Решение № 10956 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8103/2025 г.
ВАСОсмо отделение05.11.2025 г.докладчик т Димитър Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло Решение 2192/25.06.2025г., постановено по АХД 922/2024г. по описа на АС гр.Плевен и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт Р-15-1302410-091-001/25.06.2024 год. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) П-04001524119846-003- 001/04.07.2024г., потвърдени с Решение по жалба срещу ревизионен акт 107/30.09.2024 г. на директор Дирекция ОДОП - В. Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА НАП да заплати на РАЛ ВЕТ ЕООД, ЕИК 201993911 сумата от 12 187,93 лв. разноски за две съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Рал Вет" ЕООД ЕИК 201993911, [населено място], обл. Плевен чрез адв. Ботева срещу Решение 2192/25.06.2025г., постановено по АХД 922/2024г. по описа на Административен съд / АС/ гр.Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р-15-1302410-091-001/25.06.2024 год. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) П-04001524119846-003-001/04.07.2024г., потвърдени с Решение по жалба срещу ревизионен акт 107/30.09.2024 г. на директор Дирекция ОДОП - В. Търново при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са доводи за нищожност на РА, както и за изтекла давност на установените с РА задължения. Оспорва се извода на приходните органи и първоинстанционния съд, че постъпилите суми от ФМК ЕООД и Екзотик - 2000 ЕООД следва да се квалифицират като друг извънреден приход, както и правилността на извършеното прихващане в Таблица II, на установените в процеса на ревизионното производство суми за възстановяване, в размер на 1750.84лв. По тези и други подробни съображения се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се претендират направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез юриск. Вълкова в писмен отговор, я оспорва. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита за неоснователна касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона, в писмена форма и мотивиран. Отхвърлил е като неоснователно оплакването на жалбоподателя за изтекла абсолютна давност към датата на издаване на РА - 25.06.2024 г., съобразно чл. 171, ал.2 ДОПК, като е приел за относима за случая редакцията на разпоредбата от ДВ бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. По отношение определените допълнителни задължения по ЗКПО първоинстанционният съд е стигнал до извода, че получените от ФМК ООД и Екзотик - 2000 ЕООД суми по банковата сметка на РАЛ-ВЕТ" ЕООД в общ размер на 341 157,44 лв., които впоследствие са изтеглени от сметката на дружеството, се ползват от характеристиките на извънреден приход. Посочено е също в мотивите на обжалваното решение, че въпреки доказателствената тежест на жалбоподателя за оборване на фактическите констатации в ревизионния акт по смисъла на чл.124, ал.2 от ДОПК, в хода на съдебното производство не са ангажирани каквито и да е било доказателства по отношение фактическите констатации на органите по приходите по отношение на установените задължения по ЗДДС от страна на оспорващия, във връзка с бланкетно направеното от него оплакване за неправилност на определеното задължение. На последно място след анализ на относимите разпоредби, административният съд е приел, че изискуемостта на задълженията, установени с процесния РА е настъпила с изтичането на срока по чл.127, ал.1 от ДОПК, тоест с изтичане на 14 - дневния срок от връчването на акта, т.е. към датата на издаване на процесния РА, установените с него задължения не са били изискуеми и правилно същите не са прихванати с РА с установените с него суми за възстановяване на ДДС. Обжалваното решение е неправилно. Основателно касаторът поддържа, че първоинстанционният съд е игнорирал възражението му за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал.2 ДОПК за вземанията за 2012 г. и 2013 г. Трайно е разбирането в доктрината и практиката, че институтът на погасителната давност е материалноправен. Такива са и нормите, които го уреждат и то независимо от това дали се съдържат в процесуален закон. Погасителната давност е правен институт, който принципно е в полза на длъжника, чието задължение се погасява с изтичането на нормативно регламентирания период от време. Съгласно специалната норма на чл. 171, ал. 2 ДОПК, в първоначалната й редакция- ДВ.бр.105/2005г., с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Според действащата от 01.01.2021 г. редакция на чл. 171, ал. 2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника и 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. В случая не е спорно, че със Заповед 1400086/18.06.2014 г. ревизионното производство е спряно на основание чл. 34 ал.1 т.2 от ДОПК поради образувано в Окръжна прокуратура Плевен досъдебно производство във връзка с жалба от представляващия Рал ВетЕООД срещу А. М. счетоводител на дружеството С Присъда 33/17.11.2023г. на ОС Плевен по НОХД927/2023г. счетоводителят е признат за виновен, в това, че водейки счетоводство на 12 /дванадесет/ дружества, между които и Рал ВетЕООД не е спазил задълженията си да води счетоводството в съответствие с принципите за вярност и честно представяне на стопанските операции, като извършвал осчетоводяване в нарушение на закона, с което е постигнал манипулиране на стопанските резултати, на обслужваните от него дружества по начин по който ощетява бюджета. Със Заповед Р 15 -1302410-143-004/23.02.2024 г. ревизионното производство е възобновено поради приключило наказателно производство. С Протокол Р-15-1302410-ППД-001/22.03.2024 г. е присъединена Присъда 33/17.11.2023 г., постановена по НОХД 20234400200927/2023 г. по описа за Окръжен съд Плевен. Безспорно е също, че срокът по чл. 172, ал.2 ДОПК за публичните вземания за 2012г.по ЗКПО и ЗДДС и за 2013 по ЗДДС е започнал да тече съответно от 01.01.2013 и от 01.01.2014 г. при приложимост по време на първоначалната редакция на чл. 172, ал.2 ДОПК - ДВ.бр.105/2005г. Спорен е начинът, по който следва да се изчисли давностният срок при настъпили изменения в данъчното законодателство. При липсата на преходна разпоредба в ДОПК относно правилата за сроковете по изменената норма, както и на изрично придадено обратно действие на настоящата редакция на чл. 171, ал.2 ДОПК, следва да се приеме, че е налице непълнота в закона, която следва да се преодолее по тълкувателен път. В тази хипотеза, на основание чл. 46, ал.2 ЗНА ВАС е имал възможност да посочи, че отношенията следва да се уредят съобразно основните начала и принципи на правото на Република България. Такъв основен принцип е залегнал в разпоредбите на §7 ПЗР ЗЗД, § 4 ПП ЗС, чл.106 СК от 1968г. /отм./ и §12 ПР СК от 1985г. /отм./, който предвижда, че нормите за срокове, установени в новия закон, не се прилагат към започналите да текат срокове по отменения закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон. /така и Решение 6869 от 17.05.2011 г. по адм. д. 6419/2010 г., І отд. на ВАС, Решение 6811/15.05.2012 г. по адм. д. 12807/2011 г., VIII отд., Решение 9261/27.06.2012 г. по адм. д. 11034/2011 г., VIII отд., Решение 78/04.01.2012 г. по адм. д. 2455/2011 г., Решение 9367/28.06.2012 г. по адм. д. 15431/2011 г., Решение 5736/26.04.2011 г. по адм. д. 6493/2010 г., I отд. и др., ВАС, Решения на ВС по дела 1269/1960г., 6405/1955г., 2462/1955г.1522/1995г. и др./. Идентично е и становището на проф. В. Т. - Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял I, второ издадение, изд. Софи- Р, 2001, стр. 212. Прилагайки формулираното правило към настоящия случай чрез сравнение на продължителността на сроковете по първоначалната и настоящата редакция на чл. 171, ал.2 ДОПК, настоящият състав намира, че срокът по старата норма е по- кратък и по- благоприятен за длъжника от срока по новия закон. Всъщност, новият закон напълно изключва приложението на института на абсолютната погасителна давност при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, и дерогира погасителното действие на какъвто и да е времеви период. Ето защо следва да се приеме, че приложима е редакцията на чл. 171, ал.2 ДОПК към момента, в който 10 годишните давностните срокове са започнали да текат, тъй като старата норма не изключва погасяването по давност на вземания, когато е образувано наказателно производство. Противното означава да се игнорира изтеклия към момента на изменение на нормата срок в резултат на последователното времево проявление на фактите от сукцесивния фактически състав на погасителната давност. С това на практика би се придало непредвидено от законодателя обратно действие на новата редакция на материалноправната норма на чл. 171, ал.2 ДОПК, която по дефиниция действа занапред. Същевременно, отново с обратно действие биха се придали нови, несъществуващи към възникване на вземането и началото на срока по чл. 171, ал.2 ДОПК правни последици на посоченото от новата норма юридическо действие образуването на наказателно производство. Следователно, за публичните вземания по процесния РА по ЗКПО за 2012 г., който е следвало да се декларира до 31.03.2013 г. срокът по чл. 171, ал.2 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2014 г. и е изтекъл на 31.12.2023 г. Относно задълженията за ДДС: За СД по ЗДДС за периода от 12.04.2012г. до 31.11.2012г. давностния срок е започнал да тече на 01.01.2013 г. и е изтекъл на 31.12.2022 г. За СД по ЗДДС за периода от 01.12.2012 г. до 14.06.2013 г. давностният срок е започнал да тече на 01.01.2014 г. и е изтекъл на 31.12.2023 г. С неговото изтичане за съответния данъчен период са се погасили установените с РА вземания по ЗКПО за 2012 г. и по ЗДДС за 2012 и 2013 г., както и съответните лихви за забава. Поради това оспореният РА се явява материално незаконосъобразен и следва да се отмени. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него, постанови друго, с което РА се отмени. / Така и решение 2575/13.03.2023 г. по адм.дело 101/2023 г. на ВАС/ С оглед изхода на делото и направеното искане и представен списък, на касатора се дължат разноски за двете инстанции в размер на 12 187,93 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение