Решение № 9147 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13027/2014 г.

Решение № 9147 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13027/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Любомир Тодоров Димитров е подал касационна жалба срещу решението от 9.07.2014 г. по адм. дело № 3769/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което били отхвърлени предявените от него срещу срещу Столична община искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 58 560 лева и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, настъпили в периода 6.10.2011 г. - 30.11.2012 г. в резултат на отмяната на разрешение за строеж № 192/17.06.2010 г., издадено от главния архитект на Район "Витоша" - Столична община и от незаконосъобразни действия на служители от районната администрация, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят разноски. Столична община не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Любомир Тодоров Димитров срещу Столична община, с която са били предявени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 58 560 лева и неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, причинени от отмяната на разрешение за строеж № 192/17.06.2010 г., издадено от главния архитект на Район "Витоша" - Столична община, и от незаконосъобразните действия на служители от Район "Витоша", изразяващи се в одобряване на архитектурните планове, строителните книжа, откриване на строителната площадка и констатации при проверките по време на строежа на обекта. Административният съд установил, че Любомир Тодоров Димитров придобил по покупко-продажба с нотариален акт № 9, том I, рег. № 625, дело № 9/2003 г. на нотариус с район на действие Софийския районен съд, 2/3 идеални части от недвижим имот, представляващ незастроено дворно място, находящо се в София, съставляващо имот пл. № 726 в кв. 2, по плана на София, местността "Манастирски ливади запад". С разрешение за строеж № 192/17.06.2010 г., издадено от главния архитект на Район "Витоша", Любомир Тодоров получил право да построи магазин за пакетирани стоки върху парцел VI-726, кв. 2 по плана на София, местността "Манастирски ливади - запад". Съгласно отбелязването, направено от длъжностно лице върху разрешението за строеж, то влязло в сила на 13.07.2010 г. На 28.4.2011 г. бил съставен протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строежа, на 22.06.2011 г. - акт за приемане на извършените строително-монтажни работи, на 28.07.2011 г. - констативен акт за установяване на съответствието на строежа с издадените строителни Със заповед № 145/6.10.2011г на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол -Югозападен район, по жалбата на Петър Тодоров Атанасов, собственик на идеална част от парцел VI-727, кв. 2 по плана на София, местността "Манастирски ливади-запад", било отменено издаденото на ищеца разрешение за строеж № 192/17.06.2010 г. Според мотивите на адмистративния акт, строителството е осъществено върху съсобствен имот, без да са изпълнени изискванията на чл. 148, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 183 ЗУТ за представянето на договор с нотариална заверка на подписите на всички съсобственици. Със заповед РД-09-50-603/17.05.2007 г. на главния архитект на Столична община било одобрено изменение на плана за регулация и застрояване за УПИ V-726 и УПИ VI - 727, които били обединени в УПИ V-726,727, кв. 2 по плана на София, като е предвидено свързано сключено застрояване на магазин и четириетажна сграда. Визата за проектиране, върху която е издадено разрешението за строеж на Любомир Димитров обаче, представлявала копие - извадка от предходния план за регулация и застрояване на имота. От извършения оглед на място на назначеното по делото вещо лице било установено, че новопостроената сграда, предмет на отмененото разрешение за строеж, съществува на място и не е премахната. Според заключението на вещото лице, строежът не можел да се квалифицира като търпим и подлежал на премахване. По делото били изслушани свидетели, които дали показания, че ищецът се разболял през октомври 2012 г. и бил в тежко състояние - с високо кръвно и в емоционален срив, тъй като бил получил заповед за спиране на строежа. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът счел за неоснователни предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За ангажиране на имуществената отговорност на ответната страна следва да се установи незаконосъобразен административен акт, който е бил отменен, и/или незаконосъобразни действия на длъжностни лица, както и вредоносен резултат в пряка abvпричинна връзка с издадения административен акт или извършените действия. В мотивите си съдът посочил, че обезщетението за вреди обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая обаче разрешението за строеж представлявало облагоприятстващ ищеца индивидуален административен акт, а неблагоприятните последици са възникнали не от административния акт, а от неговата отмяна. Съществуващите опосредяващи обстоятелства изключвали пряката причинна връзка между деянието и вредите. Ищецът е бил запознат с изменението на регулационния и застроителен план за имота, тъй като е участвал в производството по оспорване на заповедта, с която е одобрено, така че при подаването на заявление за одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешението за строеж, той е бил длъжен да представи договор в нотариална форма със съсобственика на имота, за да изпълни нормативните изисквания. Що се отнася до посочените в исковата молба действия на длъжностни лица, изразяващи се в съставяне на протоколи и актове по време на строителството, те не можели да се определят като незаконосъобразни фактически действия, тъй като били извършени в изпълнение на нормативни задължения. В допълнение съдът отбелязъл, че ищеца не била настъпила имуществена вреда. При извършване на строителството, той съборил съществуващата в имота едноетажна постройка без това да е предписано в разрешението за строеж. Същевременно постройката, изградена въз основа на отмененото разрешение за строеж, не била премахната към днешна дата. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди също бил счетена за неоснователна, тъй като не било установено, че влошаването на здравословното състояние на ищеца е настъпило по причина на отмененото разрешение за строеж, а и дори и доказани, неимуществените вреди не представлявали пряка и непосредствена последица от отмяната на административния акт и от фактическите действия на администрацията. Поради това административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Първоинстанционният съд е приложил точно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Една от предпоставките за търсене на отговорност за вреди е вредата да е настъпила като пряка и непосредствена последица от административното разпореждане или от извършените административни действия. Издаденото от главния архитект на район "Витоша" строително разрешение е създало благоприятни последици за ищеца, което само по себе си води до липса на основание за ангажиране отговорността на Столична община по специалния закон. Както правилно е отбелязал административният съд, отмяната на акта от съда, а не самият акт на главния архитект на района е довел до настъпването на твърдяните от ищеца вреди. Той не е бил засегнат, а се е възползвал от полученото разрешение за строеж, за да извърши строителството на предвидения обект, като е знаел или е могъл да предположи, че при издаването на разрешението са допуснати сериозни закононарушения . Представените пред касационната инстанция документи, представляващи доказателства за премахване на незаконния строеж, не обосновават друг извод по същество, при положение, че не вредата, а обстоятелствата, при които е настъпила, са от решаващо значение за изхода на делото. Същите съображения следва да се изложат и във връзка с твърденията на ищеца, че е понесъл вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица. Изготвянето на строителни книжа, съпътстващи строителството на магазина за пакетирани стоки, не представлява фактическо действие, а административна дейност, предприета в изпълнение на издаденото строително разрешение, с оглед на което няма самостоятелно значение за търсената отговорност. При отсъствието на соченото от касационния жалбоподател основание за отмяна постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд