Решение № 2734 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2012 г.

Решение № 2734 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на митница Пловдив, подадена чрез процесуалния представител юк. Георгиев, срещу Решение № 733 от 28.03.2012 г. постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. д. № 153 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 1907 от 27.12.2011 г. на Началника на митница Пловдив, относно определено доплащане на от "Садат" ООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление бул. "Васил Левски" № 168, Булстат: 82535508, представлявано от Сюхейла Куртулду, на ДДС в размер на 5399,93 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 4.03.2010 г. до окончателното погасяване на задължението по ЕАД № 10BG003000Н0029120 от 4.03.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с потвърждаване на оспорения административен акт. В с. з. касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД - в с. з. чрез юк. Гацова оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски в полза на ответника. Представя писмени бележки с подробни съображения. Заинтересованата страна - ТД на НАП - Пловдив, редовно призована, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е установил, че с оспорения пред него административен акт на ответника по касация е определено задължение за ДДС в размер на 5399,93 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 4.03.2010 г. до окончателното погасяване на задължението по ЕАД № 10BG003000Н0029120 от 4.03.2010 г. От правилно установените факти Съдът е изградил обосновани и законосъобразни правни изводи. По делото не съществува спор от фактическа страна, спорът по делото е правен и се свежда до правилното приложение на ЗМ и Регламент (ЕИО) 2913/92 г. на Съвета. Обосновано Съдът е приел, че за правилното определяне на митническата стойност на декларираните с процесния ЕАД стоки трябва да се установи договорната цена на същите, както и условията на самата доставка. Фактурата и митническата декларация, в частта, с която лицето декларира условията на доставката, са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Наличието на различни стойности в тях обаче не са достатъчно основание да се приеме, че в изпратената от турската митническа администрация фигурира истинската стойност на внесените стоки. Като се има предвид, че е представена разписка, подписана от износителя и в нея е посочена стойността, която е декларирана от дружеството - вносител, то следва да се приеме, че именно тя представлява договорената стойност на внесената стока. Тази разписка не фигурира в писмения отговор на турските митнически власти като неистинска, поради което няма пречка тя да не се цени заедно с останалите. В настоящия случай не е оспорена по установения в ГПК ред автентичността на представените от страните взаимно изключващи се документи с един и същи издател. В същото време митническият орган е прибавил към тази стойност и транспортни разходи, които са разходи за сметка на купувача. В тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната По делото такива категорични доказателства не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора и анекса, установяващи декларираната митническа стойност. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, в хода на съдебното оспорване пред Административен съд - гр. Пловдив са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от митническия орган и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса. Фактурата, издадена от износителя, както и разписка за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". Правилни са съдебните изводи, че при събраните в хода на съдебното следствие доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от регламента е декларираната от жалбоподателя и настоящ ответник по касация, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията за увеличаването й с транспортни разходи. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в административния акт следва да се посочат фактическите и правните основания за издаването му. Последните представляват мотивите за издаване на административния акт и са предпоставка за законосъобразността му. Трайната съдебна практика допуска мотивите да бъдат изложени и в отделен документ, стига по несъмнен начин да се докажат основанията за издаване на акта. На следващо място основание за законосъобразността на акта е при издаването му да е спазен законо-установеният процесуален ред. Изискването за посочване на мотиви и спазване на процесуалните правила е свързано с гарантиране правата на адресатите на акта, с осигуряване възможността на Съда да проведе ефективен контрол върху неговата законосъобразност и правилно приложение на материалния закон. В процесния административен акт липсват изложени мотиви защо Началникът на митница Пловдив е приел, че митническата стойност на стоките по спорния ЕАД и условията на доставката са тези, посочени в представените пред турските митнически органи документи. Това, че те са представени първи по време пред административен орган, не означава априори, че сочените в тях условия и цена на доставката са действителните такива, доколкото все се касае за издадени от един и същи доставчик фактури. С оглед на изложеното Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, въз основа на които да се установи по реда на чл. 29 от Регламент 2913/92 митническата стойност на стоките по процесния ЕАД, както е прието в обжалвания административен акт. В него не са изложени мотиви защо за договорена е приета именно цената, посочена в представените от турските власти документи, при положение, че по делото е представена фактура със същия номер, дата и издател, но с различна фактурна стойност. В случая фактурите изхождат от трето лице - изпращач, при което не може да намери приложение принципът, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го е издала, когато са декларирани неизгодни за самата нея обстоятелства, и в този смисъл да се приеме, че реално уговорената цена е тази посочена в документите представени от турските митнически органи. При това положение и с оглед задължението на административния орган да докаже всички предпоставки за законосъобразността на административния акт (чл. 170 АПК), Съдът намира, че определената в обжалваното решение митническа стойност е необоснована и немотивирана, което като резултат има за последица нарушение на материалния закон. След като е установил, че по същество не са представени безспорни документи за митническата стойност на стоките по ЕАД по смисъла на чл. 29 от Регламент 2913/92, митническият орган е следвало да определи същата по особените правила на чл. 30 и сл. от Регламента, в която разпоредба е указан редът, по който следва да се определи митническата стойност в случаите, когато в резултат на поведението на страните по вносната операция е невъзможно да се установи действително уговорената цена. Писмото на турската митническа администрация само изпраща фактурата и ЕАД без да отразява като официален удостоверителен документ стойността на износа. Следователно не може да се приеме, че са оборени представените от "Садат" ООД писмени доказателства - частни документи, които установяват друга по-ниска стойност за договорена и заплатена цена. Освен това с документите, изпратени от турските митнически власти, не се доказва каква е договорната стойност, която е реално платена или подлежи на плащане, тъй като фактурата не е подписана от вносителя. Издателят на акта е имал възможност при доказване на съответните предпоставки да определи митническата стойност по реда на чл. 30 от Регламент 2913/92, респективно чл. 35 ЗМ и при спазване изискванията на чл. 102 ППЗМ относно реда за това. След като не са ангажирани безспорни доказателства за действително договорената цена, митническата стойност на стоките по процесния ЕАД (а въз основа на нея и дължимия косвен данък и лихви) неправилно е определена по реда на чл. 29 от Регламента/чл. 35 ЗМ. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид гореизложеното решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, посочени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото на "Садат" ООД не се следват разноски, тъй като за първата съдебна инстанция такива са му присъдени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,