Решение № 13714 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9890/2013 г.

Решение № 13714 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9890/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на земеделието и храните, чрез пълномощника си, против решение № 5241 от 15.04.2013 г., постановено по адм. д. № 9322/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е обявена за нищожна заповед № РД-15-662 от 26.06.2012 г., издадена от заместник-министър на земеделието и храните. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на закона. Твърди, че е налице валиден акт на заместване - заповед на министъра № РД-09-471/25.06.2012 г., поради което оспорената от Роза Петрова Николчова заповед за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е издадена от компетентен орган. Иска отмяна на съдебния акт като неправилен. Претендира присъждане на направените разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Роза Петрова Николчова оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно. Моли да й бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на първоинстанционния съдебен контрол е заповед № РД-15-662 от 26.06.2012 г., издадена от заместник-министър на земеделието и храните в условия на заместване. С оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение с Роза Петрова Николчова, на длъжност "държавен експерт" в дирекция "Управление на собствеността и държавно участие", отдел "Държавно участие при Министерството на земеделието и храните, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител - поради съкращаване на длъжността. Актът е издаден от заместник-министър на земеделието и храните, действащ при условията на заместване, предвид заповед № РД-09-971 от 25.06.2012 г. С последната министърът на земеделието и храните е възложил на д-р Цветан Димитров - заместник-министър на земеделието и храните, да го замества на 26.06. 2012 г. на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, с посочена причина "служебно отсъствие". При извършената служебна проверка на административния акт, на основание чл. 168, ал. 2 от АПК първоинстанционният съдебен състав е приел, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган - при липса на валиден акт на заместване. Развил е доводи, че по делото не са представени никакви доказателства за служебното отсъствие на компетентния орган, от което да се направи извод, че той действително е бил възпрепятстван да упражни правомощието си по Закона за държавния служител. Съдът е дал надлежни указания на страната да представи такива доказателства, предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, но такива не са ангажирани. Решението е правилно. Според касатора, за издаването на заповедта е достатъчно наличието на нарочна заповед за заместване и органът няма задължение да сочи конкретни причини за това. Този довод противоречи на закона. Заместването представлява правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен със закон, да изпълнява временно компетентността, която има по-горестоящият нему орган, на когото по служба той е заместник, в негово отсъствие. Т. е. временното упражняване на компетентността в случаите на заместване е за период от време, през който тя не може фактически да се упражнява от лицето, комуто е възложена тази компетентност. В този случай няма прехвърляне на компетентност, а оправомощаване тя да бъде упражнявана от името на същия орган от конкретно физическо лице за конкретен период от време. Това е една от формите на упражняване на чужда компетентност. Условията за заместване се извеждат от принципите на работа на администрацията и от правната доктрина. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган (ТР 4/2004 г., ОС на ВАС). Правото на едно длъжностно лице, което е и административен орган, да бъде замествано от друго изисква длъжностното качество на "заместник", от една страна, и, от друга, доказана обективна невъзможност на титуляр на длъжността да изпълнява функциите си. В случая първоинстанционният съдебен състав правилно е приел, че посоченият мотив "служебно отсъствие" не изпълва съдържанието на обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на министъра. Няма доказателства, сочещи на такава невъзможност - отпуск поради временна нетрудоспособност, ползване на годишен платен отпуск, служебна командировка извън страната. Да се приеме противното означава наличие на произволно заместване и в случаи, когато това обективно не се налага, което противоречи на основната цел на института на заместването - сигурност и яснота в действията на изпълнително-разпоредителната власт. Като е приел, че заповед № РД-15-662 от 26.06.2012 г. на заместник-министър на земеделието и храните е издадена при липсата на материална компетентност на органа и е прогласил нищожността на оспорения административен акт, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Искането за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски е направено своевременно от ответницата и с оглед изхода на правния спор е основателно. Същото, обаче, не е доказано по размер. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 10.06.2012 г. (номер не се чете), между страните е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., но не е посочен начин и срок на плащане. Т. е. ответницата не е доказала реално сторени разноски по делото, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав