Решение № 9096 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14284/2018 г.

Решение № 9096 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14284/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Стоянова от [населено място], [община] чрез адв. К. Панайотов против решение № 104/04.10.2018 г., постановено по адм. д. № 145/2018 г. по описа на Административен съд - Силистра. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби– касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изричния отказ на кмета на община – Силистра, обективиран в негово писмо изх. № К-6077 # 1/16.08.2018 г., с което не е уважено искането на С. Стоянова чрез пълномощника й адв. К. Панайотов да й бъде издадено удостоверение въз основа акта й за раждане по заявление вх. № 6077/14.08.2018 г. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразен обжалвания изричен отказ и върне преписката на административния орган с указания за издаване на исканото удостоверение. Касационният жалбоподател, С. Стоянова, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител адв. К. Панайотов е постъпило писмено становище по съществото на спора с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Ответникът, кметът на община - Силистра, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. Със заявление вх. № 6077/14.08.2018 г., подадено от името на С. Стоянова чрез процесуалния й представител адв. К. Панайотов, е поискане издаване на удостоверение /дубликат/ от акта за раждане на молителката. Адв. К. Панайотов е приложил към заявлението изрично писмено пълномощно, носещо подписите на упълномощителя и адвоката, изготвено в писмена форма в гр. Лайпциг, Германия, с което същият е оправомощен от Стоянова да подаде от нейно име заявление до община – Силистра за снабдяване с дубликат от акта й за раждане и да получи същия дубликат. Страните не спорят, че изричното адвокатско пълномощно не е нотариално заверено. С обжалваното писмо изх. № К-6077 # 1/16.08.2018 г. кметът на община –Силистра, базирайки се на разпоредбата на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР във вр. с чл. 88 от ЗГР, е отказал да връчи исканото удостоверение на адв. Панайотов, докато същият не представи нотариално заверено пълномощно. С атакуваното в настоящото производство решение Административен съд - Силистра е отхвърлил жалбата на С. Стоянова [населено място], [община] срещу изричния отказ на кмета на община - Силистра, обективиран в писмо изх. № 6077 # 1/16.08.2018 г., да й бъде издадено извлечение от акта й за раждане по заявление вх. № 6077/14.08.2018 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по закон, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същият е издаден и в съответствие с материалния закон. В конкретния случай упълномощеният адвокат се явява "трето лице" по смисъла на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР и, доколкото представеното от него пълномощно, макар да е изрично и в писмена форма, не е нотариално заверено, първата хипотеза на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР не е осъществена. Според съда не е налице и втората хипотеза на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР за получаване на удостоверение от акт за раждане не от лицето по акта, тъй като пълномощникът на молителката не търси издаването на процесния официален документ в гражданското или наказателно производство /т. е. по реда на ГПК или НПК/, а при иницииране на административно производство за извършване на административна услуга/ т. е. по реда на АПК/. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Основният правен спор по делото е дали разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от специалния Закон за адвокатурата дерогират изискването на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР третото лице, в случаите в които действа като адвокат, също да представи нотариално заверено изрично пълномощно за получаване на удостоверение от акт за раждане на клиента си или в този случай валидно и достатъчно е представянето на изрично писмено пълномощно без нотариална заверка. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС- Силистра правни доводи за необходимостта и в този случай от изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите. Действително разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗА предвижда, че упражняването на адвокатската професия включва и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица, а съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗА адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Въпреки гореизложеното тези общи разпоредби, касаещи начина на упълномощаване клиент – адвокат не дерогират специалното изискване на специалния ЗГР относно начина, по който трето лице, вкл. и адвокат, може да се снабди с удостоверение от акт за раждане на друго лице, доколкото специалната разпоредба на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР е въведена с цел засилена защита на личните данни на гражданите. Касае се за специална ограничителна правна норма, която не може да се тълкува разширително дори и в светлината на Закона за адвокатурата, уреждащ отношенията клиент – адвокат и начина на упражняване на адвокатската професия. Правилен е изводът на административния съд за липса на основание да се приеме, че адв. Панайотов действа в случая във втората хипотеза на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР – по реда на ГПК и НПК. Същият не е подал заявлението за издаване на удостоверение от акта за раждане на С. Стоянова като неин процесуален представител в рамките на гражданско или наказателно производство на база издадени в тези производства съдебни удостоверения, а е инициирал от нейно име административно производство директно пред административния орган за снабдяване с исканото удостоверение за раждане като административна услуга. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение