Решение № 3279 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9712/2020 г.

Решение № 3279 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9712/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 2571 от 19.05.2020 г. по адм. дело № 9081/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], е отменен Ревизионен акт № Р-22221418003055-091-001/14.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 914/29.05.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който на [фирма] е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 77 409, 90 лв. по фактури за доставки, извършени от [фирма] и [фирма], и са определени лихви в размер на 889, 81 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че немотивирано и неоснователно е прието, че процесните доставки касаят пряко осъществяваната от ревизираното лице търговска дейност. По подробни изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Постъпила е и частна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП срещу Определение № 5878 от 06.08.2020 г. по адм. дело № 9081/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 2571 от 19.05.2020 г. по адм. д. № 9081/2019 г. на АССГ в частта на разноските. Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез юрк. Илиева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е Ревизионен акт № Р-22221418003055-091-001/14.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 914/29.05.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който на [фирма] е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 77 409, 90 лв. по фактури за доставки, извършени от [фирма] и [фирма], и са определени лихви в размер на 889, 81 лв. За да отмени РА в оспорената част, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в изискваната форма, но материалният закон е приложен неправилно. АССГ е стигнал до извод, че, процесните доставки касаят пряко осъществяваната от жалбоподателя търговска дейност, свързана с международен транспорт, тъй като доставяните стоки са предназначени за ремонт на товарните автомобили, ползвани от дружеството по силата на сключените от него договори за наем. Установил е, че към фактурите, издадени от [фирма], касаещи резервни части и материали, са приложени заявки за доставка, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки за влагането на частите/материалите. Противно на заключенията на ревизиращите, съдът е приел за доказано и придобиването на стоките от доставчика, съответно възможността му на свой ред да ги прехвърли на дружеството, тъй като за целта са представени фактури и стокови разписки, удостоверяващи закупуването на стоките. В същата насока са и изводите на съда относно доставките от [фирма]. Предмет на доставките в този случай са услуги – различни ремонтни дейности на товарни автомобили. Според съда от представените в хода на ревизията доказателства е видно, че отношенията между страните почиват на сключен между тях договор за абонаментно техническо обслужване. Стигнал е до извод, че през процесните периоди РЛ е разполагал съобразно сключени договори за наем със съответните превозни средства, по отношение на които са осъществени ремонтните дейности. Самото престиране на услугите – извършването на ремонтите е доказано с констативни протоколи, вътрешни приемо-предавателни протоколи и ремонтни карти, в които конкретно и точно са описани извършените дейности. Решението е правилно. Съдът коректно е отделил спорното от безспорното по фактите. Не е било спорно, че ревизираното дружество и доставчиците са били регистрирани по ЗДДС лица към момента на издаване на процесните фактури, както и че предметът на дейност на дружеството е свързан с международен транспорт и във връзка с тази дейност е и предметът по спорните фактури. Не било спорно наличието на издадени редовни фактури от фирмите-доставчици за извършени доставки на стоки и услуги през процесните периоди с получател ревизираното дружество; представянето на други писмени доказателства - заявки, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, констативни протоколи. Съдът изрично е подчертал липсата на оспорване на придружаващите фактурите частни писмени документи, поради което тези документи се ползват със съответната доказателствена сила. По отношение на доставките от [фирма] на резервни части и материали съдът обосновано е приел, че чрез представените приемо-предавателни протоколи е извършено индивидуализирането на стоките по вид и количество и е прехвърлена собствеността. Доставките са разплатени, като вещото лице е констатирало, че са издадени фискални бонове, както и че плащането е осчетоводено при доставчика и получателя. Процесните фактури съдържат описание на видовете резервни части и консумативи с количество, единична цена и стойност. За удостоверяване предаването на тези стоки ревизираното дружество е предоставило заявки за доставка, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки за влагането на частите/материалите. По отношение на доставките на услуги от [фирма] аналогично обосновано съдът е приел, че ремонтните услуги на товарните автомобили са извършени, което е доказано с констативни протоколи, вътрешни приемо-предавателни протоколи и ремонтни карти, в които конкретно и точно са описани извършените дейности. За част от фактурираните услуги е извършено превъзлагане. Представените във връзка с превъзлагането документи (протоколи, констативни протоколи) са достатъчни да обосноват извод за извършване на услугите от сочените подизпълнители. На последно място, за фактурираните услуги РЛ е извършил плащане, за което, видно от експертизата, са издадени фискални бонове, а това е още едно косвено доказателство за реалността на доставките. Неоснователно е касационното оплакване за неправилност на решението поради недоказан стоков капацитет на [фирма] да извърши доставките на стоките. Първоинстанционният съд коректно е посочил и с основание се е позовал на съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, съгласно която ако не е доказан произход на фактурираните стоки, респективно материалната и техническа обезпеченост на доставчика, това не може да бъде самостоятелно основание да бъде отречена реалността на доставката, съответно да бъде отказано правото на данъчен кредит. Не следва да се възлага в тежест на жалбоподателя да доказва с какви ресурси доставчиците са извършили услугите или откъде и дали са разполагали със стоките, както и че непредставянето на доказателства в тази връзка от самите доставчици не следва да се тълкува във вреда на ревизираното лице като частен случай на принципа, че добросъвестният получател по облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на правото на приспадане на платения ДДС само поради действия на доставчиците му. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По частната жалба: Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Правилно е приел съдът, че цялостният анализ на текста на чл. 161, ал. 1 ДОПК сочи, че целта на законодателя е била да уреди изрично правото на всяка от страните да бъде овъзмездена за разходите, които е понесла във връзка с организиране на своята защита под формата на процесуално представителство по този вид дела. Разделянето на двете хипотези, обособени в изречение първо и трето на ал. 1, отразява най-често срещаното, обичайното развитие на отношенията, при което едноличните търговци и юридически лица ползват адвокатска защита, а приходната администрация се представлява от юрисконсулти. Това не означава, че ако всяка от страните се представлява по такива дела, съответно от юрисконсулт или адвокат, тя няма да има право на разноски за процесуално представителство или то ще се определя по друг, различен от предвидения в ДОПК ред. С оглед на горното определението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 2 879 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение