Решение № 9621 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2020 г.

Решение № 9621 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Ямбол, седалище и адрес гр. Ямбол, ул. "Г. С. Раковски" № 7 срещу Решение № 25 от 11.02.2020 г. на Административен съд, гр. Ямбол, постановено по административно дело № 424/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение №РД-02-36-1239 от 06.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., с което на общината е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор с "ЛСИ Л. Семерджиев, архитекти и инженери" ЕООД за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4, 5 и 6 и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (отм.); във вр. с чл. 21, ал. 4, 5, 14 и 15 от Закона за обществените поръчки.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Община Ямбол, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е обсъдил всички доводи на касатора, а в решението си е посочил договор, който не е предмет на оспорения акт. Излага подробно фактите по делото и счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като не е налице нарушение на чл. 21, ал. 4 и 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Излага доводи за неприложимостта на чл. 21, ал. 10, т. 1, 2 и 3 и ал. 16, т. 1 и 2 ЗОП, както и за спазване на реда за провеждане на обществената поръчка. За неправилен счита извода на съда за нарушение на чл. 15, ал. 4, 5 и 6 и на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, отм.), тъй като тези разпоредби не са били действащо законодателство към датата на изпращане на поканата.

Необоснован счита извода на съда за неразривна обвързаност на проектирането и на авторския надзор. Позовава се на чл. 3, ал. 1, т. 8, на чл. 12 във вр. с § 2, т. 9 и на чл. 36 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Г. Дограмаджиев, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., счита същата за неоснователна.

Съдът правилно е приел, че допуснатото от общината нарушение попада в обхвата на нередност като подробно е изследвал елементите на фактическия й състав с оглед на дефиницията на член 2, от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013).

Правилно е приел наличието на неразривна връзка между проектирането и авторския надзор и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Позовава се на съдебна практика. Неоснователни счита и доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Л. Капеловска.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 30.06.2014 г., с Решение №РД-02-00414, кметът на Община Ямбол обявява процедура за открита обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител за изготвяне на работни инвестиционни проекти за основен ремонт/реконструкции на обекти, собственост на Община Ямбол по проект "Подготовка на инвестиционни проекти за обекти в Община Ямбол – в подкрепа за следващия програмен период" със седем обособени позиции, в т. ч. обособена позиция 1 "Инвестиционно проектиране на Централна градска част – 1", включваща: част от площадното пространство пред площад "Освобождение", представляващо парк, каре между източната част на площад "Освобождение" и ул. "Бяло море" и ул. "Търговска" и ул. "Г. С. Раковски" – пешеходна зона и зелени площи; пешеходна ул. "Г. С. Раковски", ограничена между ул. "Преслав" и ул. "Ген. Вл. Заимов".

Договорът е финансиран със средства по договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Региони в растеж" 2007 – 2014 г.

1. На 23.03.2015 г. между Община Ямбол и "ЛСИ Л. Семерджиев архитекти и инженери" ЕООД е сключен договор за обществена поръчка с предмет "Изработване на работен инвестиционен проект за основен ремонт/реконструкция на Централна градска част 1 на град Ямбол, включваща: част от площадното пространство на площад "Освобождение", представляващо парк, каре между източната част на площад "Освобождение" и ул. "Бяло море" и ул. "Търговска" и ул. "Г. С. Раковски" – пешеходна зона и зелени площи; пешеходна ул. "Г. С. Раковски", ограничена от ул. "Преслав" и ул. "Ген. Вл. Заимов" – обособена позиция 1. Договорът е на стойност 362 500, 00 лв.

1. На 12.01.2017 г. между Община Ямбол и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 7 625 450, 15 лв. за проект "Устойчиво и интегрирано развитие на градската среда на Община Ямбол" на стойност 7 684 369, 75 лв.

1. На 25.01.2018 г. кметът на Община Ямбол, на основание чл. 191, ал. 1, т. 2 ЗОП отправя до "ЛСИ Л. Семерджиев архитекти и инженери" ЕООД покана за подаване на оферта за изпълнение на поръчка "Избор на изпълнител за упражняване на авторски надзор, съгласно чл. 162 от Закона за устройство на територията, при извършване на строително-монтажни работи за обект: "Пешеходна улица "Г. С. Раковски" между улици "Преслав" и "Ген. Вл. Заимов".

1. На 09.02.2018 г. между Община Ямбол и "ЛСИ Л. Семерджиев архитекти и инженери" ЕООД е сключен договор за обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител за упражняване на авторски надзор, съгласно чл. 162 от Закона за устройство на територията, при извършване на строително-монтажни работи за обект: "Пешеходна улица "Г. С. Раковски" между улици "Преслав" и "Ген. Вл. Заимов" на стойност 22 546, 00 лв. без данък върху добавената стойност.

1. На 09.02.2018 г. между Община Ямбол и "ЛСИ Л. Семерджиев архитекти и инженери" ЕООД е сключен договор за обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител за упражняване на авторски надзор, съгласно чл. 162 от Закона за устройство на територията, при извършване на строително-монтажни работи за обект: част от площадно пространство на площад "Освобождение" – пешеходна зона и зелени площи" на стойност 6 896, 00 лв. без данък върху добавената стойност.

1. На 20.03.2018 г. между Община Ямбол и "ЛСИ Л. Семерджиев архитекти и инженери" ЕООД е сключен договор за обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител за упражняване на авторски надзор, съгласно чл. 162 от Закона за устройство на територията, при извършване на строително-монтажни работи за обект: "Основен ремонт на участък от ул. "Преслав" на север от ул. "Димитър Благоев", от осова точка 1337 до осова точка 702: Първи етап: Основен ремонт на участък от ул. "Преслав" до ул. "Димитър Благоев", от осова точка 1337 до ул. "Акация", на стойност 13 525, 00 лв. без данък върху добавената стойност

1. на 13.08.2019 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. уведомява Община Ямбол за установена нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4, 5 и 6 и чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗОП (отм.); във вр. с чл. 21, ал. 4, 5, 14 и 15 ЗОП и предстоящо определяне на финансова корекция по договора с "ЛСИ Л. Семерджиев архитекти и инженери" ЕООД.

1. На 28.08.2019 г. Община Ямбол представя възражение.

1. На 06.11.2019 г., с Решение №РД-02-36-1239, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. определя на Община Ямбол финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор с "ЛСИ Л. Семерджиев архитекти и инженери" ЕООД за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4, 5 и 6 и чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗОП (отм.); във вр. с чл. 21, ал. 4, 5, 14 и 15 ЗОП, класифицирана по т. 2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Приема, че спорът по делото е правилно ли общината е разделила обществената поръчка, възлагайки отделно проектирането и авторския надзор. За правилно приема позоваването от органа на чл. 15, ал. 6 ЗОП (отм.); , тъй като между проектирането и авторския надзор е налице неразривна свързаност. Авторският надзор е невъзможен без проектиране, а с оглед на чл. 162, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) условията и редът за осъществяване на авторския надзор се определят с договор между възложителя и проектанта. Приел е, че макар и да са отделни дейности проектирането и авторския надзор се извършват от едно и също лице – проектанта, поради това и независимо от по-големия период от време между тяхното извършване, са части на едни процес.

С оглед на това, ако стойността на авторския надзор беше включена в поръчката за проектиране, редът за нейното възлагане би се променил от открита по опростени правила по реда на чл. 14, ал. 3 ЗОП (отм.); на такава по чл. 45 в, ал. 2, б. "б" ЗОП (отм.); с оглед на прогнозните стойности – на проектирането 362 500, 00 лв. и на надзора – 43 107, 00 лв. Първоинстанционният съд приема за правилно определена и основата на финансовата корекция.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо, но неправилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

1. По твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила – съдът не е обсъдил всичките му доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Този довод на касатора е неоснователен. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Вярно е, че това е направено доста пестеливо и че не е обсъдил всички доводи на касатора, изложени в първоинстанционната му жалба и в представената по делото писмена защита, но доколкото е формирал правни изводи по релевантните факти не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

1. По твърдението за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение.

Както правилно приема и първоинстанционният съд финансовата корекция се определя за нередност, а фактическият състав на нередността – член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, изисква кумулативно: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Правилно първоинстанционният съд е определил и спорния по делото въпрос – осъществено ли е от касатора твърдяното от органа нарушение на Закона за обществените поръчки.

Безспорно е, че съгласно член 6 от Регламент № 1303/2013 операциите, получили подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове, трябва да съответстват на приложимото право на Съюза и на националното право, свързано с него, а за гарантиране на това основно изискване за предоставяне на безвъзмездна помощ член 125, параграф 4 от Регламент № 1303/2013 регламентира като едно от основните правомощия на управляващия орган проверката за съответствие на операциите с приложимото законодателство.

В случая, първоинстанционният съд и органът приемат, че бенефициерът (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) е нарушил чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4, 5 и 6 и чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗОП (отм.); във вр. с чл. 21, ал. 4, 5, 14 и 15 ЗОП, защото е възложил обществената поръчка по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП – чрез покана до конкретен изпълнител.

Преди всичко следва да се посочи, че правните субекти имат задължение за спазване само на действащи правни норми. Кога една правна норма е действаща се определя с оглед на правилото на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и на визираното в самия източник на правото, в който тя се намира, с оглед на изискванията на чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В случая, процесната обществена поръчка е възложена чрез отправяне на покана до конкретен изпълнител на 09.02.2018 г. Към тази дата в сила е Законът за обществените поръчки, обнародван в Държавен вестник, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. Съгласно § 4 ЗОП този закон отменя Закона за обществените поръчки, обнародван в Държавен вестник, бр. 28 от 06.04.2004 г. Следователно, считано от 15.04.2016 г. Законът за обществените поръчки (2004 г.) е престанал да бъде приложимо право като единствените изключения са изрично регламентирани в § 18 – § 23 ЗОП и касаят започнали към датата на влизане на закона в сила обществени поръчки. Очевидно, процесната поръчка не попада в изключенията на § 18 – § 23 ЗОП. Възложителят е отправил поканата на 25.01.2018 г., а проведената през 2014 г. обществена поръчка е приключила и по никакъв начин не може да се приеме наличие на някоя от хипотезите на § 18 - § 23 ЗОП.

С оглед на това обективно бенефициерът не би могъл чрез действията си, извършени на 09.02.2018 г., да наруши чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4, 5 и 6 и чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗОП (отм.), защото тези разпореди към тази дата не са действащо право. Никой не може да наруши правна норма, която не е действащо право, просто защото тя не е задължително правило за поведение. Бенефициерът би могъл да е нарушил тези разпоредби, ако органът извършваше проверка на законосъобразността на проведената процедура, открита с решението от 30.06.2014 г. Тази процедура бенефициерът е бил длъжен да проведе по отменения Закон за обществените поръчки и ако при нейното провеждане е допуснал нарушение то би могло да бъде на някоя от или на всички визирани разпоредби на отменения закон. Но органът не е извършил проверка за законосъобразност на проведената през 2014 г. процедура, а на тази, проведена през 2018 г.

Проведената през 2018 г. процедура е чрез покана до конкретен изпълнител като бенефициерът се е обосновал с разпоредбата на чл. 191, ал. 1, т. 2 ЗОП. Съгласно разпоредбата възложителят може да изпрати покана до определено лице, когато възлагането на обществената поръчка на друго лице е невъзможно поради наличие на авторски права. По делото е безспорно, че по силата на договор между бенефициера и "ЛСИ Л. Семерджиев архитекти и инженери" ЕООД от 23.03.2015 г. точно този икономически оператор е придобил авторските права за проекта за ремонт/реконструкция на "пешеходна ул. "Г. С. Раковски", ограничена от ул. "Преслав" и ул. "Ген. Вл. Заимов". Безспорно е също, че стойността на обществената поръчка за осъществяване на авторски надзор е 22 546, 00 лв. без данък върху добавената стойност.

Следователно, към датата на провеждане на процесната обществена поръчка – 21.01.2018 г., единственият възможен законосъобразен начин за нейното провеждане е чрез възлагане по реда на чл. 191, ал. 1, т. 2 ЗОП. Процесната поръчка не е проведена в нарушение на чл. 21, ал. 14 и 15 ЗОП, редакция към датата на поканата, защото нито методът на изчисление на прогнозната й стойност е направен с исканата от закона цел, нито тя самата е разделена с тази цел – прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности, най-малкото защото няма какво да бъде разделено. Тези твърдения биха могли да бъдат отнесени към първата поръчка, тази от 30.06.2014 г., защото тогава, ако бенефициерът бе включил в предмета й и авторския надзор (по сключените през 2018 г. три договора за авторски надзор с "ЛСИ Л. Семерджиев архитекти и инженери" ЕООД) прогнозната стойност на поръчката би била не 362 500, 00 лв., а 405 467, 00 лв. (22 546, 00 + 13 525, 00 лв. + 6 896, 00 лв. = 42 967, 00 лв.), което изисква, с оглед на чл. 45а, ал. 2, т. 2, б. "б" във вр. с ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.), изпращане за публикуване на обявлението за откриване на процедурата не сама в Регистъра на обществените поръчки, но и в "Официален вестник" на Европейския съюз. Този факт безспорно би имал своето значение при преценка на законосъобразността на тази проведена процедура. Това, разбира се при приемането, че и трите договора за авторски надзор са свързани с обществената поръчка по обособена позиция 1, което не отговаря на доказателствата по делото, тъй като договорът от 20.03.2018 г. е за част от предмета на обособена позиция 3.

Видно е, че органът не е направил разграничение между релевантните факти, осъществени от бенефициера по първата поръчка при действието на отменения Закон за обществените поръчки, и предопределящи задълженията му по процесната поръчка по сега действащия закон, и правната квалификация на твърдяното нарушение по процесната обществена поръчка.

Безспорно е, че дейностите по проектиране и авторски надзор, макар и отделни с оглед на своя предмет и време на извършване, фактически се осъществяват от един субект с оглед на чл. 162, ал. 2 и 3 ЗУТ. Безспорно е, че този факт по принцип би могъл да обвърже възложителя при обявяване на обществена поръчка за изготвяне на инвестиционен проект на обект да включи и осъществяването на авторския надзор, но това не е абсолютно задължително правило, защото напълно възможна е и хипотеза, при която възложителят би искал да извърши планирането, но да няма никакво намерение в обозрим период от време да извършва строителството. С оглед на това преценката за необходимостта от едновременното провеждане на обществените поръчки за двете дейности следва да се прави винаги при отчитане на конкретните факти и обстоятелства.

В конкретния случай, първата обществена поръчка е проведена от бенефициера в качеството му на бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ за програмен период 2007 – 2014 г. Предоставената му за този програмен период помощ е за одобрен проект "Подготовка на инвестиционни проекти за обекти в Община Ямбол – в подкрепа за следващия програмен период". Органът не е констатирал незаконосъобразност на проведената тогава обществена поръчка.

Сега, в рамките на друг програмен период – 2014 – 2020 г. и въз основа на друг договор за безвъзмездна финансова помощ безвъзмездните средства са предоставени за одобрен проект "Устойчиво и интегрирано развитие на градската среда на Община Ямбол", в рамките на който са одобрени средства за авторския надзор. Вярно е, че авторският надзор би могъл в рамките на първата обществена поръчка да бъде под условие, но към датата на нейното провеждане – 30.06.2014 г., бенефициерът не е имал никаква сигурност в получаването на средствата, необходими му за изпълнение на инвестиционния проект. Наред с това, при осъществяването на авторския надзор четири години по-късно, никой не би могъл да гарантира, че определената четири години по-рано цена на услугата би била адекватна на пазарните условия към датата на изпълнението и с оглед на това би осигурила възможно най-ефективно – при спазване на принципа на добро финансово управление, разходване на публичните средства.

Наред с това правомощието на ръководителя на Управляващия орган за проверка на законосъобразността на операциите, осъществявани от бенефициера за изпълнение на одобрения проект, са ограничени до операции, чрез които се осъществява проектът, предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ, и не обхващат други дейности на бенефициера, осъществявани в рамките на друг програмен период. Видно и от приложената по делото Заповед №РД-02-36-1179 ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 – 2013 г. и ръководителят на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., са два различни административни органа, независимо от факта, че едно длъжностно лице е определено да изпълнява правомощията им.

Видно от изложеното, изводът на първоинстанционния съд за правилност на извода на органа за осъществено от бенефициера нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4, 5 и 6 и чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗОП (отм.); във вр. с чл. 21, ал. 4, 5, 14 и 15 ЗОП е неправилен. Нито такава комбинация от нарушени правни норми може да дефинира нарушение, нито процесната обществена поръчка е в нарушение на чл. 21, ал. 4, 5, 14 и 15 ЗОП. Съдът счита за нужно да посочи, че е запознат с цитираната от първоинстанционния съд и от органа съдебна практика, но с оглед на гореизложеното не счита, че трябва да я следва.

Липсата на нарушение прави недоказано правното основание за определяне на финансовата корекция, поради което съдът не следва да се произнася по законосъобразността на размера на финансовата корекция.

Без правно значение за изхода на спора, само с оглед а доводите на касатора следва да се посочи, че първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в решението си като е описа за предмет на договора, допустимите разходи по който са основа за определената финансова корекция като "Част от площадно пространство на площад "Освобождение" – пешеходна зона и зелени площи", вместо "Пешеходна улица "Г. С. Раковски"между ул. "Преслав" и ул. "Ген. Вл. Заимов", но тази грешка, при точно идентифициране на останалите елементи на процесния договор не прави само на това основание решението неправилно и не е пречка за произнасянето на касационния съд, а с оглед на отмяната на съдебното решение е и без правно значение.

С оглед на горното съдът следва да отмени обжалваното първоинстанционно съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспореното Решение №РД-02-36-1239 на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 -20202 г.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие да заплати на общината направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото направените и поискани за настоящата инстанция разноски са в размер на 67, 64 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1 300, 00 лв. съгласно договор за процесуално представителство, фактура № 23 от 23.03.2020 г. и банково извлечение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд