Решение № 5598 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2009 г.

Решение № 5598 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ибрахим Абу Таюн Махмуд - палестинец без гражданство, с адрес в гр. Хасково против решение № 14022/16.12.2008 г. на Върховния административен съд (ВАС) - Трето отделение, постановено по адм. д. № 8120 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на физическото лице срещу решение № 243/20.05.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към МС. В жалбата се сочат касационни основания, предвидени в чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, съставляващи неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че тричленният състав на ВАС не е разгледал и не се е произнесъл по всички изложени в жалбата възражения, нито пък е взел предвид факта, че лицето е палестинец и е живяло в Ливан, където съществува процес на прочистване на палестинците. Обжалваното решение било постановено при липсата на мотиви, а освен това съществували и други причини от хуманитарен характер, налагащи лицето да потърси закрила в РБ - сключването на брак с българка. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган. Ответникът по касационната жалба - ДАБ при МС, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, затова жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В производството по адм. д. № 8120/08 г. съставът на ВАС - Трето отделение е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на решение № 243/20.05.08 г. на Председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) административният орган е отказал на Ибрахим Абу Таюн Махмуд предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на закона. Председателят на ДАБ е приел, че липсват доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, както и за конкретна и реална опасност от тежки посегателства (смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата). Тричленният състав на ВАС е преценил оспорения административен акт, като законосъобразен. Установено е, че жалбоподателят е без гражданство, палестинец, мюсюлманин, неженен. Според негови твърдения, чужденецът е влязъл в РБ първоначално легално с намерение да следва висше образование, през 1994 г. се е върнал за два месеца в Ливан, след което отново е пристигнал в България. В тази страна чужденецът е сключил граждански брак с Веселина Тодорова по време на който се е родил синът му Алекс Ибрахим Абутаун. През 1997 г. лицето се е развело с Тодорова и от 1999 г. пребивава в РБ без основание, като понастоящем живее в гр. Хасково с друга жена, от която също има дете. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е така, защото в първоинстанционното решение са обсъдени твърденията на Махмуд относно предпоставките, предвидени в чл. 8 и в чл. 9 ЗУБ. Изложени са съображения, които се споделят и от настоящият петчленен състав на ВАС, че в преписката липсват доказателства за наличието на основателен страх от преследване, принуда Махмуд да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота му, неговата сигурност или свободата му, опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, наказание. Липсват конкретни доказателства за насилие или заплахи спрямо чужденеца в Ливан, включително за прочистване в смисъла, посочен в касационната жалба. С Махмуд са проведени две интервюта по време на които той е обяснил, че в Ливан не е имал никакви проблеми, а причината поради която иска предоставяне на статут е създаване на семейство в РБ. Последното обстоятелство обаче в случая не доказва предпоставките по чл. 8 и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на бежански или на хуманитарен статут. От приложената по делото справка на ДАБ при МС - Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", отдел "Специализирана информация" е видно, че Конституцията на Ливан гарантира в значителна степен спазването на човешките права, нивото на насилие в значителна степен спада след 1991 г., а след май 2000 г. почти е прекратено. Бейрут се оценява, като много по - спокоен и сигурен град, няма данни за наличието на политически затворници от 1996 г. впоследствие. Няма данни за извършени от властите извънзаконови убийства. Конституцията гарантира свободата на вероизповеданията и властите уважават това право. Правото на организиране и събиране не се нарушава от властите, а дискриминацията на расова основа е забранена от закона и няма констатирани проявления в Ливан. В справката е посочено още, че придвижването на територията на страната е доста свободно и са останали малък брой контролни пунктове. Цитираната справка е допустимо доказателство съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК. В горния смисъл е неоснователно оплакването на касатора за преследването му в Ливан, поради принадлежност към определена етническа група. Такова твърдение междуврочем не е релевирано по време на интервютата или в жалбата до първоинстанционния съд. При липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, решението на ВАС - Трето отделение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия