Решение № 302 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1858/2010 г.

Решение № 302 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1858/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 105/26.01.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1858/2010 г. по жалба на "П. г. по т. и м. д." [населено място], е допуснато до касационно обжалване решение на Варненски апелативен съд № 95 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 267/2010 г. в частта му, в която "П. г. по т. и м. д. " [населено място] е осъдена да заплати на Х. С. В. сумата 8 013 лв обезщетение за ползване без основание на собственото му дворно място и сумата 16 093 лв обезщетение за ползване без основание на сгради в това дворно място, заедно със законната лихва върху тези суми и 1 446,36 лв разноски по делото. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори по реда на чл. 291 от ГПК на въпроса дали решението, с което е отхвърлен иск по чл. 108 от ЗС, преклудира възможността ищецът да иска от трето лице обезщетение за ползване на същата вещ като неин съсобственик, ако тя е придобита по наследство и за сънаследник на ищеца има влязло в сила решение, с което такова обезщетение е присъдено. Съдът приема, че претендиращият да му бъде заплатено обезщетение от лице, което е ползвало негов собствен недвижим имот, трябва да докаже правото си на собственост. Когато между същите страни е било водено дело за собствеността върху имота (чл. 108 от ЗС), то влязлото в сила решение по това дело установява или отрича правото на собственост по задължителен за страните и съда начин. В този смисъл вече е постановено решение за уеднаквяване на практиката (решение на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1547/2010 г.). Когато съдът отхвърли с влязло в сила решение ревандикационен иск, ищецът по този иск не може да има право срещу ответника по същия иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на същата вещ. Това разрешение важи и в случая, когато вещта е придобита по наследство и на сънаследник на ищеца е присъдено обезщетение за ползването й от ответника. Сънаследниците не са задължителни другари и процесуалният закон допуска по отношение на тях да бъдат направени различни правни изводи. Възможно е по отношение на един и същ ответник за един от сънаследниците да е признато правото на собственост върху вещта, а за друг - да е отречено с влязло в сила решение. В този случай, докато това последно решение не бъде отменено, съдът е длъжен да счита в отношенията между ответника и сънаследника, че последният не е титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот. Респективно този сънаследник не би могъл да има вземане за обезщетение за ползването на този имот, каквото и да е решено в отношенията между същия ответник и друг сънаследник. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение в частта, уважаваща исковете на Х. В., за основателна. Въззивният съд е изложил съображения, според които ищецът В. е наследник на акционери в дружество, което е притежавало процесния недвижим имот (земя и сгради). Имотът е одържавен по реда на ЗВСОНИ и поради това наследниците на акционерите са станали негови собственици. Не би могло наследници от еднакъв ред при наследяване по закон да имат различни права, така че ищецът Х. С. В. има същият вид и обем права като сънаследника А. С. В. (негов брат). Наличието на влязло в сила решение по отношение на Х. В., с което са отречени правата му на собственост, е счетено за ирелевантно. С оглед отговорът на въпроса, заради който обжалването е допуснато, даден от касационния съд по-горе, тези изводи на въззивния са необосновани. Не може да бъде признато за собственик на една вещ лице, за което с влязло в сила решение е установено в отношенията му с ответника, че не се явява титуляр на такова право. Обжалваното решение е постановено при наличие на касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК и следва да бъде отменено. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Ищецът не установява да е собственик на процесните земя и сгради, тъй като с влязло в сила решение на Варненски окръжен съд от 03.04.2000 г. по гр. д. № 1379/1996 г. в отношенията между него и С. по т. [населено място] е установено, че Х. С. В. не е собственик на 17,17 % от землището на бившата фабрика [фирма], [населено място]. Не се спори, че касаторът в настоящето производство - "П. г. по т. и м. д. " - [населено място] е правоприемник на С. по т. - [населено място], а и в настоящето производство (както в това по гр. д. № 1379/1996 г.) Х. В. е извеждал правата си от твърдения, че е съсобственик на имоти от бившето [фирма] - [населено място], като наследник на негов акционер, по реда на ЗВСОНИ. С влязло в сила решение правата му са отречени, като е налице субективен и обективен идентитет касателно твърденията в настоящето производство и в това, по което решението е влязло в сила. Съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на решението на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1379/1996 г., т. е. да счита, че Х. В. не се явява собственик на процесните земя и сгради на твърдяното в исковата молба основание. При това положение той не е активно материалноправно легитимиран да иска заплащане на обезщетение от ответника, независимо от това, как същият въпрос е разрешен по отношение на неговите сънаследници. Предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. По изложените съображения съдът