Решение № 340 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2008 г.

Решение № 340 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на дирекция " Обжалване и управление на изпълнението " - Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите е подал касационна жалба срещу решението от 7.05.2008 г. по адм. дело № 421/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е бил отменен ревизионен акт № 1602606/27.07.2006 г. на Териториална дирекция - Пловдив на Националната агенция по приходите, потвърден с решение № 937/18.09.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция по приходите, в частта за определяне на задължения за държавно обществено осигуряване и здравноосигурителни вноски за периода 1.01.2001 г. - 26.05.2001 г. на едноличния търговец Румяна Георгиева Чемишанова с фирма ЕТ "Румяна Чемишанова - Ромиджо" със седалище и адрес на управление Пловдив. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Едноличният търговец Румяна Георгиева Чемишанова с фирма ЕТ "Румяна Чемишанова - Ромиджо" със седалище и адрес на управление Пловдив е подала касационна жалба срещу решението в частта, в която е била отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № 1602606/27.07.2006 г. на Териториална дирекция - Пловдив на Националната агенция по приходите, потвърден с решение № 937/18.09.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция по приходите, в частта за определяне на задължения за държавно обществено осигуряване и здравноосигурителни вноски за периода 26.05.2001 г. - 31.12.2001 г. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Окръжният съд е установил, че със заповед № 1388/20.02.2006 г. и заповед № 2609/19.05.2006 г. на началника на сектор "Ревизии и проверки " при Териториална дирекция - Пловдив на Националната агенция по приходите е била възложена ревизия на едноличния търговец Румяна Георгиева Чемишанова с фирма ЕТ "Румяна Чемишанова - Ромиджо" със седалище и адрес на управление Пловдив за периода 1.01.2000 г. - 31.12.2005 г. След приключване на проверката бил издаден ревизионен акт № 1602606/27.07.2006 г., съгласно който за периода 1.01.2000 г. - 31.12.2005 г. едноличният търговец има задължения по държавното обществено осигуряване в размер на 6 139, 60 лева, от които главница 3695, 02 лева и лихва 2444, 58 лева, и задължения по приходите на Националната здравноосигурителна каса в размер на 1171, 28 лева, от които главница 802, 92 лева и лихва 368, 36 лева. Актът бил оспорен пред директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция по приходите, който го оставил в сила с решение № 937/18.09.2006 г. При ревизията било констатирано, че Румяна Чемишанова регистрирала в персоналния регистър на Националния осигурителен институт датата 1.08.1994 г. като дата на започване на търговска дейност. От тази дата до датата на извършване на проверката не е подавала декларации за прекъсване на дейността си на едноличен търговец. Съдът приел, че за 2001 година няма прекъсване на дейността на ЕТ "Румяна Чемишанова - Ромиджо" с оглед на данните, че Румяна Чемишанова разписвала лично първични документи, не обявила прекъсване на дейността и подала данъчна декларация, с която декларирала доход като едноличен търговец за този период. Окръжният съд счел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че не дължи вноски за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване, тъй като през 2001 година не е извършвала лично търговска дейност. Съдът се позовал на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, който определял като задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, без оглед дали извършват лично или чрез други дейността, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци. За периода 1.01.2001 г. - 26.05.2001 г. обаче жалбоподателката действително не дължала вноски по държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване, тъй като ползвала отпуск за гледане на малко дете до 2 години и получавала съответно обезщетение. С оглед тези съображения съдът отменил ревизионният акт в тази част като незаконосъобразен. В частта, в която се оспорвал ревизионния акт за определяне на задължения по държавното обществено осигуряване и здравноосигурителни вноски за времето от 26.05.2001 г. до 31.12.2001 г., съдът отхвърлил жалбата на Румяна Чемишанова. Според доказателствата по преписката, за периода Румяна Чемишанова работила по трудово правоотношение и едновременно с това осъществявала дейност като едноличен търговец. Поради това намирала приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, според която лицата, получаващи доходи от дейности на различни основания дължат осигурителни вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно в частта, в която е бил отменен ревизионния акт в частта за определяне на задължения на едноличния търговец Румяна Чемишанова за държавно обществено осигуряване и здравноосигурителни вноски за периода 1.01.2001 г. - 26.05.2001 г. Както вноските за държавно обществено осигуряване, така и вноските за здравно осигуряване, се дължат върху доход на осигуреното лице. Макар жалбоподателката да е ползвала отпуск за гледане на дете за посочения период, дейността на предприятието не е била преустановена. Тя е продължила да извършва дейност и да получава доход като едноличен търговец от собствената си фирма, формално ползвайки отпуск и получавайки обезщетение за гледане на дете чрез фирмата на едноличния търговец Георги Николов ЕТ "Георги Николов - Комерс". Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване едноличните търговци задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Що се отнася до задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване изрично предвижда, че лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, които се осигуряват за своя сметка, дължат осигурителни вноски върху минимален осигурителен доход. Като не е съобразил предписанията на приложимите правни норми, първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Румяна Чемишанова срещу обжалваната част от ревизионния акт и в полза на ведомството се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец Румяна Чемишанова, съответства на материалноправните разпоредби и следва да бъде оставено в сила. Както е посочил окръжният съд, наличието на осигурителен доход на лицето за времето от 26.05.2001 г. до 31.12.2001 г. не само от дейност по трудово правоотношение, когато осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигурения, а и като едноличен търговец, осигуряващ се сам, обуславя приложението на посочената от съда разпоредба на чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, регулираща случаите на внасяне на осигурителни вноски, когато лицето подлежи на осигуряване на повече от едно основание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд