Решение № 11701 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4280/2009 г.

Решение № 11701 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4280/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимир Петров Петров от гр. Русе срещу решение № 1786 от 23.12.2008 г. по адм. д. № 1153/2008 г. по описа на Административен съд гр. Варна, IХ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при Централно управление на Национална агенция по приходите не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1786 от 23.12.2008 г. по адм. д. № 1153/2008 г., Административен съд гр. Варна, IХ състав е отхвърлил жалбата на Владимир Петров Петров от гр. Русе против ревизионен акт № 59 от 18.02.2008 г. на орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр. Русе. Съдът е приел, че установяването на задълженията за изравнителните вноски става с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК . Към 7.09.2006 г. - датата на издаване на удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК, ревизионен акт за установяване на задължения за изравнителни вноски за процесните години не е издаван, не е било образувано и ревизионно производство, поради което в данъчно-осигурителната сметка не са били отразени спорните задължения. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, в частта му, в която е бил потвърден с решение на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че органът по приходите е издал на Владимир Петров Петров от гр. Русе удостоверение изх. № 1800009089 от 7.09.2006 г., в което е посочено, че лицето няма задължения. Това удостоверение е с правно основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК . В цитираното изрично е казано, че се издава по негово искане по данни на ТД - гр. Русе, актуални към 7.09.2006 г. В чл. 87, ал. 6 ДОПК се сочи, че в удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове. В случая до 7.09.2006 г. на Петров не е била извършвана ревизия, поради което задължения не са били установени. Едва на 17.09.2007 г. е била издадена заповед за възлагане на ревизия, с която е стартирано ревизионно производство, обхващащо периода 1.01.2001 г. 31.12.2006 г. В касационната жалба не се съдържат оплаквания за допуснати нарушения в последното, а съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В ревизионното производство са установени задължения за осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване, както и лихви за забавено плащане към тях. Издаден е бил ревизионен акт № 59 от 18.02.2008 г. на главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр. Русе. Последният е обжалван по административен ред и е постановено Решение № 154 от 21.04.2008 г. на Зам.-директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна, с което ревизионния акт е частично потвърден. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от същия кодекс. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК. Удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. № 1800009089 от 7.09.2006 г. не може да бъде противопоставено успешно на констатациите съдържащи се в ревизионен акт № 59 от 18.02.2008 г. на главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр. Русе, тъй като както в хода на ревизионното производство пред административния орган, така и в съдебната фаза Петров не е доказал, че не дължи процесните суми. Удостоверението сочи единствено, че към 7.09.2006 г. не са извършвани никакви констатации относно задължения на Петров за осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване. Това правно положение, което е за предходен момент се променя в хода на извършеното по-късно ревизионно производство, установяващо действителния размер на посочените задължения. В тази връзка първоинстанционния съд не е нарушил разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК . Удостоверителната сила на официалния документ от 7.09.2006 г. е преценена с оглед и на другите доказателства по делото, които са от по-късен момент. Това е така защото съдът е длъжен да постанови решението си след преценка на всички доказателства по делото. След като в хода на регламентирано в ДОПК производство органите на Националната агенция по приходите са установили задължения, то с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест пада върху ревизираното лице да докаже, че не дължи процесните суми, което в случая не е сторено. Приложеното към настоящата касационна жалба постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. преписка вх. № 2109/2008 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Русе сочи, че не са били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1 ГПК за спиране на производството по първоначалното дело. Процесните изравнителни осигурителни вноски са дължими на основание чл. 6, ал. 8 от КСО, а здравноосигурителните вноски - на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, които правни норми правилно са били приложени от Административен съд - гр. Варна. Съгласно чл. 113, ал. 1 КСО вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване се събират с лихва. Лихвите за здравноосигурителни вноски са начислени в съответствие с чл. 1 ЗЛДТДПДВ и § 19д от ЗЗО . Следователно тези лихви се дължат по силата на закона, който не държи сметка дали невнасянето се дължи на виновно поведение. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се преценява като правилно и законосъобразно, поради което се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,