Решение № 2946 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5764/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Шумен чрез процесуален представител главен юрисконсулт против Решение 65/10.05.2023г. на Административен съд Шумен по адм. дело 72/2023г. С него се отменя Решение 2153-27-34/10.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ Шумен, с което е отхвърлена жалба на Е. Бахчеванова срещу разпореждане 2113-27-1066#3 от 30.12.2022г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същото решение е изпратено делото като преписка на органа за ново произнасяне при съобразяване на указанията в мотивите по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Е. Бахчеванова чрез процесуален представител адвокат Г. Сабриева от АК Шумен взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото, поддържаните касационни основания и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Е. Бахчеванова чрез адвокат Сабриева-ШАК против Решение 2153-27-34/10.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ Шумен. С него се потвърждава разпореждане, с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 КСО, поради липса на действителен осигурителен стаж от 15 години, като е зачетен стаж от 16г., 2 м. и 24 дни като за действителен такъв е приет 14г., 4 м. и 2 дни, без зачетен стаж от периода на майчинство за действителен по смисъла на § 1, , ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Поддържани са възражения за незаконосъобразност с искане за отмяната на решението и разпореждането и постановяване на друго, с което делото се върне на органа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО. Сочи се практика на ВАС в благоприятния за нея резултат. Съдът е разгледал по същество жалбата , която приел за основателна. При безспорна фактическа обстановка, приел, че осигурителния стаж заедно с периода на майчинството, зачетен като действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е достатъчен, наред с останалите материални предпоставки за отпускане на лична пенсия по чл. 68 ал. 3 КСО. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО предвижда, че лицата, които нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО през 2022г. придобиват право на пенсия при навършване на възраст от 66 г. и 10 м. за жените и най малко 15 години действителен осигурителен стаж. При безспорна фактическа обстановка относно размера на осигурителния стаж, по отношение на спорния стаж в периода на майчинството дали е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО Съдът е извел правен извод, че този стаж е действителен и следва да бъде зачетен като такъв в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, поради което са налице материалните предпоставки за отпускане на пенсия. Анализирани са разпоредбите на Правилника за приложение на закона за пенсиите/отм./, Указът за насърчаване на раждаемостта, КТ и е изведен правен извод че и при двата режима по отменения ЗП и при настоящия КСО отпускът по време на майчинството се зачита за трудов стаж и такъв при пенсиониране без значение дали майката е била работеща или не. Въвеждането на разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 12 от КСО не цели ограничаване на осигурителни права и стажът в периода на майчинството следва да се зачита за действителен стаж. Незачитането му е в противоречие на разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от КРБ и съображения за тълкуването на тези текстове се съдържат в Решение 2 по к. дело 9/2005г. на Конституционния съд на Република България. Практиката на Върховен административен съд е еднозначна по тези казуси относно признаване на периода на майчинството за действителен стаж при упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Няма основание в конкретния случай за отклонение от практиката на ВАС от фактическа и правна страна. Съдът е постановил правилно решение, обосновано на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба са неоснователни и решението като правилно следва да бъде оставено в сила при споделяне напълно на доводите на административния съд в мотивите на обжалваното решение. При този изход на делото на ответницата се дължат разноски в размер на 500 лева, съгласно списък, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от орното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК Върховен административен съд шесто отделение