Решение № 12812 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2465/2009 г.

Решение № 12812 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2465/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Петър Атанасов Петров от с. Генералово, Община Свиленград срещу решение № 854/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на част от имот 0,534 кв. м., № 14708.34.100, земеделска земя, находяща се в землището на с. Генералово и е определено обезщетение в размер на 362 лв. Жалбоподателят оспорва оценката на административния орган и моли същата да бъде определена от съда по реални пазарни цени, включително и на лозовите насаждения. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Милева. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна Министерски съвет на Република България чрез процесуалния си представител юриск. Тодорова оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Моли да се намали като прекомерно адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в какъвто смисъл е практиката на ВАС по тези дела. Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуалния си представител юриск. Илиева оспорва жалбата и моли обжалваното решение да се остави в сила. Заинтересованата страна Министърът на финансите чрез процесуалния си представител юриск. Цветанова оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Иска се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Заинтересованата страна Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията юриск. Масларов оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на административния орган. Иска присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Заинтересованата страна Национална компания "Железопътна инфраструктура" - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Стоянова моли да се остави в сила решението на Министерския съвет. Върховният административен съд, I отделение счита, че жалбата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Няма спор по делото, че жалбоподателят е собственик на отчуждения имот, като се легитимира като такъв с решение за възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ, за който с обжалваното решение на Министерския съвет е определено обезщетение в размер на 362 лв. Отчуждителното производство от административния орган е проведено за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив-Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км./ч на територията на Община - Свиленград. В проведеното административно производство е извършена пазарна оценка на земеделска земя, отнасяща се за процесния имот, която е извършена на основание методиката по чл. 32 ЗДС. Прието е в тази експертиза, че категорията на земята е IV, попада в землището на с. Генералово и е извън строителните граници на населеното място. Експертът е посочил, че за последните 12 месеца са сключени общо 45 сделки за покупко-продажби, като осреднената цена на сделките е 174,17 лв./дка, а стойността на сделките със земеделска земя варира от 58,82 лв./дка на 991,77 лв./дка. В експертната оценка на административния орган освен това изрично е посочено, че от всички сделки за покупко-продажби в района една от страните е търговец, държавна институция или община, поради което осреднената цена от тях е 269,04 лв./дка. Относно реализираната сделка с цена 992 лв./дка експертът е посочил, че в нея е включена стойността на изградения върху имота язовир. В експертната оценка на административния орган е посочено, че предложената оценка е извършена по Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като проверените сделки с подобни на отчуждения имот характеристики са значително малко на брой, а цените варират в широки граници и една осреднена цена от тях не би отразило реалната им пазарна стойност. От заключението на вещото лице инж. Димитър Бошнаков по изготвената от него съдебно-оценителна експертиза се установява, че в имота има трайни насаждения - лозя, които не са оценени от административния орган. Относно оценката на земята вещото лице е посочил, че тя е такава каквато е определена от административния орган. Относно лозовите насаждения вещото лице е посочило, че те се оценяват съгласно Приложение № 4 на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, като вещото лице е приело, че поради липсата на точни данни за насаждението, за нуждите на оценката са взети средни характеристики и размера на трайните насаждения, намиращи се в процесния имот е 1 675 лв. Съдебно-оценителната експертиза не е оспорена от страните по делото и няма пречки съдът да я кредитира като обоснована и изготвена въз основа на приложими нормативни актове, съдържащи правила за оценяване. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че следва да се допусне изменение на определената от Министерския съвет оценка, като същата бъде увеличена от 362 лв. на 2 037 лв. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, такива следва да се уважат за сумата от 600 лв. общо (300 лв. адвокатски хонорар и 300 лв. депозит за съдебно-оценителната експертиза). Съдът счита, че адвокатското възнаграждение не следва да се намалява, тъй като не е прекомерно предвид чл. 78, ал. 5 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,