Решение № 3241 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11288/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура", поделение "Железопътна секция Горна Оряховица", ЕИК 130823243, чрез процесуален представител ст. юрк. Д. Гоева, против решение 3042/01 октомври 2024 г., постановено по адм. д. 136/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура", поделение "Железопътна секция Горна Оряховица", ЕИК 130823243, против заповед 18-1102/25 януари 2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Велико Търново, с която на основание чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Горна Оряховица, представляващо нанасяне на нови обекти сгради с идентификатори 16359.501.20.3; 16359.501.20.4; 16359.501.20.5; 16359.501.20.6; 16359.501.20.7; 16359.501.20.8 и 16359.501.20.9. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Няма спор между страните по отношение на фактите. Изложените мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни и този съд ги споделя като препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК. В тази връзка всички касационните доводи са намерили отговор в обжалваното решение. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КККР когато съдържат "непълноти или грешки". Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, доколкото в случая е било поискано поправяне нанасяне на недвижими имоти въз основа на документи, съществували преди одобряване на КККР. Съгласно § 1, т. 1б ДР ЗКИР "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение", а съгласно чл. 23, т. 2 ЗКИР сградите са самостоятелен обект на кадастъра. От приетата по делото СТЕ е установено, че всички поискани за нанасяне обекти са изградени от носеща метална конструкция, като техните колони и други вертикални носещи елементи са трайно замонолитени в масивната подова плоча. При някои от тези обекти с идентификатори 16359.501.20.4; 16359.501.20.6; 16359.501.20.7 и 16359.501.20.8 на част от външните стени има изпълнена тухлена зидария, а др. части са изпълнени с други покривни елементи. За всички процесни обекти вещото лице заключава, че конструкциите са изпълнени по начин, който не дава възможност след демонтирането им да бъдат преместени в пространството без да загубят своята индивидуализация, т.е. не могат да се категоризират като преместваеми обекти. Изложеното води до безпротиворечивия извод, че обектите отговарят на дефиниция за "сгради" или "постройки", поради което се следва отразяването им в КК като самостоятелни кадастрални единици, в който смисъл е разпореждането на оспорената заповед. Следователно е налице хипотезата за изменение на КК поради допусната непълнота и грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл. 54 вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Извършената с оспорената заповед промяна в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти е на база представените документи за собственост на заявителя - констативни нотариални актове за сградите, геодезическо заснемане на сградите от правоспособното по ЗКИР лице, създадените от него материали, вкл. проект за изменение, както и извършена проверка на място от служители на СГКК Велико Търново, които са констатирали, че сградите съществуват на терен. Също така СГКК Велико Търново служебно се е снабдила с акт за частна държавна собственост 837 от 15 март 2001 г., който е представен при съставянето на констативните нотариални актове на заявителя. Видно от съдържанието на същия Държавата ги е отразила като сгради, а не като преместваеми обекти. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника Корект транс АД следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 1250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав