Решение № 1090 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2015 г.

Решение № 1090 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от проф. д-р Красимир Атанасов Мурджев чрез процесуален представител адв. П. Джолов, против Решение № 2180/11.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2803/2015 г. на Административен - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че решението на ОИК не притежава задължителните реквизити по ИК, а от друга страна, че съдът незаконосъобразно е отказал откриване на производство по чл. 193 ГПК във вр. чл. 144 АПК по оспорване верността на определени протоколи на СИК от конкретни избирателни секции от гласуването на общински съветници в проведените местни избори на 25.10.2015 г. и се е произнесъл, преди по делото да постъпят оспорените протоколи на СИК. При тези и други съображения претендира отмяна на решението на съда и да се постанови друго, с което да на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Пловдив, представлявана от председателя й релевира доводи за неоснователност на касационната жалба, развити и в писмено възражение. Заинтересованите страни - Ангел Стойчев Иванов, Николай Атанасов Радев, Петя Георгиева Манева, Теодора Атанасова Халачева, Иван Богомилов Петков, Десислава Георгиева Йорданова, Петър Димов Бояджиев, Димитринка Стефанова Вакрилова, Политическа партия "Българска социалистическа партия" и Георги Тодоров Гергов, не ангажират становище. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба, а оспореното решение на АС - Пловдив е неправилно като постановено при съществен нарушение на съдопроизводствените правила, с последица неправилно приложен материален закон. Посочва се, че съдът е бил длъжен да допусне оспорването по чл. 193 от ГПК и е бил длъжен да изиска прилагането на относими към правния спор писмени доказателства, а именно визираните от жалбоподателя протоколи от СИК. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, релевираните отменителни основания и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 249, ал. 8 от ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд - Пловдив е образувано по жалба, подадена от проф. д-р Красимир Атанасов Мурджев в качеството му на кандидат за общински съветник от кандидатската листа на ПП "БСП" за участие в изборите за общински съветници в община Пловдив на 25.10.2015 г., против решение № 524-МИ от 27.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия Пловдив за обявяване на резултатите от избора и разпределението на мандатите за общински съветници в листата на ПП "БСП". До първото и единствено по делото съдебно заседание, съдът е извършил редица процесуални действия, свързани с конституиране на страни, указания към страните по доказателствата и доказателствената тежест, изисквал е доказателства и др. В тази връзка, с писмо изх. № 40/3.11.2015 г. (л. 96 от а. д. 2803/2015 г. - АС-Пловдив) ответникът ОИК - Пловдив е изпратил на съда "пълната административна преписка, касаеща издаването на решение № 524-МИ от 27.10.2015 г.", без опис на изпратените книжа. Прегледът на "пълната административна преписка" от л. 97 до л. 133 от делото установи, че не съдържа протоколи от секционни избирателни комисии, а намиращите се след нея 2 бр. протоколи от секционни избирателни комисии - № 162202037 и № 162202030 (л. 134-л. 154) са приети от съда като представени от жалбоподателя. Преди проведеното съдебно заседание и в съответствие с указанията на съда, дадени в разпореждане № 9054/4.11.2015 г. (л. 70) по делото, на 6.11.2015 г. е депозирана молба от пълномощника на жалбоподателя, в която освен другото изрично заявява, че "оспорва верността на констатациите в протоколи от секционните избирателни комисии, в избирателните секции посочени по-горе", като са развити доводи във връзка с това оспорване. В проведеното открито съдебно заседание, адв. Джолов е заявил, че поддържа молбата от 6.11.2015 г. с доказателствените искания в нея и е релевирал допълнителни доводи по основателността на искането си. С протоколно определение съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя (чрез пълномощник) за оспорване по реда на чл. 193 ГПК на посочените от жалбоподателя протоколи на СИК, като се е мотивирал, че е искането е направено "по принцип", което не съществува, а понеже искането не е конкретизирано в коя част се оспорват визираните протоколи, не е направено надлежно както с първоначалната жалба, така и с допълнителната молба. Протоколите от СИК, като част от административната преписка по съставяне на протокола от ОИК и издаване на оспорения административен акт не са изискани от съда и не са представени от страните. Впоследствие е постановено обжалваното понастоящем решение, с което е потвърдено решение № 524-МИ от 27.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия Пловдив за обявяване на резултатите от избора и разпределението на мандатите за общински съветници от листата на ПП "БСП". За да достигне до този резултат, освен всичко друго съдът е обсъждал и протоколите от секционните избирателни комисии, като в тази връзка е приел, че "общинската и секционните избирателни комисии са съставени от представители на различни политически партии и коалиции с противоположни интереси в изборния процес и никой от тях не е направил възражение относно начина на протичане на изборния ден или начина на отчитане на изборните резултати. Доколкото законодателят е разписал ясни и много подробни правила за цялата изборна процедура, които в настоящия случай са спазени и последователно приложени, самото им спазване е гаранция за правилното и законосъобразно отчитане на изборните резултати". Така постановеното решение е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. На първо място съдът необосновано и в нарушение на чл. 193 ГПК е отказал откриване на производство по оспорване верността (съответствието на отразеното в документа с действителното фактическо положение) на визираните от жалбоподателя в молба от 6.11.2015 г. протоколи от СИК. Искането е направено своевременно (до първото по делото заседание) и съдържа изискуемия минимум изразни средства, които обосновават тази конкретика, която е достатъчна за да ангажира задължението на съда да открие производство по чл. 193 ГПК за тези документи. Дори да се приеме, че искането не е било достатъчно прецизирано, съдът на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е бил длъжен да съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията на жалбоподателя, което очевидно не е сторено. Отделно от това, съдът е бил длъжен, на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, да укаже на страните, в частност на ОИК - Пловдив, във връзка с тежестта на доказване по чл. 170 от АПК, че следва да бъдат представени или всички, или поне тези протоколи от СИК, посочени в молбата от 6.11.2015 г., което се оспорват от жалбоподателя и въз основа на които ОИК е постановила оспорения административен акт. В резултат и въпреки тези съществени нарушения, съдът е обусловил крайния си извод като в нарушение на принципа за непосредственост е отчел липсата на възражения, особени мнения на представителите и застъпниците на партиите и коалициите в протоколите от избирателните комисии, които така или иначе не се намират сред доказателствения материал по делото. В тази връзка решението е и необосновано, тъй като правните изводи не кореспондират с действителното фактическо положение, което може да бъде установено единствено с надлежно събрани и релевантни по спора доказателства. Като не е изпълнил тези си задължения, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които ако не бяха допуснати, крайният съдебен резултат вероятно би бил друг, а тази вероятност е достатъчна да ангажира като последица отмяна на решението. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочени по-горе. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,