Решение № 14605 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3132/2011 г.

Решение № 14605 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3132/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът, Началникът на Митница Столична моли да бъде отменено решение № 9/3.01.2011 г. по адм. д. № 5719/2009 г. на АССГ, с което е отменен мълчалив отказ на касатора да бъде възстановен акциз 16 532 лв. за 9705 бр. бандероли за алкохол и алкохолни напитки и вместо него е постановено връщане на преписката за издаване на решение по искане № Ю 47-0049/20.05.2009 г. за възстановяване на акциз в съответствие с мотивите на съдебното решение като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против мълчаливия отказ да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Юнифайт дистилърс" ООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил мълчалив отказ на касатора да бъде възстановен акциз 16 532 лв. за 9705 бр. бандероли за алкохол и алкохолни напитки, и вместо него е постановил връщане на преписката за издаване на решение по искане № Ю 47-0049/20.05.2009 г. за възстановяване на акциз в съответствие с мотивите на съдебното решение. В мотивите си съдът е приел, че на 20.09.2009 г. "Юнифайт дистилърс" ООД е подал искане за възстановяване на акциз за бандероли за алкохол и алкохолни напитки. Правилно съдът е приел, че срокът за произнасяне по искането по чл. 27, ал. 3 ЗАДС е 30-дневен и изтича на 19.10.2009 г. В този срок началникът на Митница Столична не се е произнесъл и е налице мълчалив отказ. Подадената жалба по административен ред на 24.06.2009 г. е в 14-дневния срок по чл. 27, ал. 4 ЗАДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 106/2006 г. След изтичане на срока е налице мълчаливо потвърждение по административен ред на мълчаливия отказ по искането на касатора. Съдът е приел, че срокът за произнасяне изтича на 8.07.2009 г. Мълчаливият отказ може да се обжалва пред съда по чл. 156, ал. 5 ДОПК в 30-дневен срок от 8.07.2009 г., който изтича на 10.08.2009 г. - понеделник и подадената на тази дата жалба до съда е подадена в срок. Страните не спорят, че дружеството има лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки - алкохол и алкохолни напитки по чл. 50, ал. 1 ЗАДС. На 13.05.2009 г. са съставени констативни протоколи по чл. 66а, ал. 2 ППЗАДС от органи на митницата и представител на дружеството за бракувани бандероли, върнати на същата дата от дружеството. В протоколите е посочена причина за бракуването им - въвеждането на нов вид бандероли. Протоколите са съставени след установяване автентичността на бандеролите от митническа лабораторна експертиза от 28.08.2008 г. Обосновано съдът е приел, че протоколите отговарят на изискванията на приложение 12а към чл. 66а ППЗАДС и са изпълнени изискванията на чл. 66а, ал. 5 ППЗАДС. Правилен е изводът на съда, че искането е подадено в 30-дневния срок по чл. 27, ал. 10 ЗАДС от съставяне на протоколите за бракуване на бандеролите. Законосъобразно съдът е приел, че стоките, за които са предназначени бандеролите не могат да бъдат реализирани на пазара, поради приемането на нов вид бандерол и поради това е налице хипотезата на чл. 27, ал. 8 ЗАДС - по обективни причини акцизните стоки не отговарят на нормативните изисквания относно съдържанието на бандеролите. Съдът е приел, че с писмо от 2.06.2009 г. са поискани допълнителни доказателства от дружеството, които се намират в митницата, тъй като акцизните декларации имат входящ номер на митницата, приемо-предавателните протоколи са съставени от нейни служители. Представени са платежни документи за плащане на акциз по акцизните декларации, подавани от дружеството, които не са оспорени от касатора и съдът е приел, че са достоверни доказателства за плащане на акциз по процесните бандероли, закупени в периода м. 7.2006 г. - м. 1.2007 г. Приел е също, че в ППЗАДС не е посочено какви доказателства следва да се приложат към искането за възстановяване на акциз и е приел, че единственото изискване по чл. 27, ал. 10 ЗАДС е искането за възстановяване на акциза да е подадено след съставяне на протокол за бракуването на бандеролите по чл. 66а, ал. 3 ППЗАДС, което е изпълнено. Съдът е преценил мълчаливият отказ като незаконосъобразен, като постановен в нарушение на чл. 27, ал. 10 ЗАДС. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи за основателност на жалбата, с която е сезиран. По чл. 60, ал. 3 ППЗАДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 42/2006 г. към искането за получаване на бандеролите се прилага платежен документ за плащане на акциза по тях по сметка на Министерство на финансите. По делото са представени приемо-предавателните протоколи за получаване на бандеролите и предвид цитирания текст от ППЗАДС плащането им при получаването от лицензирания складодържател правилно е прието за безспорно от съда, след като приемо-предавателните протоколи не са били оспорени от касатора в заседанието, в което са били представени, нито в следващото съдебно заседание, за което е дадена възможност от съда, поради обема на представените доказателства от дружеството. Обосновано съдът е приел, че с експертизата на митническите органи е установена истинността на бандеролите и след като са съставени констативните протоколи по чл. 66а, ал. 2 ППЗАДС са били налице условията за възстановяване на акциза, заплатен при покупката на бандеролите, тъй като е налице хипотезата на чл. 27, ал. 8 ЗАДС. Изводите на съда относно спазване на сроковете по чл. 27 ЗАДС и чл. 156, ал. 5 ДОПК са правилни и обосновани. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на дружеството 700 лв. разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,