Решение № 6972 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3521/2018 г.

Решение № 6972 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3521/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. А. против решение № 223 от 05.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2854/2017 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът - Г. Н. Б., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. обявява за нищожен административен акт, обективиран в писмо от 13.07.2017 г. на зам. Кмета на О. А.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган и в нарушение на предписаната от закона форма, поради което прави извод за неговата нищожност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че в обжалваното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Със същият е разпоредено премахване на строеж в едномесечен срок от получаването му. С това волеизявление на административния орган се вменява задължение за адресата - Г. Б. да премахне строежа, поради което оспореното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК (в този смисъл определение, постановено по адм. д. № 4606/2015 г. по описа на ВАС). Ето защо правилно съдът приема, че е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган. Писмото е подписано от зам. кмета на О. А. - Д. Т., като същият е упълномощен да замества кмета на Общината за периода 10.07.2017 г. - 21.07.2017 г. съобразно цитираните в заповедта три бр. заповеди за делегиране на права. Видно от същите е, че заместник кметът не е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по чл. 225а и строежи по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Следователно издателят на акта не притежава компетентност да стори това, което обосновава нищожност на оспореното писмо. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в случая е налице заповед за премахне на незаконен строеж, но това не се отразява на правилността на крайния извод за нищожност на административния акт. Констатациите в приложения по делото констативен протокол сочат на наличие на хипотезата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, но в писмото не са изложени фактически и правни основания за постановяване на разпореждането за премахване на строежа, такива не се съдържат и в приложените към административната преписка доказателства. В тази връзка неправилно съдът приема, че нарушението на формата е основание за нищожност на оспореното писмо. Независимо от това липсата на компетентност е достатъчно основание за обявяване на нищожността на административния акт, поради което като прави извод в този смисъл първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди О. А. да заплати на Г. Н. Б. сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,