Решение № 15817 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9464/2012 г.

Решение № 15817 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9464/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Георгиев Петров от гр. Силистра против решение № 2944/31.05.2012 г., постановено по адм. дело № 4347/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 11-07-64/9.05.2011 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/. Касаторът излага съображения, които могат да се приемат за твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт и да му бъде предоставена исканата правна помощ. Ответникът по касационната жалба - председателят на Националното бюро за правна помощ - гр. София, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Петър Георгиев Петров против решение № 11-07-64/9.05.2011 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е отказано предоставянето на правна помощ за консултация и подготовка на документи за завеждане на дело. За да постанови този акт съдът е приел, че отказът за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя е законосъобразен, тъй като същият не отговаря на изискванията по чл. 22, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Посочил е, че по делото не е представена каквато и да е заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ за предоставяне на социална помощ на жалбоподателя по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, като според представеното по делото писмо с изх. № 11-0012/4.10.2011 г. на директора на Дирекция "СП" гр. Силистра, лицето не получава месечна социална помощ по ППЗСП, а единствено интеграционни добавки за транспорт и лекарства по Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, което е неотносимо обстоятелство към изискванията по чл. 22, ал. 1 ЗПП. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е решение № 11-07-64/9.05.2011 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на Петър Георгиев Петров от гр. Силистра е отказано предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП за консултация и подготовка на документи за завеждане на дело. Решението е издадено въз основа на молба за правна помощ, подадена от Петър Георгиев Петров, заведена с вх. № 11-07-64/14.04.2011 г. С оглед събраните по делото допустими, необходими и относими доказателства, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят Петър Георгиев Петров не отговаря на изискванията за предоставяне на исканата правна помощ, поради което оспореният административен акт по чл. 25, ал. 2, изречение първо ЗПП е законосъобразен. От съдържанието на искането, с което е сезиран административният орган се налага извода, че Петър Георгиев Петров е поискал предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП - консултация преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело и подготовка на документи за завеждане на дело. В разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗПП са регламентирани хипотезите, при които се отпуска правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2, а в ал. 3 е указан начинът на доказване на относимите факти и обстоятелства. В чл. 22, ал. 1 ЗПП е предвидено, че правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 се предоставя на лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, и на лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, а според ал. 2, правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 се предоставя и на приемно семейство или на семейство на роднини или близки, при което е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето. Съгласно ал. 3 на чл. 22 ЗПП, обстоятелствата по ал. 1 и 2 се удостоверяват със заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане", съответно с решението на съда за настаняване на детето; в случай че лицето не е упражнило правото си за получаване на месечна социална помощ по реда на ППЗСП, то представя пред НБПП удостоверение, издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане", че отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е доказано наличието на нито една от предвидените в закона хипотези, при които се предоставя правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП. Лицето не получава месечна социална помощ по реда на ППЗСП, като това обстоятелство се установява както от подадената молба за отпускана на правната помощ до председателя на НБПП, така и от съдържанието на писмо с изх. № 11-0012/4.10.2011 г. на директора на дирекция "СП" гр. Силистра, представено по делото въз основа на изричното искане от страна на съда. Наред с това лицето не отговаря на условията на получаване на месечна социална помощ по реда на ППЗСП, което се установява също от съдържанието на писмо с изх. № 11-0012/4.10.2011 г. на директора на дирекция "СП" гр. Силистра. Обстоятелството, че лицето получава интеграционна добавка за транспорт и лекарства по Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания е ирелевантно за отпускането на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП, тъй като в чл. 22, ал. 1 от същия закон изрично е предвидено, че за отпускането на правна помощ от посочените видове от значение е дали лицето отговаря на изискванията за отпускане на месечна социална помощ по ППЗСП. Поради изложеното, след като в случая не е доказано нито че лицето получава месечна социална помощ по ППЗСП, нито че отговаря на условията за получаване на такава помощ, то се налага извода, че не е налице основание за отпускане на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП в хипотезата на чл. 22, ал. 1, предложение първо ЗПП. Жалбоподателят не е изложил твърдения, нито от данните по делото се установява да е налице някоя от останалите хипотези, при които се предоставя правна помощ по чл. 22, т. 1 и т. 2 ЗПП, които са регламентирани в чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗПП - да е лице, настанено в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, или да е приемно семейство или на семейство на роднини или близки, при което е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни съображения за неправилност на решението, а се излагат общи твърдения относно правата на хората с увреждания, каквото лице е касаторът, както и относно нарушаване на негови права и интереси от различни органи и институции. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка на обжалваното съдебно решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, настоящият касационен състав на съда, не констатира наличие на основания за отмяна на решението. Съдът е постановил валидно и допустимо решение, при правилно приложение на материалния закон. Наред с това при разглеждане на делото съдът е изпълнил стриктно задълженията си за цялостна проверка на оспорения административен на всички основания по чл. 146 АПК, дал е съответните указания на страните във връзка с разпределението на доказателствената тежест и необходимостта от събиране на доказателства, служебно е събрал необходимите и относими доказателства както за допустимостта на производството, така и във връзка с разглеждането на спора по същество и преценката на релевантните факти и обстоятелства за законосъобразността на оспорения административен акт. Следва да се отбележи, че писмените документи, които са представени с касационната жалба, както и с допълнителната молба по делото, получена във ВАС на 29.10.2010 г., са неотносими към спора. Същите не представляват писмени доказателства по чл. 219, ал. 1 АПК, като по-голямата част от тях са били представени както пред административния орган, така и пред съда, друга част представляват писмени изложения на самия жалбоподател, които са без значение за конкретния правен спор, а трета част представляват отговори на искания и молби на жалбоподателя, отправени до други органи и институции, без да имат значение за релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,