Решение № 2673 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2011 г.

Решение № 2673 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2011 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Илия Александров Василев против решение от 6.04.2010 г. по адм. дело № 3762/2004 г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против отказ № РД-54-38 от 9.08.2004 г. на кмета на Столична община на искането му да се отмени отчуждаването на имот № 34 /стар/, нов кад. № 87 в кв. 50 по плана на с. Лозен, стара местност "Агина бахча". Прави доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че е установено залесяване, затревяване и благоустрояване на имота, отчужден за парк и спортен терен. Вещото лице е посочило съществуваща възможност за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот, но липсват доказателства за отчуждаване на имота в неговата цялост. Отделно от това, жалбоподателят не е установил, че действа, като пълномощник на всички наследници на бившия собственик. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Образувано е по жалба, подадена от Илия Александров Василев против отказ № РД-54-38 от 9.08.2004 г. на кмета на Столична община на искането му да се отмени отчуждаването на имот № 34 /стар/, нов кад. № 87 в кв. 50 по плана на с. Лозен, стара местност "Агина бахча". Възразил е, че имотът е свободен от застрояване и от каквото и да било реализирано мероприятие. Същият е запуснат и буренясъл и не се използва по предназначение. Позовал се е на факта, че съседните имоти са възстановени на предишните им собственици. Въз основа на административната преписка и приложените от страната писмени доказателства, съдът е приел, че жалбоподателят е наследник на Серафим Младенов Свраков, притежавал имот пл. № 34 с отредени парцели 9 и 10 с общо пространство от 3600 кв. м., отреден с одобрен регулационен план за спортен терен. Поради липса на отчуждителни преписки, съдът е анализирал съставените актове за държавна собственост: № 7230 за отчуждени от Еленка Велинова Ангелова 150 кв. м. от имот в кв. 51; № 7500 за отчуждени от Гюргя Серафимова Младенова 1587 кв. м. от имот в кв. 50.; № 7498 за отчуждено от Илия Александров Василев празно място от 792 кв. м. за парк и спортен терен. И в трите акта е посочена една и съща регуларна преписка № 54/1972 г.. При нанасянето на стария имот № 87 в кадастралния план, той е попаднал в УПИ VI, отреден за озеленяване и в УПИ III, отреден за обществено комплексно обслужване. Съдът е обсъдил и заключението на съдебно-техническата експертиза за извършено озеленяване и благоустрояване, включващо затревяване, залесяване и асфалтирани алеи. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че настоящият случай попада в приложното поле на чл. 2 от реституционния закон, предвиждащ три предпоставки за отмяна на отчуждаването: то да е извършено по реда на някой от изрично изброените реституционни закони до 21.04.1990 г.; върху имота да не е започнало или осъществено фактическо строителство към момента на влизане в сила на закона и да е подадено искане за отмяна на отчуждаването в установения от закона или впоследствие новиран срок. На първо място е счел, че искането е направено при спазване на срока, но изхожда само от жалбоподателя, тъй като той не е установил пред административния орган наличие на упълномощаване от останалите наследници на бившия собственик. На второ място е посочил, че е установено отчуждаване само на част от имота - 792 кв. м. от жалбоподателя и 1587 кв. м. от друга наследница - Гюргя Младенова, които правят общо 2379 кв. м. Отчуждената част от Елена Велинова е от друг имот, находящ се в съседен квартал. Това е дало основание на съда да счете, че не е установено точно коя част от процесния имот е отчуждена, както и дали отчуждаването е направено по някой от изброените благоустройствени закони. На последно място е посочил, че върху имота е реализирано озеленяване, като е без значение за изхода на спора дали към настоящия момент озеленените площи се поддържат или не. Съобразил е, че за прилагане хипотезата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е без значение съществуващата техническа възможност за обособяване на самостоятелен имот от незасегната от благоустройственото мероприятие площ. Въз основа на тези правни изводи е приел обжалвания отказ за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. На първо място съдът не е съобразил, че липсата на регулационна преписка за отчуждаване на имота, не може да се вмени във вина на жалбоподателя, нито е резултат от негово процесуално бездействие. На л. 146 от делото се намира представено от пълномощниците на жалбоподателя удостоверение № 44 от 18.03.2010 г. от секретаря на кметство Лозен, че през 2001 г. архивът на кметството е унищожен и не може да бъде представена регуларна преписка № 54 от 1972/1973 г. Преписките не се намират и в отдел "Устройство на територията" при район Панчарево - видно от писмо от 10.04.2009 г. В същото време по делото са събрани писмени доказателства за наличие на такова отчуждаване, както и за конкретното отреждане на имота. Такива са описаните актове за държавна собственост, в които са вписани бившите собственици на отчуждените части - наследници на Серафим Младенов Свраков. Между тях попада и жалбоподателят с одържавената от него част от 792 кв. м., за която е и надлежно обезщетен - видно от приложеното на л. 37 от делото платежно нареждане за изплащане за отчужден имот в размер на 3168 лева. Същото писмо е описано и в акта за държавна собственост № 7498 от 27.06.1975 г. в графа "на какво основание се одържавява имота и от коя дата се счита държавен". При това данните за отчуждената от Илия Александров Василев част съвпадат с признатите му наследствени права при първата фаза на проведена съдебна делба с решение по допускането й № 1547-IV от 17.08.1970 г. по гр. дело № 3377/1970 г. на Софийски градски съд. На следващо място съдът неправилно е приел, че е отчуждена само част от имота, като при това не ставало ясно коя точно е тя. Категорични са данните по делото, че нивата в първоначалния й вид е била с площ от 3.600 декара. При проведената първа фаза на делбата наследницата Гюргя Серафимова Йорданова е определена за наследник с делбена част от 11/25 идеални части. Толкова са определени общо и на Илия Александров Василев и Александър Василев Илиев. Видно от представените актове за държавна собственост, както и от отразяванията в нарежданията за заплащане на дължимите отчуждителни обезщетения на Гюргя Серафимова за отчуждените 1587 кв. м. е изплатено приблизително същото обезщетение, колкото и на Илия Александров Василев и на Александър Василиев Илиев - общо. Това също е доказателство, че с оглед еднаквите права на Серафимова от една страна, възлизащи на 1587 кв. м. и на Василев и Илиев по 792 кв. м. за всеки един от тях, то от тримата са отчуждени части от имота в размер на 3174 кв. м. В касационното производство се представя скица на имоти в землището на с. Лозен, отредени за физкултурен комплекс, на която е изобразен имот № 20 с площ от 792 кв. м. със собственик Илия Александров Василев. Новопредставеното доказателство би могло да способства за изясняване с помощта на съдебно-техническа експертиза дали и доколко върху този имот е реализирано предвиденото отчуждително мероприятие. Предметът на изследване следва да се ограничи единствено върху частта от общия имот, обозначена на името на жалбоподателя. Без значение за случая са реституираните права на собственици на съседни имоти, за които се представят писмени доказателства и съдебни решения с допълнението към касационната жалба. Преценката за наличието, респ. липсата на предпоставките по чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС следва да се направи конкретно и само за частта от имота, отчуждена от жалбоподателя. В тази връзка, настоящата инстанция намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е установил направена претенция за реституиране на имота от останалите наследници на общия наследодател, от които са отчуждавани други негови части. Касационната жалба в тази й част се явява неоснователна. Молбата за отмяна на отчуждаването е подадена от Илия Александров Василев на 22.05.1998 г. В нея е вписано, че той е упълномощен от наследниците, но пълномощно липсва. Нещо повече - то не е описано, като приложение в заявлението. Това обстоятелство е отбелязано още в протокола на назначената комисия от 29.02004 г. Поради това предмет на реституционната претенция е само отчуждената негова част от общия имот. С оглед спецификата на административното производство по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, останалите наследници, които не са предявили в законово установения срок искане за отмяна на отчуждаването, не могат да го направят по-късно, нито в административното, нито в съдебното производство. Ето защо молбата им от 15.10.2006 г. по СГС за присъединяване към жалбата на Илия Александров Василев по адм. дело № 3762/2994 г. е била процесуално недопустима. На последно място, съдът безкритично е приел заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, която е вътрешно противоречива. От една страна вещото лице е посочило в т. V от заключението, че върху имота е извършено озеленяване и благоустрояване, включващо затревяване, залесяване и асфалтирани алеи. От друга страна в заключителния абзац е вписало, че не съществуват технически пречки частта от имота от 3596 кв. м., заключена между буквите АБВДЕЖЗА да бъде обособена в самостоятелен УПИ. Допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са довели до постановяване на неправилно решение и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение