Решение № 9520 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2010 г.
ВАСПетчленен състав08.07.2010 г.докладчик т Венета Марковска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4502/7.04.2010 г., постановено по адм. дело № 6647/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, трето отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9520 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Борис Георгиев Гърбев от гр. София, срещу Решение № 4502/07.04.2010 г., постановено по адм. д. № 6647/2009 на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съдебен състав не е преценил правилно и в неговата съвкупност целия доказателствен материал по делото, възприел е неточно фактическата обстановка по него, като по този начин е достигнал до неправилни изводи, въз основа на които е постановил решение противоречащо на закона. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, в съдебното заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, и излага доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решене е отхвърлена жалбата на Борис Георгиев Гъбев против Заповед № К-1707/26.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи. С нея му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основания чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 16.12.2008 г. около 2,30 часа в нарушение на изискванията на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, след употреба на алкохол е предизвикал скандал с охраната на дискотека "Ориент 33" в ж. к. "Студентски град", който е прераснал в сбиване. В касационната жалба като основен аргумент е посочено, че първоинстанционният съд не е преценил правилно доказателствения материал по делото. Според касатора в дисциплинарното производство, завършило с издаването на процесната заповед са допуснати редица съществени нарушения на съдопроизводствените правила по ЗМВР и АПК, като не са спазени изискванията на чл. 35 АПК и чл. 229, ал. 4 и чл. 230, ал. 3 ЗМВР. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е изложил и обсъдил подробно фактите по случая и като е преценил доказателствата по делото в тяхната съвкупност правилно е стигнал до извода, че от приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Не се подкрепя и твърдението на касационния жалбоподател, че не е изпълнено второто императивно изискване на чл. 35 АПК - да се обсъдят възраженията му. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, заповедта е издадена след снемане на писмени обяснения на засегнатото лице и запознаването му със събраните доказателства. Неоснователни са и възраженията, че констатациите от дисциплинарното производство не съответстват на мотивите за налагане на наказанието, както и че употребата на алкохол е съществен елемент от фактическия състав на наложеното му наказание. Поведението на лицето по време на инцидента както правилно е заключил и тричленният съдебен състав, без значение дали е причинено от употреба на алкохол, съставлява допуснато съществено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, според който тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение е извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение, каквото съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е деянието, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата. Независимо, че в момента на инцидента касаторът не е изпълнявал служебните си задължения, той е бил длъжен да съобразява поведението си с Етичните правила. Обоснован и правилен е изводът, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, като е нарушил етичните правила на държавните служители в МВР, а заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение е законосъобразна. От изложеното следва, че така постановеното решение е правилно. Законосъобразността на заповедта, предмет на съдебния контрол е преценена съобразно изискванията на закона. Събраните по делото доказателства са обсъдени прецизно и въз основа на точния им анализ е направен правилен извод, който настоящата инстанция споделя. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия