Решение № 8639 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2012 г.

Решение № 8639 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Йорданка Любенова Николова от гр. София чрез процесуалния й представител адв. Любен Бозуков срещу решение № 540 от 12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 913 от 2011 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призована за съдебно заседание, Йорданка Николова не се явява. Представлява се от адв. Бозуков и адв. Челебиев, които поддържат касационната жалба и пледират за отмяна на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, кметът на община Благоевград, редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Спасова, която оспорва касационната жалба, а по същество развива доводи за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС-Благоевград в производство по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 29, ал. 8 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на Никола Тодоров Танев от гр. Благоевград срещу Заповед № 1326/3.11.2011 г. на кмета на община Благоевград. С процесната заповед на основание чл. 29, ал. 8 от ЗОС е обезсилена предходна заповед № 1096/9.08.2010 г., с която е отчужден поземлен имот с идентификатор 04279.601.201 по КК и КР на гр. Благоевград /стар пл. № 9418/, собственост на Драганка Тодорова Мицева, Арищир Тодоров Танев, Никола Тодоров Танев, Виолета Борисова Арищирова, Боряна Христова Василева, Катя Христова Арищирова-Говедарска, Гергана Иванова Сливенска, Елена Костадинова Големеева, Александър Кирилов Николов, Снежанка Георгиева Николова, Александър Борисов Николов, Елеонора Борисова Николова, Йорданка Любенова Николова и Константина Любенова Трифонова. Съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. С оглед събраните доказателства АС-Благоевград е стигнал до извода, че са налице всички материалноправни предпоставки за обезсилване на заповедта за отчуждаване, визирани в чл. 29, ал. 8 във вр. с § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОС- заповедта за отчуждаване като необжалвана от адресатите си е влязла в сила, изтекъл е 6-месечният срок по чл. 29, ал. 7 от ЗОС, който съгласно разпоредбата на § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е започнал да тече от датата на влизане на това изменение в сила - т. е. от 21.02.2011 г. и е изтекъл на 21.08.2011 г., до 21.08.2011 г., а и след това дължимото парично обезщетение не е било преведено по сметка на собствениците на имота, поради което правилно и законосъобразно кметът на община Благоевград е постановил заповедта за обезсилване на акта за отчуждаване. Съдебното решение е правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъбиране на относими по делото доказателства за датата на публикуване на заповедта за отчуждаване в "Държавен вестник", поради което не можело да се прецени кога същата е влязла в сила, съответно дали са изтекли сроковете по чл. 29, ал. 6 и 7 от ЗОС, което пък се отразявало и на преценката дали обжалваната заповед съответства на материалния закон. Производството по обжалване на Заповед № 1326/03.11.2011 г. на кмета на община Благоевград е отпочнало по жалба на един от съсобствениците на отчуждения имот- Никола Танев, като останалите съсобственици, сред които и касаторката, са били конституирани и призовавани по делото пред АС-Благоевград като заинтересовани страни. По делото са представени доказателства - изпълнителен лист с длъжник - Община Благоевград и кредитор - Никола Танев и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, от които е видно, че по отношение на жалбоподателя заповедта за отчуждаване е влязла в сила. Нещо повече - в писмената си защита пред административния съд жалбоподателят е направил изявление, че отчуждителната заповед не е обжалвана и е влязла в сила на 30.08.2010 г. Дори да е спорно дали подобно признание за относим към предмета на спора факт, направено за първи път в писмената защита по същество, може да се вземе предвид от АС-Благоевград при постановяване на обжалваното решение, същото признание на общо основание може да се цени като доказателство за този факт от касационната инстанция. Извършените от жалбоподателя Танев признания за факти ангажира и останалите съсобственици, каквато е касаторката. Неоснователни са и развитите от Йорданка Николова доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречието му с разпоредбите на чл. 29, ал. 6, 7 и 8 от ЗОС, чл. 62, ал. 5 и чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ, както и поради несъответствието му с целта на закона. Действително разпоредбата на чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че не е възможно да се промени предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от ЗУТ когато в терените, определени за озеленени площи- публична собственост, попадат поземлени имоти - частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред. Специалният Закон за устройство на територията не предвижда специален ред за отчуждаване на имотите по чл. 62, ал. 5 от ЗУТ. Отчуждаването на същите се урежда от Закона за общинската собственост в случая, поради което по отношение отчуждаването, неговото съобщаване, влизането му в сила, вещно-правният ефект от заповедта за отчуждаване, съответно - отмяната или обезсилването му се прилагат общите правила на Закона за общинската собственост. Спрямо цитирания по-горе предмет на регулиране разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от ЗУТ не се явява специална и не дерогира разпоредбите на чл. 21 - 33 от Закона за общинската собственост. Правилно АС-Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 29, ал. 8 от ЗОС във вр. с § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 15/2011 г./. Срокът по § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 15/2011 г./ е изтекъл, в този срок не е направено искане от правоимащите за отмяна на отчуждаването, в същия срок, както и до постановяване на обжалваното съдебно решение определеното със заповедта за отчуждаване парично обезщетение не е изплатено на съсобствениците, поради което налични са всички предпоставки за обезсилване на заповедта за отчуждаване. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна. Съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение