Решение № 5654 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2011 г.

Решение № 5654 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Министерството на правосъдието, чрез пълномощника си юрисконсулт Юл. Шемширов, против решение № 806 от 22.02.2011 г., постановено по адм. д. № 3359/2010 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, в която министерството е осъдено да заплати на Халил Адем Хасан обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1,20 лв. за периода 19.02.2009 г. - 15.04.2009 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на първоначално предявените от Халил Хасан искове като неоснователни. Решението по адм. д. № 3359/2010 г. на АССГ е обжалвано и от Халил Адем Хасан, чрез неговия пълномощник, в частта, в която предявения от него иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния му размер от 19 970 лв., считано от 4.04. 2007 г., а искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди е отхвърлен до пълния претендиран размер от 30 лв. Твърди, че решението в тази част е необосновано и противоречи на доказателствата по делото. Иска отмяната му и присъждане на обезщетения в пълния им предявен размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационните жалби за неоснователни по същество. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от Халил Адем Хасан, изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в място за лишаване от свобода - затвора в гр. Ловеч, 11 група, иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на бездействие на администрацията на затвора в гр. Ловеч, изразяваща се в неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 399/2006 г. на Районен съд - Ловеч в производство по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация, установяващо дискриминационна практика спрямо ищеца от страна на администрацията на затвора. Производството пред Административен съд - София град е образувано в изпълнение на определение № 11/28.04.2010 г. по гр. д. № 2/2010 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, с което той е определен за компетентният да се произнесе по исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съд. С обжалваното решение административният съд е уважил исковете на Халил Хасан като частично основателни. Безспорно е, че с влязъл в сила съдебен акт по отношение на Министерството на правосъдието е признато упражнявано дискриминационно отношение спрямо затворника Халил Адем Хасан, изразяващо се в това, че за периода 24.10.2005 г. - 1.01.2006 г., през който е изтърпявал наказанието си в затвора в Ловеч, е бил принуден да лепи пощенски марки върху писмата си, адресирани до държавни учреждения по чл. 37, ал. 2 от ЗИН (отм.), за разлика от местата за лишаване от свобода в София и Варна. За да постанови този резултат, съдът е приел че исковете са доказани по основание - успешно проведено производство по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр., доказано бездействие (неизпълнение на съдебно решение, изразяващо се в непреустановяване на дискриминационна практика спрямо ищеца) на администрацията на затвора в гр. Ловеч, причинени вреди, които са в пряка причинна връзка с поведението на държавния орган. Решението е правилно. Не са налице сочените в касационните жалби основания. Производството е исково и страните са длъжни да ангажират доказателства в подкрепа на претенциите и доводите си. Неоснователно е оплакването, че решението е необосновано. Изводите на съда са съответни на доказателствата по делото, направен е обстоен анализ на събраните гласни доказателства. Относимите факти и обстоятелства са обсъдени в съвкупност и съдът е достигнал до правни изводи, които се споделят и от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността на държавата, респ. общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред (в случая признати за дискриминационни); вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата/общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се проведе успешно това производство, необходимо е да има настъпила вреда. Действително отговорността на държавата и общините за причинените вреди е обективна, което означава, че не е необходимо ищецът да доказва вината от страна на администрацията. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. При всички положения обаче като последица от незаконосъобразната дейност трябва да се установят вреди, за да се ангажира отговорността на държавата. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже настъпването на вреди, както и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на административния орган или длъжностни лица. В случая съдът е обсъдил събраните по делото доказателства за причинени на втория касатор имуществени вреди и след анализ на относимите факти правилно е приел, че по безспорен начин са доказани вреди от имуществен характер именно в размер на присъдената сума. В този смисъл неоснователно е касационното оплакване на Халил Хасан, че е взел предвид вероятността той да е изпращал и други писма през исковия период, извън установените с представените писмени доказателства. Незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от администрацията на затвора е категорично установено по делото. Фактическите обстоятелства във връзка с установеното дискриминационно отношение и последващото неизпълнение на съдебното решение, изразяващо се в непреустановяване на дискриминационната практика спрямо лицето, не се оспорват от Министерството на правосъдието. В тази връзка наведените от първия касатор доводи по същество за приложението на чл. 37, ал. 2 от ЗИН (отм.), процедурата по обработване на кореспонденцията на затворниците и т. н. са ирелевантни за настоящия казус. Тези доводи са преклудирани с решението по чл. 71 от ЗЗДискр. От доказателствата по делото са установени настъпили неимуществени вреди и причинна връзка между тях и незаконосъобразното действие на длъжностни лица от администрацията. Съобразен с доказателствата по делото е и релевантният период, за който са присъдени обезщетенията. Правилно е определен размерът на обезщетението, като задълбочено и в съвкупност са обсъдени събраните по делото гласни доказателства. Фактът, че част от разпитаните свидетели са също лица, изтърпяващи наказания лишаване от свобода, не е достатъчно да се приеме, че не следва да се ценят показанията им. С оглед естеството на преживените негативни емоции от страна на затворника по повод дискриминационното поведение от страна на администрацията, напълно естествено е те да са намерили израз сред хората в именно в средата, в която е поставен и Хасан. Ето защо и правилно са ценени и обсъдени от първоинстанционния съд. Предвид изложеното касационната инстанция приема обжалваното решене за обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон. Не са налице сочените от касаторите пороци на съдебния акт. Воден от горното, Върховният административен съд