Решение № 6168 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез служебен защитник адв. Е. Запрянова, против решение 402 от 16.01.2025 г., постановено от Административен съд - Хасково, V състав, по адм. д. 1453/2024 г. С жалбата и с писмена молба от 13.05.2025г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател административният съд неправилно, необосновано, при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с доказателствата и данните по делото е преценил, че при проведеното интервю с кандидата не се установява спрямо него да е осъществено визираното основание в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора с отмяна на атакувания адм. акт, като незаконосъобразно издаден. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Хичовски, който се позовава на нова Справка относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025г. и пледира за потвърждаване решението на Административен съд Хасково като законосъобразно постановено. Счита, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност, защото обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова предлага да бъде оставено в сила. В този смисъл представя подробно писмено заключение по чл. 16 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. А. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в законния преклузивен срок, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното 402 от 16.01.2025 г. е отхвърлена жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия, против решение 12399 от 29.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Хасково /АС - Хасково/ е приел, че процесният адм. акт е издаден от компетентен орган председателят на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предложение второ ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България. Констатирано е, че оспореното решение съответства на изискванията за форма и съдържание, визирани в чл. 59 АПК, защото в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата. Не са установени допуснати от ответника съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е счетено, че от приетите по делото доказателства е видно, че в производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращия орган към РПЦ [населено място] при ДАБ е било проведено интервю с кандидата, което е отразено в официален протокол, в който е вписано, че интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, вкл. са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език. Първостепенният съд е преценил, че след края на управлението на президента Б. Асад не са настъпили факти и обстоятелства, които да обосновават предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ в полза на кандидата. Първостепенният съд е анализирал конкретната бежанска история на А. А. А., изложена от него в проведеното пред ответника интервю, както и данните от постъпилите официални справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирийската арабска република, съобразно които е счел, че в случая не може да се формира извод, че настъпилите нови обстоятелства са довели до негативна промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите й, в това число и към жалбоподателя, досежно наличие на предпоставките, регламентирани в нормата на чл. 8 ЗУБ. Оттук е изведено заключение, че към момента на постановяване на съдебното решене няма основание да се приеме, че в горепосочената държава са настъпили промени, изразяващи се в преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Във връзка с претендирания от касатора хуманитарен статут съставът на АС - Хасково е приел като законосъобразна преценката на издателя на процесния адм. акт за липса на законови условия за получаване от кандидата на поискания хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, защото от страна на оспорващия не се твърди, а и в хода на административното и съдебното производство не се установява в държавата му по произход същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т. 1 и т. 2 от горепосочената норма. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че по отношение на А. А. А. не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, според която разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт". Първостепенният съд подробно е коментирал приложението на Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Спрямо претенцията на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, решаващият състав е съобразил постъпилата обширна информация от официални справки и медийни публикации, че наличието на въоръжен конфликт в някои части на страната по произход на жалбоподателя не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, защото при прилагането на посочения нормативен текст се изисква оценка на всеки конкретен случай. Първостепенният съд е приел, че изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо А. А. А.. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съставът на АС- Хасково точно е констатирал, че от състоялото се интервю с кандидата на 07.10.2024 г., представляващо част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, обективирано в Протокол от проведено интервю рег. УП-33621/07.10.2024 г., се установява по безспорен начин, че на жалбоподателя е била предоставена възможност да изложи своята бежанска история. В това интервюто жалбоподателят е разказал, че е напуснал Сирия на 08.07.2024 г., влязъл е нелегално в Турция, където е останал 12 дни и на 20.07.2024 г. е влязъл незаконно в България с още 11 души, след което с кола тръгнал за вътрешността на страната, но е бил задържан и едва тогава е поискал предоставяне на международна закрила. Кандидатът е посочил, че преди напускането на държавата по произход е живял със семейството си в област Дараа в Сирия; не желае да се сражава във войната, не иска да се завръща в Сирия, заради войната; не е имал конфликт с официалната власт; не е бил арестуван или осъждан; не е имал проблеми поради етническата или религиозната си принадлежност; не участвал в политически парти; не бил заплашван и не му било оказвано насилие. Описаният протокол е подписан от интервюирания, длъжностно лице на ДАБ и от преводач. Първостепенният съд е съобразил и информацията, съдържаща се в постъпилите официални справки относно обществено- политическото положение в Сирия, а именно: Справка вх. МД-02-124/12.12.2024 г. и Справка вх. МД-02-160/27.12.2024 г. Неоснователно е релевираното в касационната жалба твърдение, че административният съд неправилно, необосновано, при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с доказателствата и данните по делото е решил, че при проведеното интервю с кандидата не се установя спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ основание за получаване на търсената закрила. Касационният съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателя, защото тя не се подкрепя от събраните и приети по делото писмени доказателства, според които в проведеното интервю по реда на чл. 63а ЗУБ, кандидатът не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, пряко относими към претенцията му да получаване на закрила по чл. 8 ЗУБ. Първостепенният съд правилно е установил, че жалбоподателят е напуснал по своя воля държавата си по произход, а не е бил принуден по причини, обосноваващи прилагане на чл. 8 ЗУБ в конкретната хипотеза. Обоснована и законосъобразна е преценката на изтъкнатите от кандидата причини за напускане на Сирия, които не са от категорията на тези, от които да може да се изведе правно заключение, че лицето е било обект на преследване в тази държава, доколкото посочените от жалбоподателя мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, защото не могат да обосноват реално опасение от преследване. В хода на касационното производство отново не са ангажирани доказателства спрямо жалбоподателя да е извършено преследване от държава, партии или организации или недържавни субекти в страната му на произход, същият да е бил заплашван, да е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия и върху него да е било оказвано насилие. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че е правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на заключението на издателя на процесния адм. акт за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут на кандидата, чрез прилагане в случая на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По отношение оплакванията на касатора срещу изводите на първостепенния съд, че не са налице законовите изисквания за предоставяне на А. А. А. на хуманитарен статут, тричленният състав на ВАС, намира, че също са неоснователни. Следва да се възприеме становището на решаващия състав на АС - Хасково относно приложението на разпоредбите на чл. 9 ЗУТ. В мотивите на обжалваното решение задълбочено е обсъдена актуалната обществено- политическа обстановка в Сирия, които констатации не са опровергани, а се потвърждават и от приетата в касационното производство Актуална справка за обществено -политическата обстановка в Сирия към 08.04.2025г. Издателят на атакувания адм. акт и първостепенният съд детайлно са разгледали бежанската история на жалбоподателя, като са я съобразили с относимото Решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело C-465/2007 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Според визираното решение, чл. 15, буква "в" от Директивата, във връзка с чл. 2, бук. "д" от тази Директива, следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Наличието на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, ако степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съобразен е чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, с който Директива 2004/83/ЕО е отменена, но разпоредбата на чл. 15 от последната е възпроизведен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, с оглед на което тълкуването, осъществено с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС запазва своето значение и към настоящия момент. Правилна е констатацията на първостепенния съд, че посочените хипотези в това решение на СЕС в случая не са налице, понеже изложената от кандидата история за личното му положение в Сирия, разгледана в съвкупност с останалите данни и приети писмени доказателства, не налагат заключение, че понастоящем на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Както първостепенният съд, така и ответникът са направили обоснована преценка относно приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като са съобразили официалните данни, съдържащи се в Справка вх. ЦУ- 1841/23.08.2024 г. и Справка вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. и двете издадени от длъжностни лица при изпълнение на техните законови правомощия, от които е видно, че след напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия, отчетено е влиянието на международни организации на територията на Сирия, осъществяващи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, на завърнали се лица и приемащи общности. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в Сирия не обосновава заключение за наличие на висока степен на безогледното насилие. Безспорно относно А. А. А. не са били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата му по произход, същият ще е изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Първостепенният съд правилно е съобразил и обстоятелството, че бащата и една от сестрите на кандидата все още живеят в област Дараа в Сирия, като фактът, че те не напуснали тази област и продължават да живеят там, формират обосновано заключение за ниската вероятност те да са изложени на реална опасност от тежки посегателства. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че решаващият съдебен състав правилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,