фактическите констатации на съда, че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 20.11.2008 г., ревизираното лице Иван Събев Тихов и съдружникът му - Тодор Йорданов Начев продават на "Грийн Пауър Дивелъпмънт Холдинг Къмпани Б. В." дружествените си дялове в "Уинд Енерджи 2007" ООД, представляващи общо 100% от капитала на дружеството, като от клаузите на самия договор за продажба на дружествени дялове, посочени в чл. 2.2, чл. 1.12, във вр. чл. 2.5, се установява, че прехвърлянето на дружествени дялове е станало 10 работни дни след датата на сключване на договора, а вписването на прехвърлянето на дружествени дялове в Търговския регистър е станало на 26.11.2008 г.

Продавайки дружествените си дялове през 2008 г., доходът от които се счита придобит по силата на чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ към отчетната 2008 г., за ревизираното лице е възникнало задължение да декларира този доход от източник по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ през 2008 г., а в случая е безспорно установено, че за 2008 г. ревизираното лице не е подало Годишна данъчна декларация, в която да е включен дохода от продажба на дружествени дялове.

Неоснователно е възражението на касатора Иван Събев Тихов, че продажбата на дружествени дялове е била под условие, поради което всички приходи от продажба на дружествени дялове не следвало да се съотнасят към 2008 г. В случая, видно от съдържанието на сключения договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 20.11.2008 г., самата продажба не е под условие и както се посочи по-горе прехвърлянето на дружествени дялове е уговорено да стане 10 дни от сключване на договора, а вписването в Търговския регистър на продажбата на дружествени дялове е станало на 26.11.2008 г. В случая, под условие са договорени само размерите на третото и четвъртото плащане по договора за продажба на дружествени дялове, което обаче не прави самия договор за продажба на дружествени дялове, сключен под условие.

Ето защо, правилно в оспореното решение, съдът е приел за установено, че прехвърлянето на дружествени дялове е станало през 2008 г., поради което за ревизираното лице е възникнало задължение да декларира дохода от продажба на дружествени дялове през 2008 г., което обуславя неоснователност на касационната жалба на Иван Събев Тихов срещу решението на АС - Бургас, в частта, в която е отхвърлена.

2. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП:

Спорът е концентриран върху това, правилно ли е определен облагаемия доход от продажбата на дружествени дялове в РА, и от там правилно ли е определена Годишната данъчна основа и задължението за данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ и лихва върху него.

Както се посочи по-горе, при продажба на дружествени дялове, дохода от продажбата на дружествени дялове се смята придобит към датата на продажбата, независимо, че плащанията могат да бъдат направени в по-късен момент. Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

Органите по приходите са приели, че в облагаемия доход от продажбата на дружествени дялове се включват всички плащания които купувача е направил на продавача в ревизирания период 2008 г. - 2011 г., а според съда следва да се включат само тези по първото и второто плащане, чийто размер е точно определен в договора за продажба.

В случая е безспорно установено, че в сключения между страните договор за покупко-продажба на дяловете са договорени четири етапа на плащане, като за първите две плащания има точно фиксирана сума - 5 000 000 лева и 2 000 000 лeва и дата на плащане (чл. 2.4.1 и чл. 2.4.2 от договора), а по отношение на третото и четвъртото плащане, сумата не е уговорена в точно фиксиран размер. Неправилно съдът е приел, че към датата на сключване на договора сумите, предвидени в договора за трето и четвърто плащане не са определяеми, тъй като зависили от сбъдването на бъдещо несигурно събитие (условие) - да бъдат достигнати определени количества MWs. След като е договорена формулата, по която ще се изчисли третото и четвъртото плащане, при настъпването на уговорени условия за тези плащания, настоящата инстанция счита, че сумата е определяема, но е различна величина в зависимост от сбъдването или не на договорените условия. При всички случаи, сумите, уговорени по третото и четвъртото плащане са определяеми към датата на продажбата на дружествени дялове, макар размера им да зависи от сбъдването на предвидени в договора условия, поради което не следва да се изключат от общата сума на приходите от продажба на дружествени дялове, нито могат да бъдат отнесени към друга сделка между същите страни. В тази насока следва да се отбележи и обстоятелството, че в чл. 2.3 от договора за продажба на дружествени дялове от 20.11.2008 г. е уговорена клауза, че независимо от разпоредбите на договора, покупната цена не трябва да бъде по-малка от 12 000 000 евро. Следователно минималната покупна цена по договора също е определена в точно фиксиран размер.

Неправилно съдът в оспореното решение е определил като приход от продажба на дружествени дялове само сумите по първото и второто плащане, които са конкретно посочени и възлизат на 70% от сбора на уговорената сума за първо плащане - 5 000 000 евро и уговорената сума за второ плащане - 2 000 000 евро или общо в размер на 4 900 000 евро.

Настоящата инстанция счита, че правилно органите по приходите са определили получения доход от продажбата на дружествени дялове като сбор от всички получени плащания, извършени от дружеството-купувач на дяловете, на продавача Иван Събев Тихов в периода 2008 - 2011 г. Няма законово основание този доход да се редуцира само до уговорените в договора конкретни размери за първо и второ плащане, като се игнорират доходите по третото и четвъртото плащане. В случая, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ, целия доход от продажба на дружествени дялове се счита за придобит през 2008 г., когато е извършено прехвърлянето на дружествените дялове, независимо, че получаването на тези доходи е уговорено да стане и е станало в периода 2008 г. - 2011 г. Ето защо, правилно в РА е определена Годишната данъчна основа от продажбата на дружествени дялове по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ в размер на 17 325 593,86 лева, като общо получената сума от продажбата на дружествени дялове за периода от 2008 г. до 2011 г. в размер на 17 329 093,86 лева е намалена с цената на придобиване на дружествени дялове 3 500 лева. Правилно към тази сума е включена годишна данъчна основа от доходи по трудови правоотношения, като получената сума от 17 332 379,86 лева е намалена с направени от лицето дарения през 2008 г. в размер на 60 000 лева. Формираната данъчна основа от 17 272 379, 86 лева е умножена с данъчна ставка от 10% по чл. 48 от ЗДДФЛ и е определен дължим данък в размер на 1 727 237,99 лева. От този размер е изваден размера на внесените суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и е определен данък за довнасяне в размер на 236 348,93 лева и лихва 441 685,04 лева. Правилно органите по приходите са обосновали извод, че за този данък, ревизираното лице не може да ползва посочените в чл. 53, ал. 2 и ал. 3 отстъпки, тъй като не са налице визираните в нормата условия - не е подадена декларация за 2008 г. (годината, в която лицето е било длъжно да декларира дохода си от продажба на дялове) до 10.02.2009 г., а подадените през 2011 г. и 2012 г. ГДД до посочената в закона дата, биха дали основание за ползване на законовата отстъпка за данъка за доходите, реализирани през тези години, но не и за доходи, придобити през предходни години.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че Ревизионен акт № 201201708/28.01.201З г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 135/8.05.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени задължения на Иван Събев Тихов по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 236 348,93 лева- главница и лихва в размер на 441 685,04 лева е изцяло законосъобразен.

Като е достигнал до различни правни изводи в оспореното решение, в частта, с която е отменен РА, в частта на установеното задължение в размер на 236 348,93 лева - главница и в частта на установени задължения за лихва над размера от 183 938,37 лева до размера на 441 685,04 лева, съдът е постановил неправилно решение, поради нарушение на закона. В този смисъл касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас се явява основателна, поради което оспореното решение, в посочената част, следва да бъде отменено и вместо него спора следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Иван Събев Тихов срещу Ревизионен акт № 201201708/28.01.201Зг. издадено от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта на установено задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 236 348,93 лева - главница и лихва над размера от 183 938,37 лева до размера на 441 685,04 лева.

По въпроса за разноските:

С оспореното решение, съдът е присъдил в полза на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 369,38 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата на Иван Събев Тихов. В тази си част, решението на съда следва да бъде оставено в сила, като с оглед крайния изход на спора, в полза на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП следва да се присъдят допълнително разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се определят като от общо дължимата сума за разноски за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция се извади сумата, която първоинстанционния съд е присъдил с оспореното решение. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 678 033,97 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение възлиза на сумата 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв, или това е сумата от 9 310,34 лева. От така посочената сума следва да се извади сумата за юрисконсултско възнаграждение, което вече първоинстанционния съд е присъдил с оспореното решение, като разликата от 4 940,96 лева следва да се присъдят допълнително с настоящото съдебно решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение