Решение № 4116 от 19.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чрез процесуален представител главен юрк. Е. Илиев против Решение 51/05.07.2022 г., постановено по адм. дело 22/2022 г. по описа на Административен съд/АС/ - Габрово. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна, издадена от касатора Заповед 76 от 24.11.2021 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Д. Маринова директор на Дирекция Бюро по труда /ДБТ/- Габрово, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Недоволен от решението, Изпълнителният директор на Агенция по заетостта го обжалва чрез процесуалния си представител. На първо място се излагат съображения, че производството по делото е недопустимо, тъй като жалбата срещу процесната заповед е просрочена. На следващо място се излагат съображения, че съдебното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли касационната инстанция да обезсили съдебния акт като недопустим, алтернативно да го отмени и да постанови друг по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Маринова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и съдебно-деловодни разноски пред ВАС. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като правният спор не се отличава с някаква фактическа или правна сложност. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Илиев, който поддържа касационната жалба. Представя писмени доказателства. В хода по същество моли касационната инстанция да уважи касационната жалба по съображения в писмени бележки, които представя. Ответната страна Д. Маринова, не се явява лично и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението е допустимо, постановено по подадена в срок жалба срещу годен за оспорване пред АС - Габрово административен акт. Не е налице връчване на процесната заповед по реда на чл.18а, ал.7, вр. с чл.61 от АПК, тъй като по делото не са представени доказателства за удостоверено по надлежния ред устно уведомяване, а именно писмено, с подпис на съответното длъжностно лице, извършило устното уведомяване на Маринова за издадената заповед. Правилно АС - Габрово е приел, че Маринова е уведомена за заповедта на 25.01.2022 г., което е удостоверено с Констативен протокол рег. 373 от 25.01.202 г., 20, том І/лист 22 от първоинстанционното дело/. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства, но неправилно е приложил релевантните правни норми. Доводите за необоснованост на решението касаят правния извод на АС - Габрово, че не са налице материалноправните предпоставки по чл.103, ал.1,т.1 от ЗДСл - не се установява постигнато взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение. Маринова е заемала по служебно правоотношение длъжността Директор на Дирекция Бюро по труда - Габрово, считано от 12.10.2020 г. С Молба рег. 30-04-02-68999/22.11.2021 г. Маринова е поискала от Изпълнителния директор на Агенция по заетостта да бъде освободена от работа на длъжност Директор на Дирекция Бюро по труда - Габрово. Същата е заведена с посочения по горе регистрационен номер, с поставена резолюция Да , с положен саморъчен подпис под резолюцията. Въз основа на заявлението е издадена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал.1, т.1 от ЗДСл., считано от 24.11.2021 г. Спорният въпрос, разгледан от първоинстанционния съд, е налице ли е взаимно съгласие между страните, постигнато свободно, несъмнено и без колебание - за прекратяване на служебното правоотношение помежду им. Въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства АС- Габрово е приел, че не се установява по несъмнен начин волята на Маринова за прекратяване на служебното правоотношение - да е взета и изразена свободно, с желание да стигне до другата страна по служебното правоотношение. По отношение на представените пред касационната инстанция писмени доказателства, настоящият съд намира следното: Присъда 16/02.12.2022 г. на Окръжен съд - Габрово по нохд 20224200200132 по описа за 2022 г. е неотносима, тъй като в същата освен, че имената на подсъдимите са със заличени данни, дори да се приеме, че се отнася за жалбоподателката, то с присъдата последната е оправдана по повдигнато обвинение. Представените заповед РД11-00-2374/22.11.2021 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която е наложено дисциплинарно наказание Понижение в по-долен ранг за срок от 1 година и Решение от 16.11.2021 г. на Дисциплинарния съвет на Агенцията по заетостта са неотносими към правния спор. За да са налице материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл., следва да е налице безспорно взаимно съгласие на двете страни по правоотношението - от органа по назначаването и на държавния служител. Същото е изразено писмено в отправена молба от Маринова, заведена с регистрационен номер 30-04-02-68999/22.11.2021 г. до Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която служителят изрично е заявил, че желае да бъде освободена от работа на длъжност Директор на Дирекция Бюро по труда - Габрово. Молбата е подписана лично от служителя и заведена в регистъра за входящите заявления при Агенция по заетостта. Служителят не оспорва авторството на положения в молбата с искане за прекратяване на служебното правоотношение подпис. Материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие на двете страни са изпълнени, според настоящата съдебна инстанция. На 22.11.2021 г. Маринова е подписала писмена молба за прекратяване на служебното правоотношение до Изпълнителния директор на Агенция по заетостта. На 22.11.2021 г. молбата е регистрирана и Изпълнителният директор на Агенция по заетостта е поставил резолюция "Да", следователно е взето отношение по така направеното заявление от служителя в 10 - дневен срок от получаването му. Настоящият състав намира, че в конкретния казус процедурата е спазена, тъй като в 10 - дневния срок от подаване на заявлението е налице произнасяне от страна на органа по назначаването, който е приел предложението с поставяне на резолюция за съгласие на 22.11.2021 г.. От този момент предложението за прекратяване на служебното правоотношение е неоттегляемо. Незаконосъобразни са изводите на съда за липса на постигнато взаимно съгласие от страните по служебното правоотношение. След съгласието на административния орган по постъпилата молба за прекратяване на служебното правоотношение и след издаване на процесната заповед са правени многократни неуспешни опити да бъде уведомена Маринова, което е довело до връчване на обжалвания акт чрез нотариус. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели Ц. Ангелов /Директор на Дирекция "РСЗ"- гр. Ловеч/ и В. Рачева/Главен експерт в Дирекция "Управление на персонала" към РЗС - гр. Ловеч/, които посочват, че е проведен телефонен разговор с Маринова относно среща с нея за връчване на документите, касаещи прекратяване на служебното й правоотношение. След посещение на дома на Маринова от Ангелов и Рачева, за да й връчат документите, което отново е било неуспешно, поради отсъствие на последната, със Ангелов се е свързал по мобилния телефон адвокат, който се е представил, че представлява жалбоподателката, което е индиция, че последната е била наясно относно приетото съгласие по подадената от нея молба за прекратяване на служебното й правоотношение. Към момента на издаване на заповедта е било налице взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение за прекратяване - тоест налице са материалноправните предпоставки на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и оспорената заповед не противоречи й на целта на закона - а именно при наличие на взаимно съгласие между органа по назначаването и държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение, последното да бъде прекратено. Като е приел обратното, административния съд е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед, предвид липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Предвид изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за юриск. възнаграждение в минимален размер от по 100 лв. за всяка от съдебните инстанции на основание чл.143,ал.3 от АПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и 70 лв. за държавна такса за производството пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение