Решение № 14176 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5173/2019 г.

Решение № 14176 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5173/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" – Варна срещу решение № 248 от 15.02.2019 г. по адм. дело № 1844/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 17/2016/24.08.2016 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който са установени публични държавни вземания срещу "Водоснабдяване и Канализация" ООД – гр. Варна в размер на 1689,48 лева главница, ведно с дължимата лихва, считано от 1.04.2015 г. до окончателното ? изплащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно е разрешен спорният по делото въпрос на каква база следва да се определи дължимата от "Водоснабдяване и Канализация" ООД – Варна, като титуляр на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, такса за замърсяване. Счита, че неправилно съдът приел, че таксата за замърсяване следва да се определи по фактурираното количество вода на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", във вр. чл. 194, ал. 5, т. 1 от Закона за водите (в редакцията от ДВ бр. 58 от 2015 г. ) и след като не е спазен този ред, издаденият АУПДВ е незаконосъобразен. Поддържа доводи, че таксата е определена законосъобразно от административния орган на база обема на заустените отпадъчни водни количества по показания на монтираното разходомерно устройство, на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите (ДВ бр. 58 от 2015 г. ), във вр. чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", във вр. чл. 194, ал. 5, т. 1 от Закона за водите (в редакцията от ДВ бр. 61 от 2010 г.). Претендира се отмяна на оспореното решение на Административен съд – Варна и отхвърляне жалбата на "Водоснабдяване и Канализация" ООД – Варна срещу процесия АУПДВ. Ответникът по касационната жалба – "Водоснабдяване и Канализация" ООД – Варна, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Делото се разглежда за втори път от Върховния административен съд. Първоначално състав на Административен съд – Варна е отменил оспорения АУПДВ, приемайки, че същият е издаден срещу дружество, което не е задължено да заплаща такса за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, тъй като ВиК операторът няма качество на титуляр или ползвател съгласно Разрешително № 23110024/10.03.2014 г. с Решение № 8289/19.06.2018 г. по адм. д. № 3053/2017 г. състав на ВАС, Трето отделение е отменил постановеното от Административен съд – Варна решение № 24/11.01.2017 г. по адм. д. № 2619/2016 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания при новото разглеждане съдът да се произнесе по възраженията на ВиК оператора, касаещи размера на дължимата такса, посочена в АУПДВ. При новото разглеждане на делото Административен съд – Варна е отменил оспорения АУПДВ приемайки, че същият е незаконосъобразен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, доколкото процесният акт бил издаден за суми, които са изчислени в нарушение на закона. Този извод е обоснован след като Административен съд – Варна е преценил спорния въпроса относно приложимия ред, по който е следвало да се изчисли дължимата такса от "Водоснабдяване и Канализация" ООД – Варна, като титуляр на разрешително за ползването на воден обект: река Провадийска за заустване на отпадъчни води за експлоатация на "Канализационна система за отпадъчни води на гр. Провадия". Срокът на разрешителното е бил до 01.03.2014 година. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че задължението за заплащане на такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е въведено с чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ, като ал. 5 от същата разпоредба определя базата, въз основа на която следва да се изчислява тези такса, а съгласно ал. 6 - размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Мотивирал се е, че с обнародването в ДВ бр. 58/2015 г., текстът на чл. 194, ал. 5 ЗВ е изменен, съответно базата за изчисление на таксите вече е въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора. Посочил е в решението си, че и при действието на старата редакция на закона, действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване е предвиждала изключение за ВиК операторите, според което за тях изчислението на таксите следва да става по фактурирани количества, а не по реално заустените. При този синхрон на закона в новата му редакция и действащата тарифа, съдът е обосновал извод, че позоваваното на административния орган на разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, публикуван в ДВ бр. 58/2015 г., съгласно който до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред е неоснователно, поради което като е изчислил таксата за замърсяване по заустеното количество отпадъчни води, въз основа на монтирано измервателно устройство, директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" е издал незаконосъобразен административен акт. Решението е неправилно. По делото няма спор по фактите, по - конкретно, че "Водоснабдяване и Канализация" ООД – Варна е титуляр Разрешително № 23110024/10.03.2014 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" за ползване на воден обект: река Провадийска за заустване на отпадъчни води за експлоатация на "Канализационна система за отпадъчни води на гр. Провадия" със срок на действие до 1.03.2014 година. Не е било спорно също, че като титуляр на разрешителното "Водоснабдяване и Канализация" ООД – Варна на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ дължи такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода, определена в АУПДВ като задължение за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. в размер на 1689,48 лева. Спорен е бил въпросът относно правилността при изчисляване на размера на таксата с процесния АУПДВ на база заустеното количество вода по реда на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ в редакцията на закона от ДВ бр. 61 от 2010 г., на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, като съдът е счел, че таксата е неправилно определена, защото е следвало да бъде определена на база фактурираното количество вода въз основа приложимата към периода редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 година. Съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. В разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ е предвидено, че размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Няма спор, че в чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отменена на 01.01.2017 г., е регламентирана формулата за определяне на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, като е записано, че се взема предвид количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство, а за ВиК операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб. метри. И при старата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., константно се приема от практиката на съдилищата, че по отношение на ВиК операторите нормата на чл. 12 от Тарифата противоречи на закона, поради което приложение намира закона - нормативен акт от по-висок ранг, т. е. при изчисляване размера на таксата за замърсяване, дължима и от ВиК операторите следва да се вземе предвид заустеното количество вода, а не фактурираното. Новата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 г., предвижда, че таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. С § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015 г.) e регламентирано, че до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. Няма спор, че на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ, с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която предвижда формулата за изчисляване на таксата, включваща не само годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" – в куб. м, но и корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води. Настоящата инстанция счита, че по смисъла на § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ е приведена в съответствие на чл. 194, ал. 5 ЗВ с приемането на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., поради което до 1.01.2017 г. приложим е бил редът по чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г. и като е определил таксата за замърсяване въз основа на формула, използваща заустеното количество отпадъчни води на база монтирано измервателно устройство, административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Таксата се явява законосъобразно изчислена, поради което изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на издадения АУПДВ е неправилен, противоречащ с материалния закон. Оспореният АУПДВ на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Поради това Върховният административен съд, състав на Осмо отделение приема, че решението на Административния съд - Варна следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение